В Самарския областен музей за произведения на изкуството се съхранява автопортретът на Симаков – високо чело на интелигент, пухкави мустаци, големи живи очи, изпитателно се взират в зрителя. Такъв е бил този приятел и съратник на Пьотър Алабин. Портретът е предаден на музея през 1900 г. от вдовицата на художника, Е. Д. Симакова. Тя играе важна роля в живота на съпруга си и е била активен общественик. През 1868 Е.Д. Симакова, заедно с Олга Г. Аксакова и съпрузите Алабин участва в музикално-литературна вечер, в полза на гладуващите, а през 1880 г. тя дарява на Самарската обществена библиотека 185 книги.
Николай Евграфович Симаков – художник, етнограф, е роден през 1828 година в Симбирск. Завършил е Императорската художествена академия. Той се увлича от акварелната техника, както и изучаването на етнографията, по-специално – древните орнаменти.
През 1870-1875 година се занимавал с изследване на народното изкуство на чувашите в Самарска губерния.
Как се е създавало знамето
Несъмнено, съпрузите Симакови са били в близко приятелство с Варвара и Пьотр Алабин, изпратили двамата си синове, за да участват в освободителната борба на сърбите, като споделяли патриотичните и хуманните им настроения. Симакови с възторг приели идеята на семейство Алабин да изпратят на вдигналия въстание български народ знак на искрена подкрепа.
Знаейки склонността на Симаков към орнаменталистиката, Пьотър Владимирович му поръчал да направи скица на бъдещата реликва на българските бунтовници. Николай Евграфович се заел с изработването на Самарското знаме през 1876г. Любовта на художника към народното творчество се проявява в орнаментите за Самарското знаме и неговата символика. Варвара Василиевна Алабин собственоръчно избродирала лика на Богородица.
Самарската градска управа заплатила за скицата и материалите за знамето общо 320 рубли 50 копейки. Монахини се отказали от заплащане на тяхната работа, заявявайки, че “ се радват да бъдат полезни във времето, когато другите даряват пари.“
Живот, в името на изкуството
Напускайки Самара, Николай Симаков работи като помощник секретар на Императорското общество за поощрение на изкуствата. Той завежда детското училище по рисуване към фабриката за гравиране на скъпоценни камъни в Петергов, а в края на живота си е бил неин директор. Построена през ХVIII век, фабриката се прославила с обработката на скъпоценни и полускъпоценни камъни.
Особено място в живота на Симаков заема участието му през 1879 г. в Самарската научна експедиция, по време на която той е изучавал декоративното изкуство на народите на Русия, събрал голяма колекция от рисунки на орнаменти от Централна Азия, отчасти публикувани по-късно в сборника „Изкуството на Средна Азия“ (Санкт Петербург, 1882 г.).
През 1883 г., в резултат работата в Самарската експедиция, в Санкт Петербург той публикува още един албум – “ Руските орнаменти в старинните образци на художествено- промишленото производство“. Тези албуми са изключително ценен източник на информация за съвременните художници и етнографи.
Николай Евграфович Симаков умира на 24 март 1886г. Петерхов. Погребан е в некропола на Санкт-Птербург.
http://sgpress.ru/Obschestvo/Sozdatel-Samarskogo-znameni76425.html