Най-мъчното нещо на света е да възпитаваш, лекуваш и управляваш. Имах щастието да бъда учителка и лекарка и смело мога да кажа: „Учител, който не обича децата, е лош учител, а лекар, който не обича болните, е лекар занаятчия, а не лекар-майстор, създател и творец на човешкото здраве“, – думи на д-р Тота Венкова, първата дипломирана българска лекарка в следосвобожденска България.
Тота Венкова е родена през 1855 г. в Габрово . Тя осиротява рано и живее при семейството на своята сестра – Радка и Нестор Миневски.
През 1871 г. започва да учи в главното девическо училище в Габрово като стипендиантка на женското благотворително дружество „Майчина грижа“, при условие да стане учителка. През 1873 г. Тота Венкова завършва с отличие и Училищното настоятелство я назначава в 5-класното девическо училище.
По време на Освободителната война (1877-1878) става медицинска сестра във Военната болница в Габрово (Априловската гимназия).
Това е времето и мястото, когато у младата жена назрява желанието да посвети живота си на страдащите. През зимата на 1877 г. в болницата постъпват много ранени. Между тях е руският лекар Иван Янич. Между двамата се раждат пламенни чувства. Тота Венкова го окуражавала, че скоро ще оздравее, а той мечтаел да специализира хирургия щом се завърне в Родината си. Той забелязва нейните способности и настоява пред близките ѝ да бъде изпратена на обучение в Русия. Д-р Иван Янич скоро умира и е погребан в Габрово.
След години Тота Венкова поставила паметник на гроба на Янич, върху който пишело: „Няма по-голяма любов от тази, да положиш живота си за своите другари“. Бъдещата лекарка дълго тъгувала от раздялата със своя любим. Не се омъжила до края на дните си и нямала свои деца.
През 1878 г. Тота Венкова отправя молба към Дамското благотворително дружество в Санкт Петербург с горещо желание да се посвети на медицината. Един ден пристига щастлива вест – получила е стипендия, за да учи медицина в Русия. Още на следващата година тя заминава, за да сбъдне мечтата си. Стипендията ѝ от 300 рубли била отпусната от Санкт Петербургското благотворително общество.
Още първата година Тота Венкова заболява от тежко белодробно възпаление и се връща в България, губейки стипендията си.
След 5 – годишно прекъсване се завръща в Санкт-Петербург и продължава следването си вече като стипендиантка на българското Министерство на Просвещението. През 1886 г. тя се дипломира с отличие. Счита се за първата българка с висше медицинско образование след Освобождението. Връща се в България и работи в болниците в Русе, Търново, Варна и София (1886 – 1893).
Работела с ентусиазъм и любов към своите пациенти, а нейно правило било – „всичко за другите, нищо за себе си“.
През 1893 г. отива на едногодишна специализация по детски и вътрешни болести в Петербург. По-късно във Виена придобива специалност по акушерство и гинекология. След завръщането си в България тя се установява в София. Участва в основаването на първите акушерски курсове към “Червения кръст” и преподава в тях.
До 1900 г. тя е училищен лекар в Софийската девическа гимназия. В не добро здраве Тота Венкова се оттегля от държавната работа през 1901 г. Тогава е на 46 г. Нейният дом в центъра на София на ул. „Солунска“ №13 и ъгъла на ул. „Христо Белчев“ се превръща в безплатна акушеро-гинекологична консултация. Там тя приютява бедни и изоставени жени, за които се грижи и лекува. Когато за България отново настъпили трудни години на войни тя вече в напреднала възраст, изпращала колети на войниците на фронта и лекувала жените им.
Паметната плоча на къщата на ул. „Солунска“ 13 по проект на арх. Кирил Русков и с епитафа на Михаил Теофилов ще напомня за благодетелността на българката, за отношението й към страдащите и болните, за истинските стойности върху които е изграждано българското здравеопазване.
В края на живота си д-р Тота Венкова завещава цялото свое имущество на народа си. Според оставеното от нея завещание, което се изпълнява едва през 1932 г., тя дарява на Софийския университет 40 000 лв. (тогавашни пари), на Искрецкия санаториум за гръдно болни „Фердинанд I“ – 500 000 лв., за да се обзаведе павилион с 40 легла за лечение на туберколозни деца и на Габровското девическо училище – 500 000 лв.
В навечерието на Коледа, на 23 декември 1921 г. в София си отива от живота д-р Тота Венкова. Погребана е в Централните Софийски гробища. През 1997 г. по инициатива на Женското благотворително дружество „Майчина грижа“ и група общественици костите на бележитата лекарка са пренесени и погребани в родното ѝ Габрово.
Тиха, милостива, сърдечна към хората, облекчаваща страданията и болките им, такава я помнят нейните съвременници.
Днес споменът за тази всеотдайна жена пази болницата в Габрово, която носи нейното име.
Източник:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D1%82%D0%B0_%D0%92%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0
https://gabrovo.bg/bg/news-article/9111