Как можем да характеризираме днешните руско-български отношения, пита руското онлайн-издание „Правда“ на фона на влошените руско-български отношения и скандала от 3-ти март. Как България се опитва да развърже историческия възел, завързан с 500-годишното турско робство? Благодарни ли са българите на Русия за освобождението? На тези въпроси на „Правда“ отговаря историкът и преподавател в Московския държавен университет (МГУ) Олег Айрапетов. Интервюто води Мария Сниткова.
Празнуване на освобождението от османско иго
– На празника по случай освобождението на България от османско иго е бил поканен турският президент Реджеп Ердоган, но не и руският президент Владимир Путин. Как ще коментирате това? (Тази информация бе отречена от външното министерство на България, а слухът води началото си от публикация на пловдивски сайт; към момента на провеждането на интервюто е възможно „Правда“ все още да не са разполагали с тази информация бел .ред)
– Не си представям как нашият президент ще се намира на празник заедно с българския президент Росен Плевнелиев, който казва, че се гордее от това, че се обявява против Русия. И като цяло последните изказвания на българските държавни ръководители – президента, премиера, външния министър, военния министър – по отношение на Русия носят изключително враждебен характер, постоянно се говори, че Русия е виновна за всичко, Русия поражда войни, че България е готова на всичко в името на Европа.
От друга страна, на случая с Ердоган не бива да се гледа през призмата на настоящата криза в руско-турските отношения. Защото българското ръководство, трябва да му го признаем, водеше тази си политика още преди руско-турската криза.
Българският президент отказа да посети Москва за честването на годишнината от Деня на победата. Българският премиер прекъсна цяла поредица от руско-български проекти, включително и „Южен поток“. Мога да кажа, че българското политическо ръководство последователно провежда антируска политика. Дали това е нужно на България трябва да реши българският народ и българската политическа класа.
Но българската политическа класа не е голяма, и ми се струва, че върховете ѝ отдавна се контролират от европейски структури, и смятам, че американският посланик в България се чувства ако не като везир-паша, то поне като генерал-губернатор. Имам усещането, че България като независима страна вече не съществува, тоест тя разполага с всички институции на една независима държава, но е контролирана отвън.
– А разкажете, какво се е случило на 3 март 1878 г.? Защо тази дата се отбелязва в България?
– Съществува мнение на ръководителя на турската общност в България, че по време на османците всичко е било хубаво и България е живяла най-добре от всички, а след това са дошли неканените руски гости и всичко станало лошо. Всъщност българите, християните, официално са били втора ръка хора. Показанията на християнин в съда не са равностойни на показанията на мюсюлманин, християнинът не е имал право да носи оръжие, можел е да бъде убит, можело е да го лишат от собствеността му. Като цяло това са били хора без права.
В Османската империя официалният термин спрямо християните се е превеждал като скотове. Ето такова е било процъфтяващото положение. Българите били турските скотове. Тоест в продължение на 500 г. България се намира под турско иго, при превземането са били унищожени огромно количество културни паметници. И през 60-те години започва процес на национално възраждане. В известна степен за това способства и управляващият по това време Дунавския вилает Мидхат паша, който смятал, че е нужно да се създаде някакъв вид единство между тези „скотове“ и турците, позволявал е на българите да отварят училища.
Но едновременно с това турците свирепо потискали всякакъв вид недоволство. Въстанието от 1876 г. е потушено с чудовищна жестокост, били са убити около 5-7 хил. души. Цели райони, в които е имало българско население, опустели в резултат на масовото избиване и изселване на хора. В тези региони се заселили мюсюлмани.
И когато започнал поредният етап на физическо унищожаване на българите, се намесила Русия начело с Александър II. Трябва да отбележим, че е имало много хора, които са били против тази намеса. Те мислили така: защо да проливаме руска кръв в тази руско-турска война, за какво ни е да освобождаваме България? Някои казвали, че този подарък няма да завърши добре.
Когато войната вече е в разгара си, през ноември 1877 г. великият ни писател Фьодор Достоевски пише в дневника си, че братята ни славяни никога няма да ни простят, че сме ги освободили, и веднага щом бъдат признати от Европа, тези славяни ще ни предадат и ще ни отмъщават. Всичко, което Достоевски е казал, се отнася преди всичко към българската политическа класа. Съществува и българският народ, който като цяло има добро отношение към Русия, но следва политическата си класа.
