Премахне ли ТТИП митата и квотите, ръстът на американския износ за ЕС ще стигне 5,475 млрд. долара, а европейският – едва 747 млн. долара
В края на този месец на заседанието на Европейския съвет председателят на Еврокомисията Жан Клод Юнкер се очаква да окаже натиск върху лидерите на страните членки за препотвърждаване на мандата за преговори по споразумението за Трансатлантическа търговия, инвестиции и патрньорство (ТТИП). Официален Брюксел и Вашингтон очевидно са притеснени и бързат да подпишат договора. Заради изтичащия мандат на президента Обама. Заради отказа на Франция да приеме споразумението в този му вид, налагащо „свободна търговия без правила“. Заради нарастващото недоволство на европейците от тайнствеността на преговорите. Заради изтеклите 240 страници от договора, оповестени през м. май от „Грийнпийс“ и разгласени чрез няколко немски медии, сред които и „Зюддойче цайтунг“. Заради последвалите многохилядни митинги в Германия и бързо набиращата привърженици нова инициатива „Зони, свободни от ТТИП“.
От публикуваните от „Грийнпийс“ документи става ясно, че опасенията на европейците не само са оправдани, но и че обстоятелствата около преговорите са далеч по-тревожни.
САЩ са твърди в искането си възможността чужди инвеститори да съдят държавите в частни съдилища (известна като ISDS-механизъм) да остане като неразделна част от ТТИП. Те искат ограничаване на законодателните органи на европейските държави и настояват американската индустрия да бъде предварително информирана за всички планове за промени в съществуващите регулации и при въвеждането на нови. Това на практика е допълнително изземване на национален суверенитет, опаковано в благовидната форма на „регулаторно сътрудничество“.
Вашингтон настоява европейците да приемат валидния в САЩ „принцип на риска“, при който продуктите първо се пускат на пазара, а ако има пострадали от употребата им, те по съдебен ред доказват вредите, след което производителят евентуално ги спира от продажба. В Европа редът е друг. Пазарът се подчинява на „принципа на безопасността“, при който фирмите производители (и вносители) първо доказват, че продуктът е безопасен, и едва след това той стига до пазара.
Според публикуваната информация в „Зюддойче цайтунг“ САЩ се опитват да извиват ръце, заплашвайки да усложнят вноса на европейски автомобили, ако ЕС не разреши продажбата на още американски земеделски продукти. Какво на практика означава това?
Какви са рисковете пред европейското селско стопанство?
Докладът „Предателството на фермерите в ЕС“ дава отговори на въпросите, правейки преглед на проучванията за въздействието на ТТИП, проведени от двете страни на океана. Търговията със селскостопански продукти е само малка част от общия стокообмен, който се извършва между ЕС и САЩ. През 2014 г. селскостопанските продукти съставляват едва 5,3% от общия размер на износа на ЕС към САЩ. Две трети от него са потребителски и преработени продукти, като например вино, уиски, сирена. Износът на Америка за Европа е 5,1% от общия обмен и се състои предимно от насипни продукти и храна за животни.
Въпреки неголемия обем селското стопанство е причина за много търговски спорове, отнасящи се до субсидиите за земеделските култури, използването на хормони за растежа на добитъка, вноса на генномодифицирани организми (ГМО) и за влиянието му върху околната среда. Задачата пред САЩ в преговорите е ясно поставена: „Да помогнем на продажбите на селскостопанска продукция да достигнат пълния си потенциал, като премахнем митническите тарифи и квоти, които застават на пътя на износа“ (Office of United States Trade Representative, 2014).
Макар уж целта на ТТИП да е премахване или намаляване на митата, в преговорите за селското стопанство те заемат едва 20%. Останалите 80% от усилията са насочени към преодоляване на т.нар. „нетарифни мерки“. Те от своя страна са две категории. В едната са законите и ограниченията, които се грижат за безопасността на храните, защитата на здравето на хората, растенията и животните, предотвратяване навлизането на вредители и съхраняване на биоразнообразието. Те са известни като „санитарни и фитосанитарни мерки“. Другата категория е наречена „технически пречки пред търговията“ и включва наредби и изисквания, които са различни в ЕС и в САЩ – такива като регистрирането на хранителните продукти, етикетирането, опаковането, транспортирането.
Сред обсъжданите теми, които не намират решение към момента и за които натискът от страна на САЩ върху ЕК е огромен, са следните:
* Географските обозначения. Те предоставят защитен статус на регионалните продукти, които са около 6% от общите продажби на храна и вино в ЕС. ЕК настоява ТТИП да гарантира статута им, но съществува сериозен отпор от страна на лобистки групи от САЩ. През 2015 г. в ЕС има 1308 регистрирани хранителни продукта с географско обозначение, 2883 вина и 332 спиртни напитки. Три от държавите членки (Франция, Великобритания, Италия) осъществяват 86% от износа на продукти със защитени географски обозначения. Сред тях са шампанско, коняк, шотландско уиски, Пармиджано-Реджано. България има четири защитени продукта – „Горнооряховски суджук“, филе „Елена“, луканка „Панагюрска“ и роле „Трапезица“. Дори ЕК да постигне „пробив“ в преговорите, той ще е за ограничен списък от продукти и ползите ще са за страните членки от ЕС-15.
