12(24) август… Сега в Габрово са докарани всички ранени край Шипка и са настанени в тукашната болница. Последната се помещава в грамадното здание на българската гимназия, което е било използвано за казарма от турците до идването на нашите войски. Трябва да ви кажа, че тази болница е обзаведена главно от местното българско население. Местното население е доставило безплатно храна, бельо за болните и редица други болнични предмети, а също така и сградата. Освен това в тази болница също така безплатно обслужват ранените 300 души българи и дават консултация двама български доктори. Въобще, българите тук както и на други места, се грижат за нашите ранени и приемат в къщите с безгранична сърдечност всички руси. Всички офицери, които са били в Габрово, нямат просто думи да изразят своята благодарност към българите. По разкази на офицери, българите са се надпреварвали да носят на русите вино, хляб, сладко – с една дума всичко най-хубаво, което са имали от своите хранителни запаси и не са приемали никакво възнаграждение. Въодушевлението сред българите е голямо. Мнозина български младежи, които са взели оръжието на убити турци, сега делят заедно с нашите войски тежестите на военните походи. От достоверен източник зная, че 2000 българи вече пети ден работят заедно с нашите сапьори по прокопаването на шосето, което турците на някои места са засипали с камъни, като са взривили скалите над пътя, за да не може да мине по него нашата артилерия от другата страна на Балкана…
Санитар [ В. М. Бехтерев], Известия с театра войны, Северный вестник, бр. 86, 25. VII. (6. VIII) – Репортажи за Освободителната война 1877-1878
…Решавам да отида в Габрово, за да науча новини за армията в Балкана и да стигна до Шипченския проход където са станали омировски сражения… офицерите, които срещам ми разказват, че на Шипченския проход се бият ожесточено и че армията на Сюлейман паша почти цялата е разбита от нашата храбра армия…
По време на тази паметна битка почтените жители на Габрово, като са знаели, че на Шипка липсва вода, са донесли вода, хляб и храна. Те са помогнали да се пренесат ранените до града. Благодарение на тях руските войници са могли да си приготвят топла храна. Да изминеш седемнадесет версти под кръстосания огън на турците, за да занесеш вода! Действително българите са храбри хора, даже когато не са въоръжени…
A. Mlochkowski de Belina, De Paris a Plevna, Paris, s. a., c. 217-222 – Репортажи за Освободителната война 1877-1878
…Трябва да сме благодарни на габровци. Те непрекъснато се грижат за нашите войници, докарват на Шипка вода, хляб, вино и други продукти, а от 11 (23) число са предоставили волските си каруци за прекарване на ранените до Габрово. Всичко това те вършат доброволно, с явна опасност за собствения си живот, тъй като пътищата, водещи от Габрово към нашата позиция се обстрелват от кръстосан огън. Ето къде и кога пролича кръвното славянско братство на руси и българи!
[Вс. Крестовский]. Битва на Шипке, Правительстенный вестник, бр. 191, 1(13) IX – Репортажи за Освободителната война 1877-1878
… С полковник Духонин яздехме заедно до влизането в Габрово. Полковник Духонин ми каза, че така бързо и непрекъснато са били в поход неговите войници, че нито са спали, нито са се хранили с топла храна, в продължение на два дни и две нощи. И при все това тези здрави мъже не бяха дори изморени и наново се отправяха на път с твърда стъпка с енергични маршови песни…Полковникът беше много загрижен, защото неговите войници бяха настоявали да се даде хлябът им на гладните бежанци и той не знаеше откъде може да намери повече хляб…
…Когато колоната маршируваше през Габрово, жителите на града раздаваха букети от ароматни цветя и дива мащерка на войниците и се събираха край колоната, като им предлагаха обилно вода за пиене. Духонин и бойците му продължиха пътя си. Аз останах през нощта в града, понеже ми бе казано, че тук е генерал Радецки, командващ 8-и корпус и генерал Драгомиров, командир на 14-а дивизия. Но не успях да намеря нито един от двамата. Покъщнината на почти всички къщи в Габрово е изнесена, за да се улесни бързото евакуиране на населението…
24 август… Тази сутрин преди разсъмване тътнежът на подновената артилерийска стрелба, идващ откъм прохода, се разнесе по интересните стари улици на Габрово, където жителите на града се бяха събрали на групи разтревожени. За тях означаваше огромен ужас този злокобен грохот от артилерията там, горе на Шипка, на по-малко от три часа път от домовете им. Докато русите бяха в състояние да задържат позициите си там, побледнелите граждани се намираха в безопасност…
[A. Forbes]. The war correspondence of the “Daily News”, T.II.Leipzig, 1878, c. 285-292… – Репортажи за Освободителната война 1877-1878
…Цялото Габрово, откъдето пиша се е превърнало в голям превързочен пункт. Не можем дори да го наречем лазарет, тъй като ранените постоянно и усилено се евакуират. През тези дни тук ги докарваха със стотици… Под влияние на паниката през първите дни местното население беше загубило кураж, но сега помага много с каквото може…
Днес привечер пак тръгвам за превала по познатата ми Козерица към укрепленията, които вече познавам, с товар, който двама габровци се наеха да закарат безплатно. Нося тютюн, за който така ме помолиха от полковете Житомирски, Вологодски и Подолски…Моят габровски хазяин от своя страна пожертва около един пуд (около 16,3 кг.) , макар че тук тютюнът не е толкова евтин. Така събрахме подаръка за войниците…
От специального корреспондента, Голос, бр.200, 30 VIII (11 IX) – Репортажи за Освободителната война 1877-1878
Паметник на загиналите руски войни в Габрово