Конфликтът в Източна Украйна трябва да се реши чрез преговори, за да не пречи на сътрудничеството между Путин и Обама, казва Иржи Валента*, Лени Валента, пред сп. „Нешънъл интерест“, САЩ
Докато Москва и Вашингтон враждуват заради Украйна, значително по-голямо и дълготрайно предизвикателство им открива възможност за сътрудничество.
За мнозина сривът в руско-американските отношения заради безкръвното нашествие на Москва в Крим и непряката война в Източна Украйна е показател за начало на нова студена война. Но Русия още не е навлязла в необратими промени и не е извървяла пътя от ограничен партньор до непримирим враг. Вашингтон и Москва все още имат много допирни точки от взаимен интерес, които не бива с лекота да се отхвърлят под въздействието на разпалените емоции. В действителност често забравяме, че следкомунистическа Русия участва заедно с Америка в борбата срещу силите на глобалния тероризъм, а също така сътрудничи с нея за предотвратяване на разпространяването на оръжия за масово унищожение и попадането им в ръцете на безотговорни държави. Последните събития на други места на планетата могат да създадат основа за подновяване на това сътрудничество.
Кризата в Украйна се развива стремително, а в същото време шокиращи събития се случват в Близкия изток. Добре организираната и дисциплинирана терористична организация Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) се опитва да се превърне в истинска терористична държава на части от територията от Ирак и Сирия. Заловила съвременно американско оръжие и разполагаща с огромни финансови средства, крадени в някои части на Ирак, ислямската държава привлича в редиците си хиляди радикално настроени млади мюсюлмани от различни страни. Благодарение на нарастващите ресурси, а също и поради наличието на чуждестранни паспорти у нейни войници, за първи път от години се появи ситуация, при която екстремистка „държава“ разполага със значителен потенциал и възнамерява да организира нападения, в която и да е част на планетата. Обезглавяването на Джеймс Фоули от джихадист с британски акцент очертава зоната на действие на ИДИЛ и нейните съюзници, която обхваща не само Западна Европа, но също Америка и даже Русия.
Като се има предвид какво става, и Вашингтон, и Москва в определен момент могат да се окажат от едната страна и не е изключено да заработят заедно, за да намалят възможностите на ИДИЛ, а също и на други групировки като „Ал Кайда“ и многобройните й разклонения. Ако се намери решение за Украйна, ще успее ли президентът Обама да премести фокуса на вниманието на Кремъл от Украйна към новата съвместна борба срещу тероризма?
Путин – руски християнски автократ
Най-напред Обама трябва да се опита да разбере какво формира светогледа на Путин и как се е променял. Макар че в гърдите му не бие демократично сърце, все пак той има някои основни ценности, характерни и за много американци.
Много аналитици насочват вниманието си към това, че Путин е бил младши офицер от КГБ и е работил в Източна Германия преди разпада на Съветския съюз, а след това, през 90-те години, е бил на ръководен пост във Федералната служба за сигурност, приемника на КГБ. Но мнозина забравят, че от 1989 до 1994 г. той е бил заместник на реформатора и кмет на Санкт Петербург Анатолий Собчак, а след това министър-председател при президентството на Елцин. Главният архитект на Горбачовите реформи Александър Яковлев в своите мемоари под название „Дълбини на паметта: От Столипин до Путин“ отбелязва, че министър-председателят на цар Николай Втори е най-подходящата историческа аналогия.
Пьотър Столипин е бил автократичен, но съвременно мислещ, и по мнението на Яковлев Путин е негово въплъщение в наше време. Путин ни най-малко не е параноик с мания за величие и най-лесно е да бъде разбран, ако бъде смятан за амбициозен технократ, чиято цел е възстановяването на Русия като един от главните играчи на световната политика.
