Световно наследство в Русия

Тази „Венеция на севера” – Санкт Петербург (Historic Centre of Saint Petersburg and Related Groups of Monuments) – се отличава с многобройни канали и над 400 моста и се ражда като следствие от мащабен градоустройствен проект, който започва през 1703г. при управлението на Петър Велики. Градът е по-късно познат под името Ленинград /в границите на бившия СССР/ и е тясно свързан с Октомврийската революция. Архитектурното наследство тук слива различаващите се бароков и чист неокласически стил. Това е видно в архитектурното изпълнение на Адмиралтейството, Зимния дворец, Мраморния дворец и Ермитажа.

Погост Кижи

Погост Кижи

Погост Кижи – снимка Wikipedia

Погост Кижи /ограждението Кижи/ (Kizhi Pogost) се намира на един от многото острови в езерото Онега в Карелия. Тук могат да бъдат видени две дървени църкви от осемнадесети век и октагонална часовникова кула, също изградена от дървен материал през 1862г. Чрез тези необичайни структури дърводелците създават смела и утопична архитектура, която увековечава древен модел на енорийски архитектурен план, който е в хармония с обграждащия го природен ландшафт.

Кремъл и Червеният площад в Москва

Кремъл и Червеният площад в Москва

Кремъл и Червеният площад в Москва – снимка Wikipedia

Кремъл (Kremlin and Red Square, Moscow) е неизбежно свързан с всички най-важни политически и исторически събития в Русия от тринадесети век насам /той е построен между четиринадесети и седемнадесети век от изключителни руски и чужди архитекти/. Кремъл служи за царска резиденция и същевременно е религиозен център. В подножието на неговите укрепителни насипи на Червения площад се намира един от най-красивите руски православни храмове – катедралата Свети Василий Блажени.

Културен исторически комплекс на Соловецки острови

Културен исторически комплекс на Соловецки острови

Културен исторически комплекс на Соловецки острови – снимка Wikipedia

Соловецки архипелаг (Cultural and Historic Ensemble of the Solovetsky Islands) обхваща шест острова в западната част на Бяло море и покрива площ от 300 кв. км. Тези острови са населени от пети век пр.Хр. и тук са открити следи от човешко присъствие още от петото хилядолетие пр.Хр. Архипелагът е място, където се развива ревностна монашеска дейност от петнадесети век, като тук се намират няколко църкви, които датират от шестнадесети до деветнадесети век.

Църква на Възнесението в Коломенско

Църква на Възнесението в Коломенско

Църква на Възнесението в Коломенско – снимка Wikipedia

Църквата на Възнесението (Church of the Ascension, Kolomenskoye) е построена през 1532г. на територията на царския имот в Коломенско, близо до Москва. Тя е издигната, за да отпразнува раждането на принц, който в последствие става известен като цар Иван IV /Грозни/. Тя е един от ранните примери за традиционна дървена църква с покрив под формата на шатра, изграден над субструктура от камък и тухлени блокчета. Църквата оказва голямо влияние върху развитието на руската църковна архитектура.

Исторически паметници в Новгород и покрайнините му

Исторически паметници в Новгород

Исторически паметници в Новгород – снимка Wikipedia

Новгород (Historic Monuments of Novgorod and Surroundings) е разположен на древен търговски маршрут между Централна Азия и Северна Европа и е първата столица на Русия от двети век. Обграден с църкви и манастири, той е център на православната духовност, както и на руската архитектура. Неговите средновековни паметници и фреските от четиринадесети век, създадени от Теофан Гърка /учителя на Андрей Рубльов/, илюстрират развитието на забележителна архитектура и специфично за културата художествено творчество.

Паметници от бял камък във Владимир и Суздал

Паметници от бял камък във Владимир и Суздал

Паметници от бял камък във Владимир и Суздал – снимка Wikipedia

Паметници от бял камък въвВладимир и Суздал (White Monuments of Vladimir and Suzdal) са два художествени центъра на територията на централна Русия заемат важно място в архитектурната история страната. Те съдържат редица величествени, религиозни и обществени сгради от дванадесети и тринадесети век, като сред тях се открояват шедьоврите Катедралата на Св. Димитър и на Успение Богородично.

