На 29 юли на Старозагорския отряд, съставен от съставен от 1-а, 2-а, 3-а и 5-а опълченски дружини, Киевския хусарски полк е една казашка сотня, под командването на принц Лейхтенбергски, Казанлъшкия отряд, под командването на генерал Цвецински и Хаинкьойския отряд, под командване на генерал Борейша им е заповядано да преминат в настъпление към Нова Загора.
….На 17/29/ юли ние тръгнахме от Казанлък към Нова Загора. Според диспозицията се предполагаше да се настъпи в три колони към Нова Загора. Казанлъшкият отряд съставяше средната колона. Дошлите от Хаинкьой Севски и Елецки полк с 4-а и 6-а пехотна батарея настъпваха отляво, а българските дружини с кавалерията на принц Лейхтенбергски – отдясно. ….Турците, които се оказаха вече не пет табора, както предполагахме, а цели четиридесет, се нахвърлиха върху българските доброволци … и ги принудиха да отстъпят към Казанлък…
Към 9 часа бяхме вече на южния склон на Малките Балкани (Средна гора). Пред нас се простираше огромна равнина…, а 4 версти по-нататък като петно лежеше Нова Загора. Зад нея ясно се виждаха гарата и вагоните. Вляво от града, около гората , блестяха оръдията на лявата ни колона, която беше пристигнала още вчера и ни очакваше. Скоро оттам се появи пушек и започна артилерийска стрелба. Турците, разположени в града, изглежда стреляха с 4 или 5 оръдия. Стрелбата беше доста силна…скоро на много места къщите се запалиха. Кълба дим покриха града…Нашата кавалерия, посрещната със снаряди от турците, които бяха излезли извън града по посока на Карабунар, трябваше да отстъпи. Черкезите, увлечени в преследването, отидоха много напред, тогава драгуните се обърнаха назад и ги нападнаха. Схватката беше много сериозна и черкезите побягнаха…
Тогава генерал Гурко заповяда да тръгнат 14-и и 16-и стрелкови батальон и казашката батарея. Сражението се затягаше…
Турците не се страхуват от куршумите. Те заемат обикновено отбранителна позиция, като залягат зад прикритие и стрелят, без да се прицелват, дори крият главата си…В подобни случаи нашите куршуми не им причиняват никаква вреда…Но в замяна на това викът «Ура» причинява всред тях страшна паника. Турските нерви не издържат на тази позната им дума – «Ура» на турски значи «Бий»!…
Градът и гарата горяха. Задимя и във вагоните, които турците използваха за живеене, а те все още нямаха намерение да отстъпват…те се бяха загнездили зад платното на линията и в окопите отпред, а оръдията им отговаряха на нашите без прекъсване. Изведнъж от дясната страна на града се разнесе гръмкото «Ура» на стрелците. Това беше 16-и батальон, който без да стреля, от разстояние 800 крачки се беше хвърлил в атака. Турците трепнаха от омразния за тях вик. Стрелците летяха право срещу тях, щиковете им блестяха на слънцето. Това беше прекалено много за нервните турци. Те започнаха да отстъпват. Като разбраха в какво се състои работата, войниците от Севския и Елецкия полк извикаха също «Ура» и турците побягнаха в безредие. Но стрелците, пехотата и пластуните ги преследваха по петите – нямаше никакво спасение. Турците си сваляха куртките и сюртуците, хвърляха пушките и дори си сваляха шалварите…- с тях е много неудобно да се бяга. Нищо не помогна. «Ура» е заразително и възбужда силно нервите…Стрелците летяха през голото поле, покрай турските гробища и дори батальонният доктор Струмило се увлече и се понесе напред, викайки: «Напред момчета, ура! Помагай на нашите!»
Някои от турците се качваха по дърветата, надявайки се да се спасят…Вагоните горяха един след друг, запалени от снарядите.Огънят ги поглъщаше по реда им. Ето го! Той стига до покрит вагон, лизва го с езика си и изведнъж се чува страшен взрив, нагоре се издига стълб от пламък и бял пушек…Свършил своята работа, огънят пълзи по-нататък и след минута започва пак да трещи – взривяват се хвърлените във вагоните куршуми…
Източник:
М. Федоров, В Балканах, Русские ведомости, бр. 201, 11 (23) VIII.
Репортажи за Освободителната война 1877-1878