Първата публична прожекция с кинематограф се случва през 1895 г. Година по-късно загадъчната машина е представена в Петербург и Москва. До началото на 20-ти век той е използван за създаване на придворна хроника, а през 1907 г. е заснет и първият руски игрален филм („Стенка Разин и княгинята“ на Ромашков).
Ранното руско кино се отличава с киноилюстрации с образователна цел, интерпретации на пиеси, класически литературни произведения, също и на популярни творби от живописта.
Преди Първата световна война се засилва присъствието на комедии, приключенски, криминални филми, както и на такива със злободневна тематика. Малко по-късно започва и производството на анимация и документални продукции.
С нарастващата нужда от масови забавления, през четирите години на войната са създадени около 2000 филма – бум, който води до осъзнаването на социалната роля на киното и въвеждането на нови тематики. Освен, че сюжетният репертоар се увеличава значително с военни, шпионски, мелодраматични мотиви, седмото изкуство бива използвано и като канал за пропаганда.
Тази тенденция е трайна и предполага възпитаване на определени качества у зрителя. Редовната кинохроника отразява политическите събития, значителни факти от икономическия и културния живот, а така наречените агитфилми, които се излъчват публично, имат за цел да мобилизират масите.
Непосредствено след гражданската война, киното е в криза. Липсата на елементарни технически условия обаче не води до спад на интереса, дори напротив. Необходимата промяна идва с новата вълна творци, които имат различна визия за киното и похватите, които то трябва да използва.
Следва нов период на динамично развитие, който макар да не носи значителна промяна в тематиките, е белязан от нови подходи и представлява глътка свеж въздух, както за зрителите, така и за самата общност на кинотворците.
Следващата значителна промяна настъпва в началото на 30-те с „проговарянето“ на киното – нововъведение, което и до днес днешен вълнува режисьори и киномани.
Резултати от това са новите търсения, свързани с човека и мястото му в света и обществото, бурно развитие на екранизациите на литературни творби, историческите епоси и музикалните комедии.
По времето на Втората световна война се съживява тенденцията за мобилизация на народа посредством киното. Любопитното тук е, че филмите, третиращи победата на народа, смелия водач, безусловната любов към родината, се ползват с еднакво голям успех на фронта и в тила.
От следвоенната криза руското кино се възстановява с подновяване на производството на исторически епоси, развитие на документалистиката.
Тези тенденции се запазват до 50-те, като също така се обръща все по-голямо внимание на всекидневния живот на човека, както и на вътрешния му свят, тема, която е по-широко застъпена и в периода на 60-те години.
В търсене на истини за общочовешката проблематика на епохата се създават екранизации на руската и световната литературна класика. Нов подем на комедийния жанр и създаването на шпионски и приключенски филми също са характерни за периода.
Най-устойчивите теми в руската кинематография – душевността на човека, мястото му в обществото, границата между вътрешния и външния свят – се запазват през годините и могат да бъдат наблюдавани и до днес, макар и в доста различни форми и контексти.
Ако вече съм ви отегчила с теорията, искам да ви се реванширам с малка класация на някои от любимите ни руски филми.
Броненосецът „Потьомкин“
Емблематичната творба на Сергей Айзенщайн е не само показателна за развитието на руското кино, но и задължителна за всеки киноман.
Уникалният подход при работата с предметите, светлината и образите може да не ни впечатлява особено днес, но несъмнено е новаторски за времето си.
Летят жерави
Символ на възстановяването на киното от втората следвоенна криза, „Летят жерави“ е едно от трогателните изключения от общата тенденция. Той показва тъмната страна на войната – раздяла, изоставеност, отчаяние и самота.
Драма повече за любовта, отколкото за войната, той съчетава силни емоции с красиви и запомнящи се образи.
Сталкер
Мрачната, полупустинна атмосфера, мистериозността, философските прозрения и причудливостта на персонажите хармонизират в шедьовъра на Тарковски.
Величествената тайнственост на обстановката насочват размишленията за същността на човека в непознато, но завладяващо пространство.
Особености на руския лов
Спомняте ли си тази шеметна комедия от 90-те? Подобно цветисто пресъздаване на колорита и темперамента на славянската душа не се забравя лесно.
А и всеки помни, че в руския лов не е важен дивечът, а ритуалът, който не минава без водка.
Бригада
Всички сме гледали много филми за мафията (били те руски или не), но сериалът „Бригада“ се отличава с това, че показва човешката страна на хората извън закона.
Без да бъдат оневинени по какъвто и да било начин, те са ни представени откровено и реалистично – с техните стремежи, разочарования и мечти.