Архитектурен комплекс Троице Сергеева Лавра в град Сергиев Посад

Архитектурен комплекс Троице Сергеева Лавра

Архитектурен комплекс Троице Сергеева Лавра – снимка Wikipedia

Архитектурният комплекс Троице Сергеева Лавра в град Сергиев Посаде (Architectural Ensemble of the Trinity Sergius Lavra in Sergiev Posad) е един изящен пример за функциониращ източноправославен манастир, за който са характерни с крепостни елементи, които са типични за периода от петнадесети до осемнадесети век – времето, през което се развива този манастир. Основната църковна сграда от комплекса на Лавра е църквата на Успение Богородично /построена по подобие на катедралата в Кремъл и носеща същото име/, която съдържа гробницата на Борис Годунов. Сред съкровищата, пазени в този комплекс, е известната икона на Андрей Рубльов – „Света Троица”.

Девствени гори Коми

Девствени гори Коми

Девствени гори Коми – снимка Wikipedia

Девствените гори Коми (Virgin Komi Forests) покриват територия от 3,28 милиона хектара тундра и планинска тундра в Урал, както и една от най-обширните площи от девствени северни гори, съхранили се на територията на Европа. Голямата площ от иглолистни брези, трепетлики, торфови мочурища, реки и естествени езера е изследвана и наблюдавана над 50 години. Тя дава ценни сведения за естествените процеси, които оказват влияние върху тайгата.

Езеро Байкал

Езеро Байкал

Езеро Байкал – снимка Wikipedia

Езеро Байкал (Lake Baikal) е разположено в югоизточен Сибир на площ от 3,15 милиона хектара. Това е най-старото /с възраст 25 милиона години/ и най-дълбокото /1700 м/ езеро в света. То съдържа 20 процента от общите световни запаси от сладководни води в не замръзнало състояние. Познато е като руския Галапагос, а неговата възраст и изолираност са фактори, довели до формирането на една от най-богатите и необичайни сладководни фауни в света, която е с изключителна значимост за повишаване на познанията за еволюцията на Земята. Езерото съдържа изключително разнообразие от ендемична флора и фауна, които са с голяма стойност за разгадаване на еволюционните процеси. То е обградено със система за защитени зони, които се отличават с голяма красота, както и други ценни особености на природния пейзаж. Границите на обекта са променени в съответствие с главните зони, които са включени в Закона за Байкал /с изключение на пет развити градски селища/. Специалният закон за езерото Байкал е в момента на второ разглеждане в руската Дума. Съществуват редица рискови фактори за съхраняването на обекта, като замърсяването, спрямо които руските власти трябва да проявят повишено внимание.

Вулкани в Камчатка

Вулкани в Камчатка

Вулкани в Камчатка – снимка Wikipedia

Това е един от най-изключителните вулканични райони в света (Volcanoes of Kamchatka), с голяма концентрация от активни вулкани от различен тип, които са с много общи характеристики. Шестте обекта в Камчатка включват комплекс, който съдържа по-голяма част от вулканичните образувания на територията на полуостров Камчатка. Взаимодействието между активни вулкани и ледници формира един динамичен пейзаж с голяма красота. Обектът е убежище за множество видове, включително за най-голямото разнообразие от видове сьомга, както и за огромна концентрация от морски видри, кафяви мечки и стелеров морски орел. Вулканичните образувания в Камчатка са включени в списъка на ЮНЕСКО като един от най-изключителните примери за вулканичен район в света. Обектът съдържа висока концентрация от действащи вулкани и голямо разнообразие от вулканични образувания. Поради местоположението на полуострова, който се намира между голяма континентална маса и Тихия океан, тук се наблюдават уникални особености на природния пейзаж и голямо разнообразие от диви животински видове. Добавянето на природен парк Ключевски, като шестият компонент от този обект, подсилва грижата по цялостното опазване на естествените особености на обекта. Този обект е изключителен пример за протичането на геологични процеси и за формирането на земни образувания. Следователно той допринася по един много важен начин за цялостното възприемане на обекта.
Биологичните видове, които се срещат в този обект, са напълно сходни с тези на други шест острова. Неговото географско местоположение е фактор, който определя уникалните му характеристики, а естествените процеси продължават с характерна за тази територия вулканична дейност и колонизация от страна на животински и растителни видове.
Този обект се отличава с изключителна красота, като за него са характерни големи симетрични вулкани, езера, реки в диви местности и поразително красива брегова ивица. Той съдържа и превъзходни естествени феномени, като териториите, в които сьомгата хвърля хайвера си, големи концентрации от диви животни, например колонии от морски птици, както и бреговата зона на Берингово море.
Тази територия съдържа особено богата палеарктична флора /включително значителен брой заплашени от изчезване животни на територията на цялата страна и поне шестнадесет ендемични вида/, птичи видове, като стелеров морски орел, /50 процента от цялата световна популация, морски орел, исландски сокол и сокол скитник. Тези птичи видове биват привлечени от големия брой сьомги, които хвърлят хайвера си тук. Реките на територията на обекта и в съседни площи съдържат най-голямото разнообразие от видове сьомга в света. Всички единадесет вида съществуват съвместно в няколко от реките на полуостров Камчатка.