През май 2001 г., когато президентът Джордж Буш младши се срещна за първи път с Путин в Словения, го запита защо носи кръстче. Путин каза, че това кръстче, което получил от майка си, било спасено при пожар във вилата й. Някои възприели тази история като твърде „нагласена“, но Буш, който е преживял религиозна трансформация, не бил на това мнение. Когато го запитали на пресконференция дали се доверява на Путин, отговорил: „Да, взрях се в очите му и видях душата му“. Дълги години след това специалистите по Русия не одобряваха неговото изказване, защото го смятаха за наивно. И наистина, Путин не тръгна по пътя, предложен от такива привърженици на западното развитие като Андрей Сахаров. Той предпочете антиболшевишката, религиозно-националистическа концепция на другия руски лауреат на Нобелова награда – покойния Александър Солженицин.
При срещата си с папата във Ватикана миналата година Путин спомена страданията на християните в Близкия изток, а също така подкрепи идеята за помирение между западния и източния клон на християнството. Освен това той е единственият в историята руски лидер, посетил два пъти Ерусалим. Безпощадната му борба против тероризма, изглежда, поражда у него симпатия към хората с юдейска вяра и затова е установил приятелски и взаимноизгодни отношения с Израел.
Путин, тероризмът и Русия в обкръжението от НАТО
При една от първите си срещи с Буш Путин настойчиво го предупреждавал за опасните последици от връзките на екстремистите от „Ал Кайда“ с разузнавателната служба на Пакистан и съобщил за приближаваща „мащабна катастрофа“. За голямо съжаление той разполагал с достоверна информация. Кондолиза Райс ще напише по-късно: „Путин бе прав… и никога няма да ни позволи да го забравим“.
Напрежението, за което намеква втората част от фразата на Райс, се оказа реално. За съжаление руският президент започна да охлажда чувствата си към САЩ, откакто на руските граници започнаха да се появяват нови членове на НАТО и провокираха традиционния за Русия страх от обкръжаване. Тези страхове станаха причина за агресията против Грузия през 2008 г., за нахлуването в Крим през 2014 г. и за непряката интервенция в Източна Украйна.
Но той продължаваше да бъде с Америка в борбата с тероризма. През 2011 г., по време на либийската криза, администрацията на Обама убеждаваше Путин да се въздържи при разглеждането на резолюцията на ООН за Либия, защото тя по мнението на американския президент предвиждаше „всички необходими средства“ за предотвратяване на клане и гибел на мирни хора. Но руснаците не искаха да се избавят от Кадафи и бяха разтревожени, че убийството му ще отвори път за активизиране на тероризма. Ето как обясни това през март 2011 г. бившият руски президент Дмитрий Медведев: „Ако Либия се срине и „Ал Кайда“ пусне там свои корени, никой няма да спечели, включително и ние, защото тези екстремисти в крайна сметка ще се окажат в Северен Кавказ“. Путин отново излезе прав и, както в случая с Райс, няма да ни позволи да го забравим.
Той блокира всички възможности за отстраняване от трона на сирийския диктатор Башар Асад. Макар и да има икономически съображения, Русия също така е разтревожена и за религията. Съставеният от алауити шиитски мюсюлмански елит на Башар Асад се обявява в защита на сирийските християни и други малцинства. Ако Асад си отиде, Сирия може да стане следващата Либия – или дори още по-зле, като се имат предвид злодействата на бойците от Ислямската държава, с които се хвалят радостно в социалните мрежи.
Натиск за разрешаване на конфликта в Украйна чрез преговори
За да продължи каквото и да е сътрудничество срещу терористическите сили, трябва да се намери решение на украинската криза в приемливи и за двете страни условия. Това не означава, че Америка трябва да отстъпи пред Москва. За да се реши конфликтът чрез преговори, трябва Обама да продължи да изпраща помощи на Киев, включително и военна, като дори намекне, че тя може да бъде засилена в случай на нашествие. Тази политика трябва да продължава, докато се изпраща руско оръжие в Донецк и Луганск. Но също така Обама трябва да подложи на натиск Киев, за да постигне решение на конфликта чрез преговори със сепаратистите в източната част на Украйна. Президентът на САЩ може да използва финансовата и военната помощ като стимулатор за споразумение.
