Петролните компании в България няма да имат друг избор, освен да понижат цените, поне за гражданите. Това коментира пред „Комерсант“ във вторник (11 октомври) руският юрист Александър Боломатов след новината, че шест петролни компании, включително „ЛУКОЙЛ България“ и „Газпром нефт“, са обвинени в картел в България.
„В Русия сме свикнали антимонополни дела да се възбуждат често. В Европа ситуацията е различна – делата са малко; по пет-шест годишно“, обяснява юристът. Според него съществена роля във въпросното дело играе политическата съставна, но „петролните компании няма да имат друг начин, освен да понижат цените, поне за гражданите“. Той е на мнение, че след като регулаторът внесе окончателното си решение, страните могат да постигнат извънсъдебно споразумение, което е много честа практика при подобни дела в ЕС.
Артур Рохлин от „Инфралекс“ допълва, че ако картелният сговор бъде признат, антимонополните органи ще внесат предписание за прекратяване на нарушението и ще глобят виновните. Според юриста европейските юрисдикции са много прецизни и изчерпателни в събирането на доказателства и обосноваването на обвиненията в картел. Такива случаи се доказват много трудно, но и оспорването на решението на регулаторните органи е проблемно, тъй като в повечето случаи то е обстоятелствено и издържано. Обжалването, според Рохлин, по правило води единствено до успех на местно равнище: намаляване на глобата или например признаване на факта, че някои фирми не са участвали в картела.
Правистът Екатерина Илина уточнява, че е много важно дали делото ще бъде прехвърлено на ниво ЕК: европейското законодателство е едно от най-строгите в света, що се отнася до картелните споразумения, и глобите са много високи. Ако делото остане на ниво България, размерите на отговорността ще бъдат съществено по-ниски, смята експертът.
В понеделник българската Комисия за защита на конкуренцията (КЗК)обвини „ЛУКОЙЛ България“, „Shell България“, „OMV България“ и NIS Petrol (сръбското дъщерно дружество на „Газпром Нефт“) и Петрол АД, че са нарушили закона за защита на конкуренцията и Договора за функциониране на ЕС (TFEU) в резултат на забранено споразумение и/или съгласувана практика за обмен на ценова информация.
Според КЗК въпросните компании са влезли в забранено споразумение и/или съгласувана практика за обмен на ценова информация и провеждането на обща ценова политика и обмен на информация за реализирани обеми продажби (пазарни дялове) и друга пазарна информация за целите на ценовото сътрудничество, което поведение има за цел предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията на пазара на търговия на дребно с бензиново и дизелово гориво в страната.