Павел Николаевич Попов е първият почетен гражданин на Казанлък. Той бил назначен от ген.Гурко за военен комендант на града след превземането на Казанлък. В негово разпореждане били оставени „половина сотня донски казаци“. Имал заповед „да държи в страх и покорност турското население, да прекратява насилията и грабежите от страна на българите и да въведе в града административно управление.“
… Първото освобождение на Казанлък. „Кръстопътища и улици гъмжаха от народ. Мъже, жени и деца бяха излезли на улицата, прегръщаха се и целуваха руските войници – пише в спомените си известния казанлъчанин Константин Бозвелиев. – Радостта беше обща и неописуема. Точилници с вино, софри с хлябове, сирене и други неща за ядене изобилно се раздаваха на войниците…“
Но за кратко е радостта на казанлъчани от споходилата ги свобода. Само след 15 дни свободен живот те трябва да изкупуват свободата си с бягство през Балкана, със страданията и лишенията пет месечен бежански живот. Мнозина не се завръщат никога вече в родния си край. Но повече са онези, които имат щастието да бъдат свидетели на големите бойни победи на руската армия при Шипка, Плевен и Шейново и заедно с освободителите да се завърнат отново по родните домове в Казанлък – този път завинаги. И пак веселия, тържествен камбанен звън, празнични софри, цветя и целувки за героите. След опиянението от щастливия край на войната, идва време за изграждане на новия живот, за съжаление, в условията на крайно несправедливия Берлински договор.
Майор Попов, водил храбрите български опълченци в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново, в условията на мирния живот той проявява отново същата си неизчерпаема енергия и старание при подпомагане уредбата и възстановяването на сериозно пострадалия от бедствията на войната град. Първа негова грижа е обучението, възпитанието и военната подготовка на новосформираните казанлъшки подразделение на младата българска армия и милиция. По негово нареждане с цел – противопоставяне на несправедливите каузи на Берлинския договор, от складовете за оръжие на казанлъшкото население се раздадени хиляди пушки и патрони. С личността на майор Павел Н. Попов се свързва и основаването на така нареченото гимнастическо дружество „Орел“, в което преминават военна подготовка над 5 000 гимнастици от града и околията. С богатия си житейски опит майор Попов оказва сериозна помощ и при изграждането на административното управление на Казанлък.
Автор: Емил ПЕНЧЕВ
„От протокол №60, държан на 25 май 1879 г. в заседанието на първите казанлъшки граждани, представляющи всички съсловия в града, събрани по своя инициатива в калпакчийското училище, узнаваме заслугите на генерал-майор Павел Николаевич Попов.
Това заседание имало за цел да се занимае с въпроса: по какъв начин да се засвидетелства обичта, благодарността и признателността на казанлъшките граждани към военния комендант и командир на V-та дружина от първото българско опълчение в Казанлък, който напущал града и който имал неоценими заслуги като инструктор, администратор, учител и възпитал по обучението на българската млада войска и милиция, основател на казанлъшкото гимнастическо и стрелково дружество „Орел“, упътване населението към самоуправление и въобще благодетелността му и големите му старания и грижи за сдружаване, солидарност и сговорност, за повдигане духа на гражданите за защита на отечеството си“, пише във втория том на сборника „Казанлък в миналото и днес“ Матей Георгиев.
Така за увековечаване на заслугите на генерал-майор Павел Николаевич Попов градският съвет на Казанлък го провъзгласил за почетен гражданин, като му връчил надлежен адрес, записал е още Матей Георгиев. Всички граждани в деня на заминаването му излезли да го изпроводят и да му пожелаят „добър път“.
Признателните казанлъчани по повод смъртта на Павел Николаевич на 17 юли 1896г. издали некролог и извършили панихида, отслужена в черквата „Св.Йоан Предтеча“.
На първия почетен гражданин е кръстена къса уличка, пресечна на ул.“Петко Д.Петков“.
Пета опълченска дружина, понесла най-много загуби в боевете при Шипка-Шейново по време на Освободителната война, получава името 23-та Казанлъшка дружина с командир Павел Николаевич Попов.
Жителите на с. Туруя (Павел баня) са взели активно участие в ожесточените августовски боеве през 1877 година.
„…С колята си мъжете помагали на братушките, като превозвали провизии до бойната линия.
Жените превързвали и хранели ранените бойци . Децата тичешком под огнените гърмежи ходели на изворчето и носели вода за пиене…
След падането на Плевен руските войски и българското опълчение щурмуват в Балкана и през Химитлийската пътека се спускат в Казанлъшкото поле. С победен бой в първите дни на януари 1878 година освобождават Шипка, Шейново, Хаджидимитрово, Крън, Казанлък … Нашите деди узнали, че казанлъшките села са освободени и в края на януари и в началото на февруари се завръщат гладни и болни в родното си село Турия. Заварват домовете си съборени, опожарени, изпепелени, а близките им стари и немощни, болни и недъгави хора на брой 40 – зверски заклани и изгорени живи. Покрусени от стореното, потърсели помощ Делегация от десетина души в състав: Тодор Митев – Даскала, Христо Попов, Лальо Дражев, Стойно Караиванов, Нено Пиперов и други будни турийци отиват в Казанлък и се срещат лично с майор Павел Николаевич Попович – главен гарнизонен началник и бивш ръководител на Пета опълченска дружина за съвет и помощ. Той ги посреща братски, изслушва внимателно техните болки и страдания и ги посъветва по-скоро да си изградят ново селище. В същият ден издава заповед да бъдат задържани край Мъглиж и Тулово прииждащите бегълци – турци под предлог, че има карантина за заразна болест – епидемия. Окрилени от топлите приятелски думи делегатите се завръщат, мобилизират населението и със сетни сили се захващат на съзидателен труд. На 3 март 1878 година на голата рътлина във вековната дъбова гора, близо до целебните геотермални извори с подръчни материали построяват селище с 132 къщи. С чувство на искрена благодарност и братско уважение за оказаната помощ жителите – новодомци още същия ден единодушно решават селището да носи името ПАВЕЛ – на Негово превъзходителство майор Павел Николаевич Попович. Така во веки веков да остане името на създателя. Нека да се знае, да се помни от малки и големи, та кога бъде запитано, то с гордост да се каже : С идването на храброто руско войнство на Трети март, лето господне 1878-о е създадена Павел баня. Майор Павел Попович престоява в Казанлък до края на месец май 1879 година. През това време той идва в село Павел да помогне за административното изграждане на селището.“
Автор: Христо ПОРОВ
Източник:
https://www.kazanlak.co/ot-regiona/item/356-rozhba-na-bylgaro-ruskata-druzhba-