* Говеждото месо. Всички модели на ефектите от сключването на ТТИП прогнозират, че ако договорът стане факт, вносът на американско телешко ще нарасне неимоверно, до 3 млрд. щатски долара. В момента той е ограничен заради забраната на ЕС за използване на хормони. Проучване от 2013 г. изчислява, че 84% от говедата в американските ферми за угояване са третирани с хормони. В САЩ говедовъдството се контролира от големи компании. През 2012 г. 51% от продажбите са осъществени от 2% от фермите. В Европа 2/3 от говеждото е страничен продукт от млечната промишленост. Животни за месо се отглеждат в малки ферми с ниски доходи. Подписването на ТТИП ще има дълготрайни социални и екологични последствия за част от регионите в ЕС, тъй като ще лиши фермерите от бизнеса им.
* Млечните продукти. Икономическите модели прогнозират ръст на стокообмена и в двете посоки. Селскостопанските производители обаче ще спечелят малко, а европейските ще се изправят и пред спад на цените. Очаква се голяма част от печалбите да отиде при производителите на сирена. Техният шанс за привилегирован статут, свързан с географските обозначения, е най-голям.
* Обработваемите култури. Премахването на митническите тарифи ще има неблагоприятно въздействие върху зърнопроизводството в ЕС, като спадът ще достигне до 6%. Производството на пшеница, царевица и маслодайна рапица може да спадне и да доведе до голям внос от САЩ.
* Домашните птици и яйцата. Вносът на птиче месо от САЩ е ограничен, т.к. ЕС забранява „използването на промивки“ за намаляване на патогените. Дори и да бъде премахната тази пречка, САЩ ще се конкурират с Бразилия и Тайланд, които са основни доставчици на пазара. Няма проучване какво ще е влиянието на ТТИП върху производството на яйца.
* Свинското месо. Европейският пазар е вторият по големина след китайския за свинско месо и американските лобита гледат с апетит към него. Досега вносът от САЩ на свинско е малък поради съществуващата забрана заради хормона рактопамин. Между 60% и 80% от свинете в САЩ са третирани с него. Премахването на митническите тарифи ще доведе до спад в сектора и нови трудности, пред които ще се изправят европейските фермери.
Въпреки твърденията за големите икономически ползи, няколко изследвания се опитват да моделират ефекта от ТТИП върху селското стопанство. ЕК ползва проучване от 2013 г., правено от Центъра за изследване на икономическата политика, но то разглежда селското, горското и рибните стопанства като една категория. Според него ръстът на производството ще е 0,03%, но не може да се каже какъв е делът в него само на селското стопанство. По-обстоен е анализът на Centre d’Etudes Prospectives et d’Informations Internationales (CEPII). От него става ясно, че следствията от ТТИП за ЕС ще са спад на производството на селскостопански продукти с 0,8% и увеличение на същите с 1,9% в САЩ.
През 2014 г. Европейският парламент възлага всеобхватно проучване за ефектите от прилагането на ТТИП. В референтния сценарий моделът прогнозира, че износът от ЕС за САЩ ще нарасне с 56%, а този от САЩ към ЕС може да се увеличи със 116%. Моделът на Министерството на земеделието на САЩ разглежда вариант ако всички мита и квоти бъдат премахнати. При този сценарий американците ще реализират ръст на износа за Европа в размер на 5,475 млрд. щатски долара, докато ЕС ще има само 747 млн. щатски долара ръст в износа си за САЩ.
Износът от Щатите се увеличава почти за всички категории храни, като това се съпътства със спад на цените в ЕС. На Стария континент спада производството на ориз, пшеница, царевица, плодове, ядки, едър рогат добитък, говеждо и свинско месо, суроватка, масло, обработена захар и др.
Всички модели на ефектите от подписването на ТТИП прогнозират, че споразумението ще окаже сериозно въздействие върху европейското селско стопанство. Много от фермерите в Европа ще се борят за оцеляване, притиснати от жестоката конкуренция на евтината американска продукция. Ако има някакви ползи, те ще са за част от производителите в страните от ЕС-15, останалите ще инкасират единствено загуби. Българският вицепремиер Меглена Кунева вероятно не е запозната с моделите за ефекта от въздействието на ТТИП, въпреки че част от тях са правени по поръчка на европейските институции. Ако ги познаваше, едва ли щеше така категорично да обяви на 1 юни от парламентарната трибуна, че България подкрепя ТТИП. Няма как България да подкрепя нещо, което ще е я унищожи. Този път – окончателно.
Автор: Светла Василева, в. „Дума“