Старата руска столица, наследник на многовековна история и култура, не спира да изненадва и пленява с красотата и величието си милиони туристи
Още при приземяването на самолета на летище „Пулково“ пред погледа ми се разкрива спираща дъха гледка от искрящи многобройни цветове, осветяващи Санкт Петербург през нощта. Същинска новогодишна картичка. Въпреки огромните размери на летището няма как да се объркаш или изгубиш, защото една след друга следват нагледно поставени табели със стрелки, отвеждащи към получаването на багажа и съответно към изхода. Паспортният контрол на „Пулково“ минава бързо, за разлика от дългите опашки и проверки на „Шереметиево“ в Москва. Няма обаче директен полет от София до Петербург засега.
Старата руска столица, разположена в северозападната част на страната, при вливането на река Нева във Финския залив на Балтийско море, по нищо не отстъпва на водещите световни столици. С целия си блясък и величие бившият Ленинград съчетава култури от Запада, Близкия и Далечния изток. Буквално зад всеки ъгъл има забележителна сграда или красив дворец, които пазят богата история за миналото на града или на обитателите му. Паметни надписи указват къде са живели, творили или работили бележити личности като Ленин, Пушкин, Чайковски, Чехов, Достоевски, Шостакович, Анна Ахматова… Днес техни паметници красят улици, паркове и площади. Изумително красиви и подредени са Петербургските градини в центъра – Летний и Юсуповский сад, в които по всяко време на годината се разхождат десетки гости и жители на града. Учудващо спокойствие цари в тях, на метри от засиления трафик през деня и динамиката на огромния мегаполис.
Старо руско правило гласи, че черквите трябва да са по-високи от останалите сгради, особено в историческата част, разположени по бреговете на Нева. Сред впечатляващите гледки са величествените руски храмове, чиито златни куполи блестят и служат за своеобразен ориентир, видими и от най-отдалечената точка. Един от символите на Санкт Петербург е Исакиевският събор, чиято височина достига внушителните 101,5 м. Посетителите имат възможност да се изкачат до най-високата му част (срещу 150 рубли – около 4 лв.) посредством 300 на брой стъпала. Оттам се открива зашеметяваща панорама. Днес храмът светиня е предимно музей, който притежава характерен мозаечен интериор и съхранява едни от най-ценните религиозни богатства в страната. Друг знаков храм, също недействащ, е „Възкресение Христово“ (или „Спас на Крови“), построен на мястото, на което император Александър II е бил смъртоносно ранен през 1881 г. Оттам идва и името: „Църквата на нашия спасител върху пролятата му кръв“. Това е най-живописната църква в Питер – и отвътре, и отвън.
Грабващи са и църковните ансамбли като Смолни събор, разположен на Нева. Той е в стил барок, оцветен в синьо и бяло, със забележителна камбанария и пет красиви купола. Друга знаменита катедрала е Петропавловският събор, намиращ се в едноименната крепост на най-високото място в града. В нея се намират масивните ковчези, изваяни от италиански бял мрамор, на всички руски императори, включително на основателя на Санкт Петербург – Петър I, на неговата съпруга Екатерина и дъщеря им Елисавета. Храмът респектира с 122,5-метрова камбанария, завършваща с позлатен връх и фигура на ангел, държащ кръст.
Хиляди туристи не пропускат да посетят и прочутия Ермитаж – един от най-мащабните в света стари музеи на изкуство, чиито произведения наброяват над 3 млн. Общата му площ е 233 345 кв. м. И други всевъзможни музеи и атракции очакват гостите на града, който е достатъчно обаятелен и през по-студените месеци. Температурите вече са малко над нулата, но вътре е адска жега. Навсякъде – по заведения, офиси, магазини, градски транспорт, може да се видят хора по къс ръкав, та дори и разголени. Дружелюбни и мили, местните с охота ще те напътят как да стигнеш до мястото, което искаш, и ще те съпроводят с усмивка. Заговарям се с възрастна жена на улицата, която изкарва прехраната си, продавайки билети за екскурзии в предградията и областта. Като разбира, че съм българка, става й много приятно и възкликва: „Българите за нас не са чужденци!“ Въпреки санкциите, наложени от ЕС срещу федерацията, недоимък не се усеща.
Гастрономите и търговските магазини са препълнени с всякаква стока – от хубава по-хубава, включително чуждестранна.
Има млади, които напускат страната, стремейки се към по-платена работа или някакво специализирано образование, но после се връщат, разказва мой приятел руснак, който от 5 години живее в Питер, както от памтивека наричат града. Непрекъснато прииждат хора от страната и чужбина, за да учат или търсят по-добър стандарт на живот. Днес градът достига 5-6 млн. жители и продължава да набъбва.
Най-удобният транспорт несъмнено е метрото, което отбелязва 60 години от създаването си. За разлика от нашето е доста дълбоко и красиво, има 6 линии, които отвеждат до почти всички краища на мегаполиса, връзките са изключително добре обозначени. Огромни полилеи, картини, барелефи и скулптури разнообразяват отделните метростанции. Прави впечатление, че всеки втори човек е отворил книга – хартиена или електронна, и чете. И книжарниците им, като всичко останало, са внушителни! На по няколко етажа. Има отделен етаж за художествена литература – руска и чуждестранна. Непрекъснато се преиздават руските класици – романи на Достоевски, Чехов, Тургенев, или стихосбирка на Пушкин с дебели корици, които струват 400 рубли (около 11 лв.). Нагледно доказателство, че руснаците не просто четат, те са най-четящият народ в света.
Ленинград пази и обогатява традициите си и в изкуството. Реклами и афиши на предстоящи концерти и спектакли изскачат отвсякъде. Опашки от почитатели може да се видят почти пред всяка каса. Неслучайно Петербург от край време е известен като културната столица на страната. От Александровския и Мариинския театър, който започна своя 233-ти сезон, са тръгнали световноизвестни артисти.
Старата руска столица с право е наричана Северната Венеция, построена върху многобройни острови, свързани с над 400 моста, под които криволичат десетки реки и канали. Всяка нощ в 1 ч. и 25 мин. част от грамадните мостове се разтварят над Нева, за да преминат товарните кораби до пристанището. Невероятна гледка, която се използва и за туристическа атракция.
Просто „замечательное место“, както казват местните и всички гости. Такава е била и мечтата на Петър Велики – да построи в Русия най-европейския град, по-красив от Амстердам, който му е бил любим. Основан на 27 май 1703 г., Петербург привлича днес милиони туристи от цял свят, които, запленени от вълшебството на града, се връщат тук отново и отново.
Задължително трябва да се видят и дворцово-парковите ансамбли в предградията (Царско село, Петерхоф с фонтаните, Павловск, Стрелна, Гатчина, Ораниенбаум, Шлиселбург, Кронщат). Там прелестта и величието продължават…
Петропавловската крепост
Дворцовият площад с изглед към Главния щаб на Ермитажа
Автор: Надежда Ушева, в. „Дума“