Златни гори в Алтай

Златни гори в Алтай

Златни гори в Алтай – снимка Wikipedia

Алтайските планини (Golden Mountains of Altai) в южен Сибир формират основната планинска верига в западно сибирския биогеографски регион, като в нея протичат едни от най-големите реки тук – Об и Иртиш. В списъка на ЮНЕСКО са включени три отделни зони: Алтайски Заповедник и буферна зона около езеро Телецкое, Катунски заповедник и буферна зона около връх Белуха и плато Укок. Общата територия покрива площ от 1,611,457 хектара. Този регион представя най-пълната поредица от височинни зони с растителност на територията на централен Сибир – от степи, горски степи, смесена гора, субалпийска и алпийска растителност. Обектът е и важна среда за живот за заплашени от изчезване животни, като снежния леопард. Алтайският регион представлява важен автентичен център за билоогично разнообразие от планински растения и животински видове в Северна Азия, значителен брой от които са редки и ендемични.

Западен Кавказ

Западен Кавказ

Западен Кавказ – снимка Wikipedia

Западен Кавказ (Western Caucasus) се простира на територия от 275,000 хектара в най-западно разположената периферия на кавказките планини и се намира на 50 км североизточно ог Черно море. Това е един от малкото планински райони в Европа, които са слабо засегнати от човешка дейност. Неговите субалпийски и алпийски пасища са място за паша на дивите животни. Обширните площи от непокътнати планински гори, които се простират от ниските части до субалпийската зона, са уникални за Европа. Този обект се отличава с голямо разнообразие от екосистеми, с важни ендемични растения и диви животни, и е място, където се е зародил и е отново заселен планинският под вид на европейския бизон. Западен Кавказ се отличава със забележително разнообразие от геологични образувания, екосистеми и видове. Той е център с голяма значимост по отношение на растителното разнообразие, а заедно с вписаните в ЮНЕСКО Девствени гори Коми, това е единствената голяма планинска местност в Европа, която се запазва неповлияна от човешко дейност.

Курониян Спит

Курониян Спит

Курониян Спит – снимка Wikipedia

Курониян Спит (Curonian Spit) е удължен полуостров с пясъчни дюни и е дълъг 98 км и широк от 0,4 до 4 км, а човешкото заселване там датира от праисторически времена. В момента той е под заплахата на естествените сили на морето и вълните. Неговото оцеляване до наши дни е станало възможно само в резултат на непрестанни усилия от страна на човека в борба срещу ерозията на вдадената ивица. Показателни за тези усилия са проектите, насочени към стабилизиране и повторно залесяване на територията. След интервенции от страна на човека, които се отразяват пагубно и заплашват съществуването на Курониян Спит, на територията му през деветнадесети век започват мащабни проекти за съхраняването му и стабилизирането на неговата естествена среда. Работата по тези проекти продължава и до днешен ден.

