„Комсомолская правда“ публикува интервю с к.и.н., ст. н. сътрудник в Института по славянски филологии към РАН Пьотр Искендеров за „цветната революция в Македония, за това, какво се случва на Балканите и какво отношение има към Русия.“ Представяме ви пълния превод на интервюто, публикуван в offnews.bg
– Пьотр Ахмедович, не мина много време, откакто Русия обяви плановете си за полагането на газопровода „Турски поток“ и в малката държава Македония (само 2 милиона жители) многобройни екстремисти нападнаха градове. Накъде отива всичко това?
В Балканския регион нищо не е просто, там се случват често странни неща. Спомняте си известния виц на нашите фантасти братя Стругацки. Попитали камилата, защо имаш крива шия. „А какво не ми е криво?“ – отговорила камилата. На Балканите наистина всичко е сложно. Вие казахте: малка държава, наречена Македония. Ако на моето място седеше гражданин на Гърция …
– Той би казал, че Македония е Гърция?
– Това вече преживяхме в Косово. Или не?
Да, в Косово започна всичко през 1981 г. под претекст за повече права, преподаване на албански език, албански училища, издигане на статута на Косово (тогава Косово бе автономна провинция в рамките на Сърбия) в република. Албанците не криеха, че за тях това е само първи етап. А след топва настъпва това, което в историята на Италия, например, се нарича „иредента“, т.е. присъединяване на територии. И кой ще събира териториите, не е съвсем ясно, тъй като в историята на албанския народ няма единен исторически център като това, което е Белград за сърбите, за Гърция – Атина, Букурещ за Румъния, и т.н. В историята на Албания няма такъв. А стремеж да се създаде Велика Албания има.
– Тези стремежи са перманентни. Защо изострянето на положението се случва точно сега?
– Наскоро правителството на Македония за първи път през последните години (то е почти 10 години на власт), проведе твърда военно-полицейска операция срещу албанските тайни структури, в частност срещу тези, базирани в град Куманово. То отказа да се присъедини към антируските санкции. Напротив, дори увеличи износа на свои продукти в Русия. Всъщност направи нещо, което не посмя дори Сърбия, която отказа да се присъедини към антируските санкции, но обеща на Брюксел да не увеличава износа си за Русия.
Македонци започнаха да увеличат износа си. Някой каза, че това е реекспорт, но това няма значение. Те се възползваха от ситуацията активно да увеличат търговията си с Русия. И освен това правителството на Никола Груевски обяви намерението си да се присъедини към проекта „Турски поток“. Ето това бе последната капка. И всичко се събра – претенциите на съседните балкански страни, албанският вътрешен фактор, който не крие стремежа си да превърне Македония в албанско-славянска конфедерация. Плюс вътрешната политическа опозиция.
– Не разбирам какво им пречи на албанците или на местните социалдемократи „Турския поток“? Напротив, нали пари ще дойдат.
– На тях, общо взето, им е все едно. И вие сте прав, пари от транзита, работни места. Точно заради това решението засегна интересите на външния фактор – Брюксел и Вашингтон. Които досега пазеха мълчание и предпочитаха да не забелязват македонския конфликт.
През 2001 г., когато албанците вдигнаха въоръжено въстание, македонците, за да го потушат набързо, закупиха от същата тази Украйна няколко хеликоптери. И стреляха от тези хеликоптери. И меко казано, не улучиха. След това се намеси международната общност, казвайки: спрете да стреляте по мирното население.
От тогава като цяло, нито Европейският съюз, нито Съединените щати никога особено не се интересуваха кой е на ключови позиции в Македония, защото голяма разлика между тях няма. И властта, и опозицията обявиха за свой приоритет членството в Европейския съюз, присъединяването към НАТО и по принцип водеха доста сходна политика. Всъщност, друга политика е невъзможно да се провежда, тъй като социално-икономическата ситуация е сложна: безработица от 20-25%, промишлеността е почти унищожена, обкръжението е враждебно, проблеми с местните албанци, страната е зависима от международни помощи.
