Руски поручик направи най-прочутата картина за Шипка

Алексей Попов хваща четката след завършване на военното училище

Боевете на Шипка, чиято 140-та годишнина ще бъде чествана идната седмица, са претворени в изкуството от много творци. Най-популарната картина за тях е дело на руския художник Алексей Николаевич Попов (1858-1917).

Платното “Защитата на Орлово гнездо от брянци и орловци 1877 г.” е нарисувано през 1893 г. През следващата година картината е показана на академична изложба, където приковава вниманието на критиката и на публиката, разказа пред “Труд” Чавдар Ангелов, директор на Национален парк – музей “Шипка – Бузлуджа” Чавдар Ангелов.

Оригиналът се намира във Военно-историческия музей на артилерията и инженерните и свързочни войски в Санкт Петербург ( Военно-исторический музей артиллерии, инженерных войск и войск связи – www.artillery-museum.ru). В експозицията на НПМ “Шипка – Бузлуджа” е изложено копие, рисувано през 1977 г. Копието е със същите размери, както и оригиналът – 204 х 146 см.

Патриотично настроени критици изтъкват, че в заглавието на картината на Попов не се визират българските опълченци.

Самият Алексей Н. Попов не е сред най-известните руски художници, отразили в изкуството си руско-турската война – като Василий Верещагин, Репин, Николай Дмитриев-Оренбургский, Алексей Кившенко и др. Той е роден през 1858 г. в Пронск, Рязанска губерния. Завършва 2-ра Московска военна гимназия, а след това и 1-во Павловско военно училище в Санкт Петербург, откъдето излиза през 1878 г. с чин поручик.

През 1880 г. е командирован в Петербургската крепостна артилерия. Свободното време там му дава възможност да посещава класовете на Императорската художествена академия.

От 1882 до 1886 г. Попов всяка година е отличаван за усърдието си в академията. Получава малки сребърни медали, голям сребърен медал и малък златен медал. През 1887 г. за картината “Атака на лубенските хусари край село Хайдарско през 1877 г.” е награден с голям златен медал плюс званието “класен художник първа степен” и правото на стипендия за по-нататъшно обучение в чужбина.

Картината “Контраатаката на генерал-майор Тимофеев край село Абланово на 24 август 1877” днес се намира в Руския музей в Санкт Петербург. Други негови платна са част от частни колекции след продажби на търг.
Платното “Преходът на Суворов през Алпите през 1799 г.” от Алексей Попов е използвано като ескиз за мозайка на фасадата на музея на прочутия руски пълководец.

Кулминацията на честванията
е на 25 и 26 август

Националното честване на Шипченската епопея започна на 9 август, когато в Казанлък бе открита фотодокументалната изложба „Шипченската епопея през погледа на участника в Българското опълчение Стефан Кисов”.

На 21 август в Габрово пред Априловската гимназия е открита изложбата „140 години признателност”.
На 25 ав­­густ в Мултимедийната зала на Национален парк – музей „Шипка – Бузлуджа” ще се проведе Международна експедиция Полева научна конференция по повод 140 години от Руско – турската освободителна война. При барелефите в подножието на Паметника на свободата на Шипка ще бъде организирана Музейна експозиция на открито „Оръжието на свободата” и изложба на знамена. На същото място ще бъде организирано и фотографско ателие „Влез във военна щабна палатка”.

В подхода към Паметника на свободата ще се проведе ученическо състезание за изкачване на стъпалата до паметника, ще се проведе и открит урок по история.

Съботният ден на 26 август ще започне с Панихида в памет на загиналите в шипченските боеве.В програмата на честванията на връх Шипка още са включени посещения на бойните позиции с екскурзовод, възстановка на НД „Традиция” на боевете и др.

В късния следобед на 26 август в Габрово ще се проведат среща с родственици на участници в Епопеята под наслов „140 години памет”, концерт на Представителния ансамбъл на въоръжените сили и Тържествена заря.

По традиция Паметника на свободата на 26 август ще бъде отворен за безплатни посещения.

Честванията се провеждат под патронажа на президента Румен Радев

Източник: Труд