– И как се нарича този празник на освобождаването на България днес?
– Сан Стефано, а по-рано се нарича Денят на освобождението от османско иго. На 31 януари 1878 г. в Андрианопол, турският град Одрин, започват мирни преговори. Примирието е сключено, но след него започват неприятни събития.
Първо, английската ескадрила на Джефри Хорнби влиза в Мраморно море. Това е представлявало заплаха за намеса от страна на Англия, а потенциално и на Австро-Унгария. Положението било много сложно. И за да ускорят преговорите, великият княз Николай Николаевич мести квартирата в Сан Стефано, квартал на Истанбул. Той се намира на 12 км от османската столица. В момента международното летище „Ататюрк“ е разположено в този район. И там, когато вече има непосредствена заплаха за столицата, османците ускоряват подписването на мирния договор.
Съгласно този мирен договор е трябвало да се създаде Княжество България – от Черно море до Адриатическо. България се възродила, въпреки че тогава е трябвало да спазва васална зависимост от Турция, която се свеждала само до формалното плащане на данък на султана.
И след това Русия се оказала в изолация, била принудена да се съгласи да преразгледа условията на този договор с Берлин. На Берлинския конгрес положението на България съществено се променя, тя фактически е разделена на три части. Но въпреки това България се запазва. В българското национално съзнание Санстефанска България винаги е била като пътеводна звезда, идеал, който българските политически дейци винаги са искали да постигнат.
България: народът на една страна, елитът – на друга
– Прочетох коментари на самите българи относно поканените по случай празника и там сигурно 80%, ако не и 90% смятаха управниците си за предатели. Те пишат, че не бива да се отнасят така с тези, които са ги превзели, и трябва да дружат с руснаците. Ще има ли някога консолидация между народа и правителството на България?
– Никога, защото там така е прието. Вземете например премира Бойко Борисов. Да си спомним кризата от февруари 2013 г., когато видният политик от десницата изведнъж разбра, че токът не идва от контакта и реагира на това с повишаване на цените до такава степен, че хората не можеха да ги плащат.
В България, в тази толкова жизнерадостна страна, започна епидемия от политически самоубийства и огромна маса протести. Бойко Борисов каза, че е получил инфаркт и избяга в болница.
А имаше и друга ситуация в България, когато властта си лежеше, но никой не искаше технически да бъде премиер. Никой не искаше да е самоубиец. Но въпреки това, след толкова катастрофален провал, след такъв позор, все пак успяха да разплетат нещата и отново да доведат на власт Бойко Борисов чрез коалиция. Защото може да се плюе на всичко, а след известно време отново да излезеш и пак да наобещаваш някакви неща.
Въобще, политиците рядко изпълняват обещанията си. Това за различни неща – обещанията и реалната политика. Интересите им са свързани с напълно различни работи. Ето, например, мечтата да попаднеш в европарламента, определените възможности, които дават европейските структури, институции и т.н. Разберете, на Балканите съзнанието е малко по-различно, включително и политическото съзнание. Човек може да има добро отношение към Русия, но едновременно с това да избира политик-русофоб, защото си мисли, че ще получи изгода.
– Доколкото разбирам турската общност в София е доста влиятелна.
– Относно турците ние имаме наша традиция на отношение спрямо тези събития, също както и турците си имат своя традиция. Ако за българите това са 500 години робство, турците смятат, че това са 500 години живот. Те са смятали България за своя страна. Мисля, че още 100-150 г. и там щеше да се случи нещо подобно на това с арменците или грузинците. Просто щяха да унищожат част от народа, а друга – да асимилират.
– Как Русия трябва да изгражда отношенията си с българските политици?
– Тук трябва да се градят отношения и с политиците, и с българския народ. Но тези отношения няма да се изградят чрез колективни пиянски пирове. Трябва да се изграждат перспективни отношения: днес това е обикновен студент в Русия, а утре е член на правителството в България. Трябва да се подкрепят проруските сили в България, за да може утре те да изразят себе си.
Източник: fbr.bg