Бившият държавен секретар Хенри Кисинджър даде следния съвет: при преговори с цел разрешаване на конфликт винаги е по-добре да не се стремите да постигнете безусловна победа, капитулация или пълно унищожение на противника. В този смисъл САЩ трябва да натискат Киев да не си поставя за цел унищожаването на проруските сепаратисти – това само ще засили напрежението в отношенията с Русия – и да настояват за незабавно прекратяване на огъня. Да се надяваме, че дипломатическите инициативи ще убедят Русия и тя ще накара сепаратистите да смирят своя плам. Урегулирането чрез преговори трябва да включва амнистия за сепаратистите, а на източната част на Украйна трябва да бъде гарантирана автономия в рамките на федералните структури. Тя трябва също да бъде напълно представена в украинския парламент. Всяко мирно решение трябва да гарантира неприкосновеност на границите на свободна и демократична Украйна, възможност за влизане в Евросъюза, но не в НАТО, а Русия да прекрати опитите си за дестабилизация на тази държава.
Колкото и да е голямо изкушението да се унизи Путин, опитите ще излязат прекалено скъпи. Той трябва да има възможност да каже, че е направил всичко за защита на рускоговорещото население в Източна Украйна, и да избегне икономическия спад в Русия. В крайна сметка Путин не може да си позволи да се създаде впечатление за негово „поражение“ в Украйна. За него това е опасно в политическо отношение – но е опасно също за Америка и Запада.
Русия трябва да се присъедини в борбата срещу ИДИЛ
Най-убедителен аргумент за отслабване на напрежението е необходимостта Русия и Америка да бъдат единни в борбата против дестабилизиращите планове на Абу Бакр ал-Багдади, а също против по-широкото предизвикателство от страна на международния тероризъм. Русия може да помогне на кюрдите, на американските и своите съюзници.
Русия вероятно би могла да помогне да се стабилизира влиянието в Иракски Кюрдистан. През 80-те години съветският лидер Леонид Брежнев, който подкрепяше тогавашния си приятел Саддам Хюсеин, не обръщаше внимание на отношенията с кюрдите. През последните няколко месеца Путин направи няколко първи стъпки за подновяване на отношенията с кюрдите, за да не допусне разпад на иракската държава и за бъдещ отпор срещу халифата ИДИЛ.
Съществува полезна предистория. До съмнителния съюз на Москва със Саддам кюрдите даваха разузнавателна информация на Съветския съюз, ходеха там на обучение и получаваха съветско оръжие. Подобни контакти могат да се подновят. И на Путин сигурно му е известно, че кюрдите дават убежище на много представители от преследваните етнически малцинства. Но докато руската мечка ръмжи по Украйна, той няма да насочи вниманието си за подпомагане на кюрди, йезиди и християни в Ирак и Сирия. Затова дипломатическото решение в Източна Европа може да има влияние върху ситуацията в целия свят.
Путин и американската държавна мъдрост
Най-важният урок, подчерта Робърт Гейтс (доскорошният военен министър, бел.ред.), е, че трябва да се отнасяме сериозно към националните интереси на Русия, а не само към нашите. Гейтс смята, че сме пропуснали своя шанс през 90-те години, когато Русия бе слаба и унижена, и в резултат на това отношенията между двете страни пострадаха. От гледна точка на Путин, отношенията се влошават по същия начин и днес. Макар че Русия и Америка са на противоположни позиции в конфликта за бъдещето на Украйна, не бива да забравят дългосрочните си интереси за унищожаване на онези, които могат да им навредят, и подобна борба може да се води по-ефикасно, ако двете страни си сътрудничат.
Русия и Западът не са главни врагове помежду си – и трябва да осъзнаят необходимостта да се избавят от заплахата от страна на ИДИЛ. (със съкращения)
––
*Иржи Валента е ветеран сред специалистите по Русия; работил е като съветник в няколко президентски администрации и е член на Съвета по външна политика.
Източник: „Сега“