Комплекс на Ферапонтов манастир

Комплекс на Ферапонтов манастир

Комплекс на Ферапонтов манастир – снимка Wikipedia

Ферапонтовият манастир(Ensemble of the Ferrapontov Monastery) във Вологодска област в Северна Русия е изключително добре запазен и цялостен пример за руски православен манастирски комплекс от периода на петнадесети – седемнадесети век, период, който оказва много голямо влияние върху развитието на обединената руска държава и нейната култура. Архитектурното изпълнение на манастира е изключително по отношение на използваните изобретателни похвати и чистотата на стила. Вътрешността е украсена с величествените стенописи на Дионисий – един от най-големите руски творци от края на петнадесети век. Неговите произведения са най-висш израз на руското стенописно майсторство от петнадесети и шестнадесети век. Манастирът Ферапонтов е пример за православен манастир от период, който е изключително важен за духовното развитие на Русия.

Исторически архитектурен комплекс Казански Кремъл

Исторически архитектурен комплекс Казански Кремъл

Исторически архитектурен комплекс Казански Кремъл – снимка Wikipedia

Казанският Кръмъл (Historic and Architectural Complex of the Kazan Kremlin) е построен в древна местност и датира от мюсюлманския период на Златната орда на Казанския хаганат. Той е завладян от Иван Грозни през 1552г. и се превръща в крепост на православието в Поволожието. Като единствената оцеляла татарска крепост в Русия, която е и важно място за поклонение, Казанският Кремъл обхваща изключителен комплекс от исторически сгради, които датират от шестнадесети до деветнадесети век. Там са запазени останките от по-ранни конструкции, които са изградени в периода от десети до шестнадесети век. Комплексът на Казански Кремъл е изключително доказателство за историческа приемственост и културно разнообразие в рамките на дълъг период от време, в резултат на което се осъществява важен обмен на ценности, които са плод на различни култури. Историческата цитадела свидетелства по чудесен начин за периода на Казанския Хаганат и е единствената оцеляла татарска крепост, чиято структура може да бъде проследена до автентичния й градоустройствен план. Обектът и неговите основни паметници представляват изключителен пример за взаимопроникването на татарски и руски влияния в архитектурата, като същевременно се наблюдава заимстване от особеностите на други култури /Златна орда, българска, татарска, италианска и руска/. Тук е видимо и влиянието, което исляма оказва върху християнството.

Сихоте Алин

Сихоте Алин

Сихоте Алин – снимка Wikipedia

Планинската верига Сихоте Алин(Central Sikhote-Alin) съдържа една от най-богатите и необичайни гори в зона на умерен климат, които могат да бъдат видени някъде по света. Тази смесена зона, между тайга и субтропична растителност, се населява от южни видове животни като тигър и хималайска мечка, които съжителстват заедно със северни видове, представени от кафявата мечка и риса. Обектът се простира от върховете на Сикоте Алин до Японско море и е важен за оцеляването на много застрашени животни като Амурския тигър. Комбинацията от действалите в миналото ледници, климатични особености и характеристики на релефа, позволява развитието на една от най-необичайните гори в света. В сравнение с други екосистеми с умерен климат, нивото на ендемизъм при растенията и безгръбначните в този район е изключително голямо. В резултат се получават необичайни струпвания на животински и растителни видове. Обектът е важен и за оцеляването на застрашени животни, като китайския голям потапник и амурския тигър.

Цитадела, древен град и крепост при Дербент

Цитадела, древен град и крепост при Дербент

Цитадела, древен град и крепост при Дербент

Цитаделата, древният град и крепостта при Дербент (Citadel, Ancient City and Fortress Buildings of Derbent) са част от северните територии на Персийската сасанидска империя, която се простира на изток и запад от Каспийско море. Укреплението е построено от каменни блокове. То се е състояло от две паралелни стени, формиращи бариера, които се простират от бреговата ивица до планините. Град Дербент е изграден между тези две стени и запазва частично своята средновековна структура. Обектът запазва своето голямо стратегическо значение до деветнадесети век.
Древният град Дербент е с голямо значение за контрола върху западното крайбрежие на Каспийско море от първото хилядолетие пр.Хр. Отбранителните структури са построени от сасанидите през пети век сл.Хр и се използват при последователното управление на перси, араби, монголи и тимуриди в продължение на около петнадесет века. Древният град Дербент и неговите отбранителни структури са измежду най-важните елементи от стратегическите защитни системи, създадени и построени от Сасанидската империя, които са поддържани до руската окупация през деветнадесети век.