През 2011 г. също имаше вълнения. Опозицията заяви, че при разпръсне на демонстрациите са загинали хора. Но никакви особени изявления на Запада не последваха. И след като Груевски обяви намерението си да се обърне към Русия, Западът се притече на помощ на албанските радикали и вътрешната опозиция и веднага се сети за тези събития.
Докато Македония гледаше на Запад или най-малкото бе неутрална, тя може да се пържи в собствен сос. А щом видят в нея потенциален съюзник на Русия …
– Но е мъничък този съюзник.
– „Турски поток“ също е мъничък, такава една тясна тръба. Но ако погледнем, тя преминава през Турция, през границата с Гърция. И въпреки че там има други проблеми и турците с гърците също не особено се обичат, но мисля, че икономиката по-скоро ще ги сближи.
– Това означава, че Съединените щати и техните съюзници трябва да дестабилизират Македония, да се организира някаква мъничка война?
– Програмата минимум е смяна на проруското правителство, програмата максимум е да се дестабилизира целия регион, за да няма никакви инвестиции, никакви газопроводи.
– Но в същото време, извън този регион, конфликтът да не излиза.
– Разбира се. Албания вече е член на НАТО и официален кандидат за членство в ЕС. Сърбия е официален кандидат за членство в ЕС. Тук е наблизо и Гърция. Естествено, че е желателно да изолира района от всички страни и да се остави да тлее. Важното е през него да не минават руски тръби.
– Още повече, че войните-междуособици на Балканите са също историческа традиция. Втората балканска само да си спомним един пример.
Между другото, втората Междусъюзническа война от лятото на 1913 бе между Сърбия и България, именно заради Македония. Преди това, двете страни се обърнаха към арбитража на руския цар Николай II. Споразуменията, които бяха сключени преди Балканската война, предвиждат спорните въпроси да се отнасят към арбитража на руския цар. Те се съгласиха. Но веднага след като приключи първата война и те видяха плодородните македонски долини и потенциалния излаз на Македония към Егейско море, и от едната, и от другата страна започнаха зазвучаха обвинения. Българите казваха, че руският цар е просръбски, сърбите – че Русия винаги е подкрепяла българите. И така и двете се оплакваха пред арбитража, но се готвеха за война. И през лятото на 13-та година стана тази кървопролитна война, от която полза извлякоха не славяните, а турци и румънци. Турците почти без съпротива преминаха, спечелиха прилични територии. Румънците фактически стигнаха до София. А всичко започна именно заради същата тази Македония.
– Между другото, какво се случи между нас с България? Спомняте си целия този вой – братушки, братушки? И там през последните няколко години такава твърда антируска политика върви. Изявлението на министъра им на отбраната, че води хибридна война с Русия и необходимостта от засилване на нейните собствени въоръжени сили. Враждебното изявление на министъра им на външните работи по адрес на Лавров. Тази история, че се отказват от „Южен поток“, а след започват да пищят, нека да го изградим. И въобще Балканите ту канят Русия да помогне, а когато помага, започват да плюят по нея.
– Тук също много неща са объркани. Наистина, в очите на славянските народи от Югоизточна Европа Русия не трябва да покровителства нищо. Русия трябва да помогне, а в нужния момент да се махне встрани. Тя трябва да помогне военно, трябва да помогне финансово, трябва да помогне политически. Но това не трябва да се намесва в никакви спорове и да даде на местните държави да избират своя собствен път. Вие плащате, а ние сами някак си ще се оправим.
Има и други нюанси. Едно нещо са обществените настроения, съвсем друго – настроенията на елита. В исторически план (може би съм субективен) в сръбското общество, проруските симпатии винаги са били по-силни от тези в българското. Може би това е субективно мнение. Сред българите има много искрени русофили. Но местните елити …
– Не са наши хора?
