Русофобията като агресивна диващина и войнстващо невежество, които въстават против културата и нравствеността, и събуждат звяра у човека
Основните възгледи в мирогледа на русофоба:
1. РАША е историческо недоразумение на картата на Европа; за либералите тя се намира само в Азия.
2. Русия владее незаконно запасите от полезни изкопаеми на своята територия, които принадлежат на целия свят.
Специалистите за понятието „русофобия“
Думата „русофобия“ произлиза от руската представка „рус“ и гръцката дума „фобос“ – страх. Значението й: преднамерено, подозрително, неприязнено и враждебно отношение към Русия или руснаците; русофобията е частен случай на явлението ксенофобия – в превод „страх или ненавист към нещо чуждо“, и специфично направление в етнофобията. Според специалисти русофобията, за разлика от повечето други национални фобии, често представлява цяла идеология, т.е. специален комплекс от идеи и концепции, които имат своя структура, система от понятия, генезис и свои типични прояви.
Историята на термина „русофобия“
За пръв път терминът „русофобия“ е употребен от руския поет Фьодор Тютчев – 1803-1873 г., който според някои изследователи противопоставял русофобията на панславизма.
Още през 16 век активна пропаганда срещу Русия водели литовски и полски държавни дейци, историци и писатели. Тази пропаганда възникнала на почвата на войните за руските територии и на борбата на католичеството със „схизматичното“ православие. Полският крал Сигизмунд I – 1467-1548 г. убеждавал западните монарси, че „московитите“ не са християни, а варвари, които се отнасят към азиатските народи и са се сговорили с турците и татарите да разрушат християнския свят.
Русофобията като система от възгледи възникнала през 16-17 век, но не се проявявала активно, защото Русия влизала в съюзи с някои европейски държави – например с Австрия и Хабсбургите.
Според някои изследователи русофобията като система възникнала в края на 18 – първата половина на 19 век, най-напред във Франция, след като се сринала империята на Наполеон Бонапарт; след това тя преминала в Англия, където през 1820-1840 г. вече била сформирана пълнокръвно.
В периода между Унгарската революция през 1848-1849 г. и Кримската война – 1853-1856 г., в Англия русофобията достигнала своя апогей и обхванала и други европейски държави. Историкът Валентин Фалин твърди, че „оста, около която се изграждали отношенията между Русия и западния свят през голяма част от 19 и през 18 век, била русофобията, която нямала никакво отношение към комунизма“. Академик Александър Чубарян твърди, че „русофобията навлязла в западните страни от средата на 18 век“.
Шефът на външното разузнаване и изпълняващ длъжността шеф на КГБ в Русия генерал-лейтенант Леонид Шебаршин смята, че за основа на русофобията послужила книгата на сър Робърт Уилсън, който по времето на войната срещу Наполеон Бонапарт служел в руското командване. Според други историци русофобията се проявила отчетливо през 40-те години на 19 век, след редицата военни успехи на император Николай I, които предизвикали страхове и се възприемали от европейските управници като заплаха за техните интереси.
Сергей Кара Мурза предполага, че русофобията – „представата на Руската империя като деспотична тирания, душителка на всякаква мисъл и свобода“, започнала да господства в общественото мнение на Запада от края на първата трета на 19 век. В тази постановка се събрали възгледите на консерватори и либерали, а след това и на марксистите на Запад. След като европейските правителства с много усилия успели да принудят Русия да участва в потушаването на революцията през 1848 г. в Австро-Унгария, я нарекли „жандарм на Европа“.
Видовете русофобия
Според експерта в Московското бюро по правата на човека Семьон Чарни съществуват два вида русофобия – т.нар. низова и „елитна“ русофобия.
Низовата, или масовата, русофобия е негативно отношение на широки слоеве сред населението срещу руснаците.
Елитната, политическата, русофобия включва антируски действия на властите в някои държави и региони. Двата вида русофобия често се пресичат. Много опасна е проявата едновременно на масовата и политическата русофобия, когато възникват политически движения, поддържани от населението, чиято цел е унищожаване или изгонване на някой народ, което е геноцид в чиста форма. Такова отношение към руснаците имат нацистите в Германия.
Причини за русофобията
Според историка Никита Соколов причината за русофобията е агресивната външна политика на Руската империя, а историкът Никита Петров посочва, че причината за това явление са чудовищните престъпления на съветската власт.
