В навечерието на 9 май талантливият актьор и певец Руслан Мъйнов зарадва зрителите в изпълнената до краен предел зала 1 на НДК с едни от най-популярните и обичани руски песни.
Поводът за концерта беше новият албум „Руслан Мъйнов пее Любими Руски Песни“, а в програмата прозвучаха известни цигански романси, теми от емблематични филми и военни песни като прелюдия към предстоящия празник. Още с първото си изпълнение на „Очи чорние“ (Очи чёрные) Руслан вдигна рязко градусите на настроението в залата и съумя да го поддържа на същите висоти с последвалите цигански романси като „Нане цоха“, „Жестокий романс“, „Парамела“, „Цигане любят“, „От зари до зари“. Прекрасните изпълнения под акомпанимента на оркестъра и хора на Държавна опера-Пловдив с диригент Левон Манукян бяха допълнени с горещите танци на момчетата и момичетата от балетна формация „Елит“.
Аранжиментите на песните бяха дело на 15-годишния пианист Георги Милтиядов, а освен него на сцената се изявиха още ромският виртуоз на цигулката Венци Такев, акордеонистът Димитър Тишев и 15-годишната тромпетистка Здравка Василева. В паузите между отделните изпълнения Мъйнов напомни, че освен талантлив певец е и прекрасен комик и развеселяваше публиката с шеговити реплики към диригента и бек вокалистките. Първата част от концерта обаче завърши много емоционално с изпълнението на авторската песен на Руслан „Матушка“, посветена на майка му, която беше пристигнала специално от Украйна, за да заеме мястото си на първия ред в залата. След отзвучаването на последния акорд от песента роденият в Измаил артист слезе от сцената, за да й поднесе цветя и да я прегърне.
Във втората част от концерта Руслан плени сърцата на младите зрители в залата и вероятно пробуди стари спомени у по-възрастните с песни от известни филми, сред които „Диамантената ръка“, „Кавказка пленница“, „Тримата мускетари“, „17 мига от пролетта“, „Бялото слънце на пустинята“. Песента „Поручик Галицин“ той посвети на всички хора, напуснали родното си място в търсене на по-добър живот. В духа на предстоящия празник, Деня на победата над нацистка Германия във Втората световна война, краят на концерта беше запазен за две от най-емблематичните руски военни песни, „Десятый наш десантный батальон“ и „День Победы“, която вдигна зрителите на крака.
Това обаче не беше истинският край на спектакъла, защото публиката извика два пъти Руслан на бис. Той я зарадва с повторно изпълнение на „От зари до зари“ и „Очи Чёрные“, както и с обещанието да повтори концерта през ноември.