За съжаление и днес не се знае коя е майката на първите канонизирани руски свети мъченици, благоверните князе Борис и Глеб, които се честват на 24 юли.
Василий Никитич Татишчев (1686-1750) е съвременник на цар Петър Велики. По заръка на царя Татишчев посещава Прусия, Швеция и Дания, където се запознава със стопанския и културен живот на тези страни. Бил е нещо като преносител на „Ноу-хау” (на английски: know-how — знам как) за държавните планове на Петър Велики. Успоредно с това Татишчев започва да пише „История Российская”, на която посвещава 30 години.
http://dveri.bg/w4kq
Татишчев не се задоволява, че Нестор от XII в. е първият руски летописец и се добира до данни за българският епископ на Новгород Йоаким (ум. 1030 г.), който според Татишчев е „първи руски летописец”.
Как и кога епископ Йоаким Български пристига в Русия?
От записките на Йоаким става ясно, че след като Владимир приема християнството в Киев, той отправя молба до патриарха в Константинопол за архиепископ. „И отправи Владимир в Цариград до царя и патриарха молба да му пратят митрополит, те много се зарадвали и изпратили митрополит Михаил, мъж много учен и набожен, българин, заедно с негочетирима епископи и много архиереи, дякони и певци от славяните.”
http://bibliotekar.ru/rusTatishcev/5.htm
Това става през 991 г. „Митрополитът, по съвет на Владимир, сложи епископите по градовете: Ростов, Новгород, Владимир и Белгород”…
Йоаким Български става епископ на Новгород и много живописно описва как е наложено християнството там. Той е епископ до смъртта си през 1030 г.
Именно Йоаким дава сведения, които – както установява Татишчев – са премълчани от Нестор. Последният пише, че Борис и Глеб са от българка, шестата жена на Владимир. Летописецът Йоаким Български обаче е по-подробен. Той знае имената на всичките жени на Владимир, който след покръстването ги напуска, както бил обещал и остава само с „Анна царевна”. Жени са му били „Олова варяжката, Горислава, Предслава, Малфрлид, Адил и Анна”.
Татишчев пише: „Според преданието на Йоаким Борис и Глеб са деца на княгиня Анна, която е много възможно да е била дъщеря на Петър, българския цар, внучка на Роман и родна племенница на Василий и Константин, която Нестор нарича затова тяхна сестра…”(Татишчев В.Н. История Российская, т. 2, М-Л, 1963, с. 227).
Йоаким дава сведение и как още цар Симеон (893-927) изпратил в Киев учени мъже и „книги в достатъчно количество”. „Царят български Симеон изпрати йереи учени и книги в достатъчно количество”.
Очевидно това е доста преди 991 г. и засяга християнството на княгиня Олга и присъствието около нея на българският епископ Григорий, за който подробни сведения дава княз Оболенски от 1875 г. в „Исследований и заметок князя М. А. Оболенского по русским и славянским древностям“, издадено две години след смъртта му през 1873 г. от дъщеря му Анна Михайловна.
http://letopisec.blog.bg/history/2014/03/28/car-simeonoviiat-sbornik-ot-h-v.1251923
И така, християнската жена на Владимир е княгиня българска Анна, внучка на Роман Лакапин и дъщеря на цар Петър. Тя има двама сина, първите светци на руската църква Борис и Глеб.
Очевидно Борис е бил кръстен на прадядо си по българска линия, т.е. на цар Борис-Михаил Покръстител, а Глеб е явно кръстен на брата на княз Светослав, който се е казвал Глеб, бил е християнин и затова е убит от брат си Светослав, както пише първият руски летописец Йоаким Български: „Той (Светослав) толкова освирепял, че и единственият си брат Глеб не пощадил...”.
В “Сказание, страсть и похвала св. мучеников Бориса и Глеба”, където се изреждат имената на синовете на св. княз Владимир и техните майки, за св. Борис и Глеб изрично e записано, че са синове на Владимир “от българката”.
Източник: http://bghistory-letopisec.blogspot.com/