Специално внимание заслужава въпросът за налаганите срещу Русия санкции, особено на фона на липсата на каквито и да било санкции срещу Украйна, чието правителство използва тежко въоръжение за унищожаването на разбунтувалите се свои съграждани от източните части на страната. В тази връзка си струва да се запитаме защо сходните действия на Башар Асад срещу сирийските бунтовници станаха причина за налагането на драконови мерки срещу режима му и едва не доведоха до военна намеса на Запада в подкрепа на въоръжената опозиция, а сега действията на украинските бунтовници и плахите опити на Москва да ги защити поне на думи, срещат яростните обвинения на същия този Запад и водят до все по-сурови санкции не срещу правителството в Киев, а именно срещу Русия.
Въпреки постоянните и все по-настойчиви призиви на САЩ към европейските държави в никакъв случай да не сътрудничат с руснаците в сферата на енергийните доставки, за самите европейци е ясно, че Европа може и да не преживее социалния взрив, който вероятно ще последва резкия спад в икономиката на континента, провокиран от санкциите срещу Русия. Лятото скоро ще свърши и ще се наложи не само да се гарантира отоплението на гражданите наЕС, но и непрекъснатостта на производствения цикъл на неговите индустриални предприятия. Икономистите предупреждават, че в никакъв случай не бива да се допуска спад с повече от 5% на европейския БВП (който и без това не демонстрира особено бърз растеж), тъй като това би било катастрофа за икономиката на Европа.
Тъкмо това обаче ще се случи, ако конфликтът между ЕС и Русия в енергийната сфера продължи да се задълбочава под натиска на Вашингтон. При подобно развитие много европейски страни, съществуващи в немалка степен благодарение на редовно отпусканите заеми от единствения стабилен индустриален „донор” на континента — Германия, няма да могат да оцелеят в рамките на ЕС. Впрочем, ако санкциите срещу Русия все пак бъдат въведени в пълния им обем, предлаган от САЩ, съществуването на самия ЕС ще се окаже под въпрос, тъй като националните икономики на „дотационните” страни-членки (сред които е и България) могат просто да престанат да функционират. Това, на свой ред, ще доведе до още по-голям ръст на безработицата и, като следствие, до непредсказуем сценарий за развитието наЕС като цяло.
Именно поради това, както отбеляза неотдавна и еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер, руските доставки на петрол и газ за Европа „не бива да стават обект на санкции”. Той добави, че винаги се е обявявал против каквито и да било санкции в сферата на доставките на руски енергоносители. В същото време обаче, Йотингер подчерта, че Русия зависи от западните технологии за добив на енергоносители от шелфовите зони, както и за добив на шистов газ. Според него, ограничаването на доставките на подобни технологии за страната може да бъде разгледано от Съвета на ЕС, ако „Русия не съдейства за постигането на мир в Украйна”.
Междувременно, в началото на юли британският премиер Дейвид Камерън призова ЕС да наложи трети пакет санкции срещу Русия, като този път те да засегнат отделни сектори на руската икономика, включително енергийния. Според Камерън, „Русия не трябва да има достъп до европейските пазари, европейските капитали и европейските научни постижения и технологии, докато стимулира конфликта в една съседна на ЕС държава”. Британският премиер обаче, кой знае защо забравя да уточни, че самият той е убеден противник на съществуването на самия ЕС, както и че страната му се готви в скоро време да го напусне.
Всъщност, налагането на секторните санкции срещу Русия е изгодно най-вече за американските компании, прокарващи т.нар. „шистова революция” в Европа. Става дума за разработването на шистовите находища в Украйна от компанията BurismaHolding, в чийто директорски борд е Хънтър Байдън (син на вицепрезидента на САЩ), Дейвън Арчър (семеен приятел на държавния секретар Джон Кери) и бившият полски президент Александър Квашневски. Тоест, на практика Вашингтон поставя под контрол енергийната сфера на Украйна, която занапред ще се развива съобразно американската стратегия.
Под предлог, че Русия трябва да бъде наказана за действията си в Крим, както и заради позицията си по случващото се в Украйна като цяло, САЩ принуждават европейските си съюзници — потребители на руския газ, да се преориентират към закупуването на енергоносители на доста по-високи от руските цени, което осигурява на американския бизнес очевидни конкурентни предимства.
