Руско-турската война – Битката при Никопол

По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Руските войски превземат първата голяма турска крепост – Никопол. Привидната лекота, с която това е направено, предизвиква объркване в Европа, прилив на патриотизъм в Русия и униние у турците.

Гарнизонът на Никополската крепост наброявал около 8 хиляди души. Крепостната артилерия се състояла от 113 полеви и крепостни оръдия.

Руският план предвиждал главният удар да бъде насочен към крепостта от запад и югозапад.

За овладяване на крепостта Никопол  руското командване изпраща 9-и армейски корпус с командир генерал-лейтенант Николой Криденер с численост 18 пехотни батальона, 24 ескадрона и 92 оръдия.

Генерал-лейтенант Николай Криденер разделя войските на две колони и общ резерв. Дясната колона, с командир генерал-майор Павел Лашкарьов и в състав 6 батальона и 2 сотни, има за задача да задържи селоВъбел и да подпомага главният удар. Лявата колона, с командир генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер и в състав 6 батальона, 13 ескадрона и 30 оръдия, ще настъпи между реките Вит и Осъм, ще овладее мостовете и ще действа срещу противника на десния бряг на река Осъм.

Битката започва сутринта на 3 юли около 4:00 часа с артилерийска стрелба от 40 оръдия в центъра, разположени източно от село Въбел. Двадесети Галицки пехотен полк заема същото село, турците отговарят с пушечен огън. Намесват се и две турски батареи, но скоро са заставени да замлъкнат. Сто двадесет и първи Пензенски пехотен полк парира опит на турската пехота да настъпи към Свищов.

Лявата колона нагенерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер излиза от село Дебово в 4:00 часа, придвижва се скрито по левия бряг на Осъм и като се разделя на три части, атакува предмостовото укрепление при село Муселиево. Укреплението е отбранявано от 3 табора с 3 оръдия, но към обяд е превзето от 18-и Вологодски пехотен полк. Това улеснява действията на левия фланг на дясната колона, където 123-ти Козловски пехотен полк заема последователно село Муселиево, село Джорно, мелницата и двата моста над река Осъм на пътя Никопол-Градещи и Никопол-Плевен. С това пътят за отстъпление на гарнизона е отрязан. Към 14 часа двата полка превземат двете батареи вляво и вдясно от пътя Никопол-Градещи, а към 16 часа е предприета атака срещу редута вляво от пътя и е отбита последвалата контраатака. Падането на нощта прекратява атаките срещу редута и съседния люнет. Полковете остават да лагеруват край село Муселиево.

Северно от този лагер от състава на лявата колона се намират части от Кавказката казашка бригада с командир полковник Иван Тутолмин с 6 оръдия. Задача им е да наблюдават пътя към селоГулянци и да прекъсват съобщенията с външния свят. Около 14 часа полковник Иван Тутолмин заема село Сомовит и се разполага вечерта на лагер южно от селото.

Когато научава за успеха на лявата колона, генерал-лейтенант Николай Криденер заповядва настъпление и на дясната колона. Двадесети Галицки пехотен полк, въпреки силния пушечен огън, преодолява откритото пространство и овладява окопите и батареята северно от село Въбел. Оръдията в центъра улесняват с точния си огън тяхната задача и дават възможност на полка да продължи настъплението си. Превзет е редут №2 на десния бряг на Никополския овраг, но атаката срещу редут №3 на левия бряг е неуспешен. В 16 часа боя е вкаран от общия резерв 122-ри Тамбовски пехотен полк, но атаката е отново неуспешна. Редутът е овладян в 19 часа с общите усилия на двата полка. Оцелелите турците се оттеглят към крепостта.

Настъпването на нощта прекратява боевете, когато руските войски плътно са обградили града. Те са превзели първата отбранителна линия и двата редутита №2 и №3 южно от Никопол, които имат командно положение. Руският успех е постигнат при крайно тежки условия, тъй като през деня горещината надхвърля 35 градуса, а в околността няма питейна вода.

Българки от село Въбел носят вода на руските войници

През нощта  Западният отряд се подготвя да атакува крепостта на сутринта, чиято стена е частично разрушена от артилерията. До такава обаче не се стига. Поставеният в критично положение и силно деморализиран турски гарнизон, заплашва Хасан паша с бунт в случай, че не предаде крепостта на русите. Над крепостта е развят бял флаг. Подполковник Мациевски с двама войници се покачват на стената и скачат вътре в крепостта. Вратата е отключена и вътре влизат руски войски. На генерал-лейтенант Николай Криденер са предадени ключовете на крепостта. Над врата е поставено знамето на 123-ти Козловски пехотен полк. След като предават оръжието си, войниците започват да излизат от крепостта. Шествието трае няколко часа. Пленени са около 7000 офицери и войници, 113 оръдия, 10 000 пушки, боеприпаси и 6 знамена. В пристанището се намират два монитора, които дори не правят опит да избягат и са пленени с екипажите си.

Предаването на Никополския гарнизон на 4 юли 1877 г.

Веднага след битката на 4 и 5 юли крепостта е преведена в порядък, преброени са пленените, прибрани са военните трофеи. Пленените турски войници са отведени край река Дунав и под охрана са разположени на бивак. По заповед на главнокомандващия Николай Николаевич, Хасан паша е отведен в главния щаб, а пленените войници с необходимите продоволствия са изпратени през Свищов в Румъния в Букурещ под разпореждане на генерал-лейтенант Василий Каталей.

Около 2000 семейства от местното мюсюлманско население са разместени под охрана на руски войници и са разоръжени. Наредено е иззетото оръжие да остане в Никопол и с него да се въоръжи българското население. На генерал-лейтенант Николай Криденер е наредено да се отправи с наличните войски незабавно към Плевен и да го заеме, а градът Никопол да бъде предаден на румънските войски.

Комендант на крепостта става Аркадий Столипин.

 

КОМАНДИРИТЕ

 

 

 

 

 

error: Съдържанието ни е авторско!