Басейн на Увс Нуур

Басейн на Увс Нуур

Басейн на Увс Нуур – снимка Wikipedia

Басейнът на Увс Нуур (Uvs Nuur Basin ) /1,068,853 хектара/ е най-северният затворен басейн в Централна Азия, като част от него се намира и в Монголия. Той получава своето име от езеро Увс Нуур, което е голямо, плитко и много солено, като същевременно е с голямо значение за мигриращите птици, водните птици и морските птичи видове. В състава на обекта влизат дванадесет защитени зони, които представляват основни области със сходни климатични и географски особености в Източна Евразия . Степната екосистема е убежище за голямо разнообразие от птици, а пустинята е дом за редица редки видове мишки, пустинни гризачи и сарматския пор. Планините са важно убежище за застрашения в световен план снежен леопард, планинската овца /аргали/ и азиатския ибекс. Сладководната система на соленото езеро Увс Нуур е със значение за международната научната общност, поради нейните климатични и хидрологични особености. Поради непроменящия се характер на пасторалното използване на пасищата от номадите, за период от над 1000 години, изследователската програма, която се провежда тук в момента, ще може да открие темповете, при които Увс Нуур /както и други по-малки езера в този басейн/, са се превърнали в солени езера. Това са продължително протичащи процеси и поради уникални геофизични и биологични характеристики, обектът е избран за включване в програмата Геосфера – Биосфера, като част от усилията за следенето на глобалното затопляне. Увс Нуур съдържа голям диапазон от екосистеми, в които растат редица ендемични растения. Въпреки че басейнът е заселен и се използва от номадите за пасища на техните животни, планините, горите, степите и пустините са много важна среда за живот за голям брой диви животни, много от които са заплашени от изчезване.

Комплекс на Новодевическия манастир

Комплекс на Новодевическия манастир

Комплекс на Новодевическия манастир – снимка Wikipedia

Новодевическият манастир(Ensemble of the Novodevichy Convent) се намира в югозападна Москва и е построен през шестнадесети и седемнадесети век в така наречения московски бароков стил. Той е бил част от поредица от манастирски комплекси, които са участвали в защитната система на града. Манастирът е тясно свързан с пoлитическата, културната и религиозната история на Русия, както и тясно обвързан с московския Кремъл. Там са постригвани за монахини представителки на царската фамилия и аристокрацията. Членове на царската фамилия и нейния антураж са също погребвани в гробището на манастира. Той представлява пример за най-големите постижения на руските архитекти, като неговият богато украсен интериор съдържа важна колекция от картини и други произведения на изкуството. Новодевическият манастир е най-изключителният пример за сграда, изпълнена в стил московски барок, който се превръща в моден стил за региона на Москва. Освен с изящната си архитектура и декоративни детайли, тази сграда се вписва по великолепен начин в облика на градоустройствения план. Манастирът е пример за изключително добре запазен монашески комплекс, представящ архитектурен стил, наложил се в края на седемнадесети век. Още повече, той е тясно свързан с руската православна църква и с руската история, особено от шестнадесети и седемнадесети век.

