Докато германските фирми губят позиции на руския пазар, Китай извлича ползи
Германската компания Zeppelin GmbH, която доставя машинно оборудване и чието начало е поставено от създателя на дирижабъла граф Фердинанд фон Цепелин, е свикнала с политическите превратности. След като напуска авиационната индустрия през 1950 (след временното спиране на производството след Първата световна война и американското ембарго за доставката на хелий за нейните дирижабли след Втората световна война), през последните години компанията успешно продава и обслужва строителни машини, както и минно оборудване. Днес обаче, както посочва президентът й Петер Герщман, в резултат от руско-украинския конфликт Zeppelin е изправена пред драстичен спад на продажбите си с около 40% в тези две страни и загуба на част от пазара, на който вече се настаняват азиатските конкуренти.
В интервю за германските медии, Герщман посочва: „Губим цели автомобилни паркове, които отиват в ръцете на корейските и отчасти японските ни съперници. Междувременно китайските и местните производители също нахлуват мощно на руския пазар”. Zeppelin е само една от хилядите германски компании, чиито продажби падат заради санкциите, въведени от Европейския съюз по отношение на търговията с Русия. Това ембарго със сигурност ще задълбочи негативната тенденция от последните десетина години, когато китайските компании увеличиха дела си на руския пазар, за сметка на машините, внасяни от Германия”, посочва и Моника Холахер, експерт по Русия в Асоциацията на германските машиностроители (VDMA). Най-уязвими в това отношение са именно фирми, като Zeppelin, ударени от санкциите върху износа на т.нар. стоки с двойно предназначение, които обслужват едновременно и гражданския и отбранителния сектор.
Стоките с двойно предназначение
„Машиностроителите са подложени на изключително негативното въздействие на ограниченията върху износа на стоки с двойно предназначение, тъй като производството им може да се използва както в гражданския, така и във военния отрасъл”, посочва Холахер, според която Германия рискува да загуби позициите си на водещ вносител на машини в Русия, като бъде изместена от китайците.
По данни на VDMA, докато италианските, американските и японските производители са съумели да запазят пазарния си дял в Русия през периода 2004 – 2013, германските компании са загубили между 10% и 19% от него, а Китай е увеличил дела си от 1,9% до цели 15%. В тази връзка Холахер напомня, че „на всеки търг в Русия участват китайски компании, които обикновено го печелят”.
Според Комитета за източноевропейските икономически отношения (ОА) в Берлин, в момента на руския пазар са ангажирани около 6200 немски компании, а почти 350 000 работни места в Германия зависят от търговията с нея.
В Азия се надсмиват
„За средноголемите специализирани компании е изключително трудно да преориентират бизнеса си към други пазари. От икономическа гледна точка, от този конфликт в Европа има само губещи, докато Азия се оказва големият печеливш”, посочва в специално послание президентът на ОА Екхард Кордес.
Според Федералната статистическа служба във Висбаден, санкциите на ЕС са довели до спад на германския износ за Русия с 16%, през септември 2014, след като той вече беше паднал с 26%, през август. Стойността на изнасяните стоки е намаляла с 16%, достигайки 5,2 млрд. долара, през първите девет месеца на 2014. „Вече не можем да доставяме резервни части за да осъществяваме техническо обслужване и ремонт на нашите машини в Русия и Украйна — посочва Герщман. Някои от санкциите на ЕС очевидно искат да затруднят функционирането на руските петролни платформи, но ние използваме същите резервни части и за строителната си техника, т.е. те директно удрят по нас”.
Както е известно, Москва реагира на санкциите, предприемайки собствени контрамерки, включително като наложи забрана върху покупката от руските държавни и общински компании на машини и оборудване, произведени в чужбина, с цел да бъдат подкрепени местните производители.
Връзките с Китай
В същото време, подчертава Моника Холахер, разривът със Запада е съпроводен с укрепване на връзките с Китай. През август 2014 г. най-големият китайски производител на офроуд автомобили започна да изгражда завод на стойност 250 млн. долара в руския град Тула. Междувременно, руският президент Путин възнамерява да преориентира и износа на енергоносители към Азия, планирайки изграждането на втори газопровод до Китай.
„Санкциите оказват негативно влияние върху руските ни клиенти, които са обезпокоени от това, че не знаят, дали доставките от Европа ще продължат да бъдат толкова сигурни, както досега. Това е още една причина руснаците да предпочитат китайските пред германските доставчици”, посочва Улф Шнайдер, основател и управител на консултантската компания Russia Consulting, специализирала се в сферата на данъците и финансите, чиято централа е в Москва.
По-големите германски компании са принудени да започнат да се изтеглят от страната. Испанската Seat — дъщерна компания на немския гигант Volkswagen AG, обяви в началото на декември, че напуска Русия заради непрекъснато намаляващото търсене на нейните автомобили. „Руснаците купуват между 2,5 и 2,8 милиона коли годишно, което е съпоставимо с трите милиона коли, продавани годишно в Германия, т.е. това е изключително важен пазар за производителите”, посочва Франк Дреке, президент на водещия европейски доставчик на логистични услуги за автомобилната индустрия BLG Logistics Group AG & Co. KG. Базиращата се в Бремен компания е ангажирана с транспортната обработка на 7,5 милиона автомобила годишно в различни пристанищни, железопътни и шосейни депа.
Икономическият спад
Според Дреке, през 2014 г. износът на автомобили от германските пристанища за Русия е намалял с 11%. „Усещаме на гърба си икономическия спад в Русия, като санкциите не го задълбочават, а го съпровождат”, казва той. По официални статистически данни, през първите девет месеца на 2014 г. германският износ на автомобили за Русия, като цяло, е намалял с 28%. Хамбургското пристанище, което е традиционен транзитен възел с Азия и Балтийския регион, регистрира през този период спад с 5,7% в контейнерния трафик към Русия. „Проблемът е свързан с трудностите, които изпитва руската икономика заради санкциите”, смята членът на управителния съвет на пристанището Инго Еглоф.
Според Петер Герщман, президент на компанията Zeppelin, която разполага със 7700 служители в цял свят, тя е съкратила 10% от персонала си в Украйна и е забранила назначаването на нови кадри. Освен това компанията планира да въведе съкратен работен ден на служителите си в Украйна, тъй като очаква, че продажбите в тази страна, както и в Русия, ще намалеят до около 480 млн. евро през 2014 г., срещу 750 млн. през предходните години.
Преди налагането на санкциите компанията е реализирала 1⁄3 от всичките си продажби именно в Русия и Украйна, като през 2013 г. те са били на стойност 2,4 млрд. евро и са осигурявали почти половината от годишната й печалба. „Преди да се вземе решението за налагане на санкции, разчитахме значително да разширим позициите си в региона. Сега обаче може да се наложи да се изтеглим от него, оставяйки този изключително привлекателен пазар в ръцете на азиатците”, отбелязва в тази връзка Герщман.
(rosinvest.com)