Редица експерти прогнозират, че след като ЕС успя с толкова големи усилия да преодолее поне частично тежките проблеми на такива страни членки като Гърция и Испания, опитът му да се ангажира с още по-тежките проблеми на Украйна може да има смъртоносни последици както за еврото и единството на еврозоната, така и за цялата икономика на съюза. От друга страна, въпреки загубите си от бъдещите санкции, Москва може да се преориентира към нови потребители на своите енергоносители, както показва и подписаният наскоро впечатляващ газов договор с Китай. В крайна сметка, санкциите и търговските войни са изгодни единствено за САЩ, които с тяхна помощ решават собствените си задачи по отношения на Русия и ЕС.
Освен това, при формулирането на съвместната си позиция със САЩ за икономическия натиск върху Русия, европейските държави би следвало да отчитат, че хипотетичното прекратяване на руските петролни и газови доставки за континента ще доведе до много сериозни проблеми в 25%-30% от електроцентралите, прекъсване на работата на половината от нефтопреработвателните предприятия и спирането на всички химически заводи.
Без руските енергоносители неизбежно ще станем свидетели на колапс на пътническия, търговския и частния транспорт, на чиито фон прословутата „петролна криза” от 1973 г. ще изглежда като детска игра. Освен това, за 1⁄3 от населението на ЕС, т.е. за над сто милиона души (включително за цялото българско население), предстоящата зима вероятно ще се превърне в кошмар. Тук е мястото да напомня, че степента на зависимост на европейските държави от руския газ варира от 20% — за Италия, до почти 100% — за България и Латвия.
В публикувания неотдавна доклад на Световната банка се посочва, че повишаването на напрежението в Украйна, а стратегията на Вашингтон цели именно това, може да доведе до „нови и още по-сурови санкции и възможни прекъсвания на търговските и банкови потоци”. Ако обаче руските компании не могат да плащат задълженията си заради санкциите, а общият обем на задълженията им към европейските банки се равнява на 165 млрд. долара, в зоната на най-големия риск ще се окажат най-вече френските, германските и италианските банки. Загубите на американските ще бъдат доста по-малки, тъй като руските задължения в тях са за 32 млрд. долара.
Провалът от страна на Киев на състоялите се през юни тристранни преговори (между Украйна, Русия и ЕС) за решаване на газовия проблем, както и взривът, избухнал няколко дни по-късно на украинския участък от магистралния газопровод Уренгой — Помари — Ужгород, са поредният аргумент в полза на спешната необходимост от реализацията на проекта за газопровода „Южен поток”. Те демонстрират ненадеждността на Украйна като дългосрочен партньор наЕС в енергийната сфера и правят строежа на „Южен поток” на практика безалтернативен.
Тук е мястото да напомня, че още през март 2014 г. водачът на украинския т.нар. „Десен сектор” Дмитрий Ярош (междувременно обявен за международно издирване от Интерпол през юли т.г.) заплаши да взриви преминаващия през Украйна газопровод, за да лиши Русия от възможността да печели от износа на петрол и газ за Европа.
Очевидно Вашингтон прилага максимални усилия за влошаването на отношенията между ЕС и Русия в енергийната сфера, използвайки за целта съюзниците си в Киев. Новото изостряне на руско-украинската газова криза, само по себе си, е достатъчен аргумент в полза на реализацията на газопровода, по който още през 2015 г. би могъл да се доставя газ за Европа. Предвид все по-непредсказуемия „украински фактор”, за ЕС става изключително важно да разполага с алтернативен на украинския маршрут за доставка на енергоносители. От тази гледна точка, реализацията на „Южен поток” е и гаранция за повишаване енергийната сигурност на Европа. В тази връзка поведението и подходите на Европейската комисия към този стратегически важен за ЕС проект изглеждат трудно обясними, защото се определят преди всичко от политическия натиск и интересите на Вашингтон, а не от желанието на самите европейци да получават най-евтиния възможен руски газ (включително по тръбопровода „Южен поток”) при това по един очевидно сигурен и безпроблемен маршрут. (geopolitica.eu)