Подобно на Великото преселение на народите или монголското нашествие, Кръстоносните походи са оказали огромно влияние за оформяне на етнокултурния профил на Близкия Изток и Средиземноморието. Два века продължават опитите на различни европейски религиозни ордени, къде със знанието и благословията на папата, къде без, да завладеят библейските земи и освободят Божи гроб от ислямските завоеватели. Едва ли обаче може да се твърди, че кръстоносците са били ръководени единствено от религиозни чувства, като се има предвид с какви несметни богатства е разполагал по онова време Изтокът.
Академик Фьодор Иванович Успенски (1845-1928) е сред най-видните представители на старата руска византоложка школа. В продължение на 20 години (от 1894 до 1914 г.) той е бил директор на основания от него Руски археологически институт в Константинопол и е ръководил археологически експедиции из Мала Азия, Сирия, Палестина и България. От 1922 г. до 1927 г. чете лекции в Ленинградския университет, а до смъртта си остава главен редактор на сп. „Византийски временник“. Публикувал е близо 200 научни трудове, сред които „История на Византийската империя“ заема челно място. Значим е приносът на академик Успенски и в изследването на Първото българско царство.
Настоящата негова „История на кръстоносните походи“ е писана около 1900-1901 г. и се отличава от трудовете на западните историци с подобни заглавия по това, че в нея е отчетена ролята и значението на славянските народи при подготовката и развитието на походите. Българското издание на книгата е богато илюстрирано – включително с гравюри на Гюстав Доре – и съдържа като приложения значителен справочен апарат..
Руски историк разкрива ролята на славяните в кръстоносните походи
