Как в Европа подпомагат един доказан престъпник под прикритието на „политически” бежанец, да продължава пъкленото си дело.
Руските власти многократно апелират към своите европейски колеги, че под ръководството на Чатаев се обучават бойци и атентатори самоубийци за терористични удари в Русия и Западна Европа, но вместо сътрудничество получават бюрократичен отказ за екстрадиция.
След шока от кървавия атентат на летището в Истанбул, довел до 44 жертви и 239 ранени, в медиите излезе още по-стряскащата информация, че основният заподозрян организатор – терорист е чеченецът Ахмед Чатаев, който многократно е задържан в редица европейски държави, а те от своя страна са отказвали екстрадицията му в Русия.
През 2003 г. Чатаев е обявен от Руската федерация за междурнародно издирване, заради участие в терористични групи по време на т. нар. Чеченска война, но същата година в Австрия той получава статут на „политически” бежанец.
Този безумен статут пази Чатаев от екстрадиране и той цели 13 години се „разхожда” из Европа въоръжен и опасен, за да стигне до висш пост в Министерството на войната на ИДИЛ, да участва в похищението и убийството на двама български шофьори в Ирак и да организира кръвопролитието на летище „Ататюрк”.
Терористът многократно е арестуван в Швеция, Украйна и Грузия, но всеки път е освобождаван под натиска на правозащитни организации.
Същото става и в България през 2011 г., когато е задържан при опит нелегално да премине в Турция през ГКПП „Капитан Андреево”, но след активната защита на неправителствени организации, на австрийското правителство и на Съда в Страсбург отново е освободен.
Последна Украйна отказва екстрадирането му в Русия, след натиск на Европейския съд за правата на човека, с аргумента, че в Русия щял да бъде несправедливо осъден, заради „политически” възгледи. Руските власти многократно апелират към своите европейски колеги, че под ръководството на Чатаев се обучават бойци и атентатори самоубийци за терористични удари в Русия и Западна Европа, но вместо сътрудничество получават бюрократичен отказ за екстрадицията му.
Цялата тази история, която прилича на театър на абсурда, буди много въпроси. Това ли са т. нар. евро – атлантически ценности, това ли са правата на човека и техните институции и НПО-та, които заслепени от болното си русофобство, всъщност подпомагат един доказан престъпник да продължава пъкленото си дело, да обучава убийци и да организира кървави терористични акции?
Прикритието на „политически” бежанец, дадено му от държава – член на Европейския Съюз, поставя под съмнение професионализма и мотивите на всички европейски спецслужби, а неправителствените „борци” за права и свободи са съпричастни и носят отговорност за смъртта хората в Истанбул и на други места.
Ето докъде води самоцелната русофобия – до масов терор.
Източник: http://epicenter.bg