Политологът историк Юрий Пивоваров смята, че русофобията на Запад е обусловена от конкурентни съображения и от традиционната централноевропейска ксенофобия. Дмитрий Рогозин твърди, че освен страха от Русия като голяма държава, една от причините за европейската русофобия е омразата на европейските нации една към друга.
Джулието Киеза посочва „майсторски съхранилите се и изкуствено поддържани“ русофобски настроения в европейските СМИ и ги свързва с икономическата и политическата конкуренция между европейските страни и Русия.
Русофобията на културно-идеологическа почва
Юрий Кублановски посочва корените на „културно-идеологическата русофобия“, като цитира писмото на Павел Аненков до Иван Тургенев: „Не можеш да бъдеш либерал в Европа, ако не си враг на Русия. Либерализмът и благоразположението към славяните са несъвместими понятия…“
Швейцарският журналист и политолог Ги Метан прави аналогия между русофобията и антисемитизма.
„Русофобията е феномен на колективната психология и психопатия, която се подхранва от тенденциозната интерпретация на факти и ситуации по такъв начин, че в крайна сметка представя руснаците или техните лидери, в този случай – Владимир Путин, отговорни. Подобно на антисемитизма, русофобията не е явление от преходния период, свързано с конкретни исторически събития. Тя, както и враждебното отношение към евреите, придобива различни форми в резултат от своята трансформация в зависимост от контекста на страната…“
Традиционно русофобски страни са САЩ, Германия, Австрия, Финландия, Полша, Чехия, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Армения, Азербайджан и др.
След разпадането на Съветския съюз се засили русофобията във всички постсъветски държави и в някои субекти в Руската федерация.
Презрителното отношение на поляците към руснаците, които се опитват да покажат превъзходството си, произтича от полския комплекс за малоценност и не говори добре за полските елити. Това в пълна степен важи и за българската русофобия. Поляците завиждат на Запада, защото там има по-висок стандарт на живот и затова получават глупаво удоволствие от това, че населението на Русия има по-ниски доходи от поляците. Когато бедният презира още по-бедния, това подобрява самочувствието му и психологията и психиатрията определят това явление като болест.
Някои историци определят русофобията като политическа обвивка на примитивизма и необразоваността. Най-примитивните европейци, включително и българи, са най-големите русофоби. Никъде не съществуват образовани русофоби.
Развитият и образованият човек никога не може да бъде русофоб. Русофобските народи са бедни, маломерни, безперспективни, ограничени, примитивни и без стремеж към духовен и нравствен напредък. Те не могат да изградят своето икономическо бъдеще, не могат да повишат доходите си и да живеят свободно и са противници на всякаква човешка цивилизация.
Много психолози, психиатри и историци свързват русофобията с духовното израждане и деградацията на човешката личност.
Д.Киеза смята русофобията не само за болест, но и за оръжие на Запада.
Юрий Черепахин посочва, че русофобията не само е страшна болест, но и че всява вражда между роднински народи, ги отслабва и ги прави лесна жертва за външни агресори. Тя е мощното оръжие на САЩ срещу Русия. Русофобията се превърна в част от държавната политика, особено в източноевропейските държави. Вредата от тази русофобска политика там вече дава своите резултати. Постепенно русофобията се превръща в хронична болест на западния свят.
Убий Русия на всяка цена!
С идването на Путин на власт американците открито заговориха онова, което по-рано се пишеше в секретните меморандуми и други програмни документи, предназначени основно за служебно ползване. През 2001 г. тогавашният шеф на ЦРУ Джордж Тенет посочи в сената, че сред страните, които представляват опасност за Щатите, е и Русия. Защо САЩ имат такава ненавист към Русия? По много причини. Първо, Русия притежава колосални запаси от природни ресурси, на които искат да сложат ръка от Уол Стрийт. Второ, САЩ се плашат от руския военен потенциал, от ядреното оръжие, което може да постави под въпрос претенциите им за световно господство. Трето, руснаците не желаят да приемат т.н. западни духовни ценности. Затова борбата им със САЩ винаги е била борба за унищожаване.
Авторитетното списание Foreign Affairs нагледно илюстрира каква Русия искат да видят Бжежински и неговите кукловоди: Русия да обхване само Европейската част, а зад Урал – република Сибир и Далекоизточния край да се контролират от САЩ.
Издателство „Распер“
Източник: bultimes.com