На 11 юли 1874 г., руският инженер Александър Николаевич Лодигин получава привилегия № 1619 – патент за изобретяването на електрическата крушка. Изобретението е патентовано в Австрия, Великобритания, Франция и Белгия.
В основата на лампата на Лодигин е пръчка, направена от ретортен въглен, поставена в стъклена колба. За първи път Лодигин представя електрическата лампа на научната общност през август 1873 г. във физическата аудитория на Санкт Петербургския технологичен институт.
Александър Николаевич провежда първите опити за практическото приложение на новото устройство през 1873-1874 г., използвайки своята лампа за електрическо осветление на улици, предприятия и кораби.
През 1874 г. А.Н. Лодигин получава първата награда за изобретяването на лампата, той е удостоен с наградата „Ломоносов“ от Петербургската академия на науките.
В Санкт Петербург на Пески през 1873 г. се появява първото улично осветление с електрическите лампи на Лодигин. Електрическите фенери излъчвали ярка бяла светлина и заменили два керосинови фенера; много граждани дошли да видят чудото на техниката. За да сравнят разстоянието, на което се разпространява светлината от електрически и керосинови фенери, жителите на Санкт Петербург взели със себе си вестници.
„Ако Лодигин се беше родил по-рано и осветил тези места, описани в „Шинел“ на Гогол, разбойниците нямаше да посмеят да свалят палтото от плахия Акакий Акакиевич“, – инж . Николай Попов
Лодигин произхожда от знатна дворянска фамилия (неговият род, както и този на Романови, произхождат от Андрей Кобила). Родителите му са били обеднели тамбовски дворяни. Тъй като не разполагал с достатъчно средства, постъпва в Тулския оръжеен завод, където работи като обикновен ковач. След това се премества в Санкт Петербург. Тук търси средства за създаване на замислената от него летателна машина с електрически двигател (електролет), способна да вдига до 2000 пуда товар и успоредно с това започва първите експерименти с лампи с нажежаема жичка.
Без да чака решение от руското военно министерство, той пише до Париж и предлага на републиканското правителство да използва летателния апарат във войната с Прусия. След като получава благоприятен отговор, той заминава за Франция. Получава 50 хил. франка за конструирането на „електролета“ и е изпратен във военния завод в Крезо, но поражението на Франция във войната спира плановете му. Въпреки че до производство на електроплана не се стигнало, една от частите му – нощен фенер – се използва и до днес.
След завръщането си в Санкт Петербург посещава като свободен студент курсове по физика, химия и механика в Технологичния институт. През 1871-1874 г. провежда експерименти и демонстрации на електрическо осветление с лампи с нажежаема жичка.
Основава компанията „Русское товарищество электрического освещения Лодыгин и К°“. Първите образци на лампите работели 30 минути, но с последвалите подобрения техният живот достигнал 700-1000 часа.
През 70-те години на XIX в. Лодигин се сближава с народняците. През 1884 г. започват масови арести на революционери и сред издирваните са познати и приятели на Лодигин. Той решава да замине за чужбина. Раздялата му с Русия продължава 23 години. Лодигин работи във Франция и САЩ, като създава нови електрически лампи, изобретява електрически пещи… Особено внимание заслужават получените от него през този период патенти за лампи с нажежаеми жички от огнеустойчиви метали, продадени през 1906 г. на General Electric.
През 1894 г. в Париж той основава фирмата за лампи „Лодигин и де Лил“. През 1900 г. участва в Световното изложение в Париж.
През 1906 г. в САЩ той построява и пуска в експлоатация завод за електрохимично производство на волфрам, хром и титан. Важно направление на изобретателската дейност – разработване на електросъпротивителни и индукционни пещи за топене на метали, стъкло, закаляване и отгряване на стоманени изделия, получаване на фосфор, силиций.
През 1907 г. се завръща в Русия със семейството си. Той донася със себе си цяла серия от изобретения в чертежи и скици: методи за получаване на сплави, електрически пещи, двигател, електрически апарати за заваряване и рязане.
Участва и в политическия живот, придържа се към умерено десните, консервативно-либерални възгледи, привърженик е на поземлената реформа на П. А. Столипин, близък до Общоруския национален съюз.
След Февруарската революция от 1917 г. той не се сработва с новите власти. Материалните затруднения принуждават семейство Лодигин да замине за САЩ през септември 1917 г. Там той работи като инспектор на електрическо оборудване в компанията Sperry Gyroscope в Бруклин, член е на Американския институт на електроинженерите, Американското електрохимическо дружество и Американското химическо дружество. Поради заболяване не приема поканата да се върне в РСФСР, за да участва в разработването на плана ГОЕЛРО.
Александър Николаевич Лодигин умира на 16 март 1923 г. в Бруклин.
А Едисон, „изобретателят на лампите с нажежаема жичка“? През 1877 г. приятелят на Лодигин се похвалил на един американец с неговото изобретение … През 1880 г. Едисон получава патент в САЩ.
На електротехническото изложение във Виена през 1883 г. лампите с нажежаема жичка на Лодигин са признати за най-добрите.
Източник:
https://guide-spb.fontanka.ru/kupecheskaya-atlantida-psk