Много меко казано. Те имат различна концепция: Русия е воювала на Балканите, в България за собствените си интереси, за да установи контрол над проливите и да забие копие до портите на Константинопол. И от гледна точка на интересите на България, тези руско-турски войни, по тяхно мнение, не играят особена роля, защото българите и така са щели да се освободят. Но на тях май и при турците им е било зле, щели да се освободят по-късно.
Руски дипломати в навечерието на Първата световна война и в първите месеци, когато като че ли България е избирала към кого да се присъедини, са докладвали, че не трябва да имаме никакви илюзии. Има русофилски кръгове, има обществени организации, но целият управляващ елит, който дойде на власт, всъщност, благодарение на Русия, с руска помощ и с подкрепата на Русия на международната арена, целият управляващ елит е прогермански. Там са германските банки, германските капитали, немските фирми. Интереси на българския управляващ елит са на Запад.
– Същото е и сега?
– Да. Затова не трябва да се поддаваме на илюзии. Това все пак се определя от икономическите интереси. И на второ място, от егоистичните интереси на местния управляващ елит. В тази връзка, балканските елити исторически …
– са най-корумпираните?
– Да, исках да кажа именно тая дума. Те са по-корумпирани може би дори от толкова омразните ни елити в централна Европа – чехи, унгарци. Там все пак има здрави икономически интереси, и на тях им стига акъла да се дистанцират и от едните, и от другите. На Балканите всичко това е откровенно. Както се казва – може да се продаваш, но не бива да се отдаваш. А на Балканите просто се отдават.
– Има ли някой, който е заинтересуван от стабилността на Балканите така, както сме ние?
– Как ще се развият събитията в Македония и с „Турски поток“ зависи от Турция. Сега Турция води своя собствена игра, много по-сложна. Ние сме с Турция, нашият привидно вековен враг на Балканите, сега се оказваме в един алианс заради укрепването на собствените ни (и турските, и руските) позиции в региона. Сега Турция много внимателно следи това, което се случва в Македония. Ако се вгледате в турските медии, те казват, че тази цветна революция е организирана от САЩ, много по-ясно, отколкото дори нашите ръководители, експерти и депутати. Много по-ясно, например, от същия Алексей Пушков. Турците се изразяват по-остро – че дестабилизирайки ситуацията в Македония, Съединените щати и Европейския съюз засягат не Македония, не и Русия, а удрят по Турция. За това, че Турция се опитва да провежда независима политика. Турция провежда политика на неоосманизъм, за възстановяване на влиянието си в териториите, които са били част от Османската империя. И това, съжалявам, се простира в Близкия изток, в Иран и може да достигне в Централна Азия и Кавказ. Турция се опитва, доколкото може сега , да провежда самостоятелна политика, независимо от факта, че е член на НАТО. А фактът, че тя не е член на Европейския съюз, й позволява да маневрира, за да поставя условия на ЕС.
– Няма що – съюзник!
– По някои въпроси, да, имаме противоречия, за Сирия -също. Но с турците може да се преговаря и най-важното е, че тук има широко поле на изграждане на коалиции. Доколкото Турция се интересува от „Турски поток“, не само за получаване на руския газ, които ще купува, но и да премине транзит към Европа, да се превърне в оператор на транзита, да стане общорегионален газоразпределителен хъб и по този начин да увеличи влиянието си в региона. Турция, разбира се, не се интересува от нестабилността в Македония. Турция може да има огромно влияние върху всички балкански мюсюлмани. Тя е в състояние да обуздае местните албанци, ако се стигне до това. Турция може да бъде нашият най-важен и надежден съюзник. Тя сега е обективно срещу всякакъв конфликт, срещу по нататъшния разпад на местните държави, в което са заинтересовани САЩ.
– А Европа?
– Какво за Европа? ЕС не знаят какво да правят в тази ситуация. Под натиска на САЩ, те нарекоха Русия труден преговарящ, обявиха „Газпром“ за монополист. Е добре, преговаряйте сега с Турция за доставките на газ за Европа. Така е по-лесно. Русия се оттегли, както искахте, турските еничари идват с ръка на газовия кран. Вие не искахте да говорите с Русия.