Природен резерват на остров Врангел

Природен резерват на остров Врангел

Природен резерват на остров Врангел – снимка Wikipedia

Природен резерват на остров Врангел (Natural System of Wrangel Island Reserve) е разположен в Северния полярен кръг и обхваща планините на остров Врангел /7,608 кв. км/, остров Гералд /11 кв. км/ и обграждащите ги води. Остров Врангел не е бил заледен по време на ледената епоха през кватернера и в резултат от това, тук се наблюдават изключително високи нива на биологично разнообразие. Островът е обитаван от най-голямата популация на тихоокеанския морж, както тук е открита най-голямата концентрация от родови бърлоги на полярни мечки. Обектът е основното място, където открива храна сивият кит при миграцията си към Мексико, като е и най-северна територия за мътене за сто мигриращи птичи вида, много от които застрашени от изчезване. До момента на острова са идентифицирани 400 вида и подвида васкуларни растения, като броя видове е два пъти по-голям от този, открит на която и да е друга територия със сравними размери, покрита с арктическа тундра. Птиците, които се срещат там надвишават по численост съществуващите видове на всички арктически острови. Някои видове са разновидности на разпространените континентални екземпляри. Други са породени в резултат от скорошно кръстосване на видове, а двадесет и три от тях са ендемични. Резерватът на остров Врангел е затворена екосистема и много от сведенията доказват, че тя е преминала през дълъг еволюционен процес, незасегната от заледяването, което настъпва в по-голяма част от арктическите територии. За богатата природна история и уникален еволюционен характер свидетелстват броя и вида ендемични растителни видове, разнообразието от растителни съобщества, рязкото преминаване от един вид тундра в друг, наличието на сравнително скорошни останки от бивни, зъби и черепи от бизони, както и големият диапазон от различни видове терени и геологични образувания. Още повече, тези процеси все още продължават и могат да бъдат наблюдавани. Пример за такива са необикновено голямата концентрация, както и отличителното поведение на популациите от леминги, в сравнение с други арктически популации. Друг такъв процес е физическата адаптация на северния елен, чиято популация вероятно е еволюирала в друга разновидност, в сравнение със своя континентален родственик. Взаимодействието между видовете е много интензивно и видимо на цялата територия на острова, особено около гнездата на снежната сова, които служат за убежища на други видове.
Резерватът на остров Врангел се отличава с най-високото ниво на биологично разнообразие в региона. Островът е територия за размножаване на единствената в Азия популация на снежната гъска, чийто брой бавно се възстановява, след катастрофално ниски нива. На островите пребивават най-големите колонии от морски птици при Чукотско море, като тук мътят яйцата си над сто мигриращи вида, включително такива, които са застрашени от изчезване, като соколът скитник. Значителен брой популации намират убежище в тундрата, като тук се наблюдават мигриращи арктически и неарктически видове. Популацията от тихоокеански моржове достига сто хиляди екземпляра, които се събират по всяко време в една от важните крайбрежни колонии на острова. Тъй като остров Врангел съдържа голямо разнообразие от естествени среди и климатични условия, особеностите на пейзажа са значително различаващи се в отделните местности. Поради тези причини през никоя година не се наблюдават репродуктивни спадове. Като се вземе предвид малкия размер на територията, това е много необичайно за тази част на света.

Исторически център на град Ярославл

Исторически център на град Ярославл

Исторически център на град Ярославл – снимка Wikipedia

Историческият град Ярославл(Historical Centre of the City of Yaroslavl) се намира в близост до мястото, където се сливат реките Волга и Которосл, на около 250 км североизточно от Москва. Градът се развива като основен търговски център от единадесети век и става известен със своите църкви от седемнадесети век. Той е изключителен пример за градоустройствената реформа, проведена от императрица Екатерина Велика, на територията на цяла Русия през 1763г. Въпреки че са запазени някои от по-важните му исторически структури, градът е реновиран в неокласически стил, при радиален градоустройствен план. В манастира Спаски са съхранени някои елементи от шестнадесети век. Той е един от най-старите в района на Горна Волга и е построен на мястото на езически храм в края на дванадесети век и е реконструиран през времето. Историческият град Ярославл е чудесен пример за обмена на културни и архитектурни влияния между Западна Европа и Руската империя. Той е изключителен пример за проведената между 1763г. и 1830г. реформа на императрица Екатерина.

Геодезическа арка Струве

Геодезическа арка Струве

Геодезическа арка Струве – снимка Wikipedia

Арката на Струве (Struve Geodetic Arc) е верига от земни участъци, оразмерени като триъгълници, простиращa се от Хамерфест в Норвегия до Черно море и преминаваща през 10 държави, с дължина повече от 2,820 км. Това са точки на проучване, извършено в периода 1816г. – 1855 г. от астронома Фридрих Георг Вилхелм Струве, които представляват първото точно измерване на дълъг сегмент от един меридиан. Начинанието спомага за установяването на точния размер и форма на планетата и бележи важна стъпка в развитието на земните науки и топографската картография. Те са изключителен пример за научното сътрудничество между учените от различни държави и сътрудничеството между монарсите в името на научната кауза. Оригиналната арка се състои от 258 главни триъгълници с 256 основни отправни точки. Обектът включва 34 от тези точки, маркирани по различен начин: пробита в скалата дупка, железен кръст, грамада от струпани камъни или издигнати обелиски..