„Най-после стана!” – с удовлетворение възкликна в свой коментар за приетия от Брюксел, веднага след Вашингтон, пореден пакет санкции срещу Русия радиостанция „Deutsche Welle“.
Приблизително в същия дух се изказват на страниците на европейските медии други коментатори и анализатори. Неволно ти се иска да попиташ европейските коментатори: по какъв повод е радостта? За това, че ще бъдат нанесени щети в някои сектори на руската икономика? Да, ще бъдат нанесени, за това никой не спори. Но същата тази „Deutsche Welle“ веднага прави уговорката, че „никой не знае дали ще донесат санкциите срещу Русия очаквания ефект”. А това, че ще имат ефект на бумеранг, го разбират много политици и бизнесмени в страните на ЕС. Разбират, но гласуват за нови и нови мерки за въздействие върху Кремъл.
Последният брой на германския ежедневник „Der Spiegel“ излезе с огромен призив на корицата: „Да спрем Путин сега!”. Всички обвинения по адрес на Москва се свързват с името на руския лидер. По принцип демонизирането на нежеланите политически дейци винаги е била отличителна черта в подхода на Белия дом към решаването на политическите проблеми. Сега, изглежда, подходът е взел на прицел и Брюксел. Но може ли да се даде поне един пример, когато изместването на неугоден лидер е донесло желания ефект?
И още един нюанс. Практически всички обвинения на европейските медии по адрес на Москва повтарят твърденията на Вашингтон. При това без конкретни доказателства. Почти 100-процентната волеизява на жителите на Крим се обявява за руска „окупация”. Кървавата наказателна операция на Киев срещу същата волеизява на гражданите от Югоизточна Украйна, които не желаят да живеят под властта на носителите на нацистката идеология, се обявява като борба за „независимостта на Украйна” от уж агресията на Русия в лицето на „проруските сепаратисти”. Смъртта на мирни жители, стотиците хиляди бежанци в Русия, използването от Киев на забранени видове оръжия срещу мирното население изобщо не се забелязват. Всичко това би могло да се нарече театър на абсурда, ако кръвта по политическата му сцена беше бутафорна. Но тя, уви, е истинска.
Политологът Александър Храмчихин за конкретната ситуация е категоричен. „ Европа, разбира се, много силно зависи от САЩ. В случая тя се страхува от засилването на Русия и от това психологическата зависимост от Щатите само се увеличава. Затова Америка, в края на краищата, досмачква Европа, дори въпреки икономическите й интереси“.
„Срамота е заради ЕС, който след дълги търсения на собствен „единен глас” започна да говори с гласа на Вашингтон, като отхвърли на практика базовите европейски ценности”, – заявиха от руското външно министерство във връзка с приемането на поредните санкции. Москва я е срам заради Европа. А дали ги е срам онези в ЕС, които не крият радостта си по повод на така наречени санкции?
Източник: Гласът на Русия