Американският Zumwalt (DDG-1000), любимото ново изобретение на американската армия, което е определяно като най-напредналия боен кораб в света, е заобиколен от противоречия, тъй като много специалисти твърдят, че на „супер унищожителят” му липсва каквато и да е боеспособност, пише руското англоезично електронно издание „Спутник”, предаде fbr.bg.
На 20 май американският флот се сдоби с първия унищожител, който се предполага, че ще оглави флотата от следващо поколение на САЩ. Но бойните му качества са подлагани на съмнение, особено що се отнася до съотношението цена / стойност.
За първи път преимуществата на кораба бяха поставени под въпрос през 2008 г., докато той все още бе в процес на изграждане. Тогавашният началник на военноморските операции адмирал Гари Рафхед твърдеше, че DDG-1000 ще бъде безполезен заради слабата управляемост, липсата на качествени отбранителни характеристики и липсата на релсотрон и лазери.
Носът на унищожителя, който е проектиран да „пори вълните”, кара кораба да изглежда като бронираните плавателни съдове от времето на американската гражданска война, които са известни със своята нестабилност. Според Рафхед Zumwalt е наследил този недостатък, благодарение на историческите прилики с тези кораби.
Първоначално корабът трябвало да бъде снабден с лазери и магнитни оръжия, но САЩ преустанови разработването им, докато корабът бе в процес на изграждане. Вместо тях, корабът бе снабден с конвенционални артилерийски установки и ракетни системи.
Американската зенитна ракетна система RIM-162 ESSM, която е монтирана на Zumwalt, може да поразява цели, разположени на 50 км, а диапазонът ѝ на прихващане е 15 км. Това я прави неспособна да изпълнява задачи, свързани със смесена противовъздушна отбрана, за каквато е създаден 186-метровия звяр.
„Корабът на бъдещето също така не разполага с противокорабни торпеда, които са необходим елемент за този тип плавателни съдове. Унищожителят може само да отвръща на вражеските удари със 155-милиметрови артилерийски установки, които са мощни, но бавни. Те извършват само 10 удара в минута.
Пенсионираният руски генерал Виктор Баранец разбива твърдението, че корабът е „почти невидим за врага, преди да е станало прекалено късно”, като го определя като „приказка за глупаци”. Съвременното космическо и въздушно разузнаване няма да позволят „това гигантско корито да остане неподозирана цел на морската повърхност.”
Все пак унищожителят може да избегне радарите в открито море и е до голяма степен автоматизиран. Въпреки това, военният кораб, който е струвал на американските данъкоплатци 4.4 милиарда долара, не е заел някаква специална тактическа ниша в американската флота.
„Този кораб без съмнение е знак за технически прогрес в армията,” казва военният коментатор Виктор Литовкин. „Но тогава възниква въпросът ‘С кого ще се бият американците с този разрушител? С Русия?’ Войната с Русия означава излагането на риск от ядрен удар. САЩ няма да рискуват. По-вероятно е да го използват за сплашване на по-слаби страни. От прагматична гледна точка използването на Zumwalt е прекомерно.”
Литовкин казва, че Русия е страната, която накрая ще се облагодетелства от най-новия американски боен кораб, като се поучи от американския опит.
„Въпреки всичките му недостатъци, Zumwalt е крачка напред,” отбелязва Литовкин. „Ние също работим в тази посока, но не разполагаме с достатъчно средства за толкова скъп и рискован експеримент. Имаме подобни проекти и трябва да изясним тяхното предназначение преди да ги осъществим. В Русия ние се опитваме да разработваме адекватни средства за засичане на врага, без да се впускаме в оръжейна надпревара.”