„Правителството на България всяка седмица мени позицията си във връзка с газопровода“, твърди „Комсомолская правда“. Проектът би осигурил на България 400 милиона евро годишно и нови работни места, но „от друга страна, САЩ настояват София да наложи възможно повече вета върху руски проекти и предложения“. „Варианти за окончателно решение може да чакаме до безкрай“, отбелязва вестникът и допълва, че заради поведението на България са били разрушени надеждите и на сърбите, и на Австрия, и на редица други страни за допълнителни печалби от реализирането на проекта.“
Руският наблюдател Данила Бочкарьов напомня пред „Независимая газета“ недостига на енергия, пред който се изправя бързорастящата турска икономика, и същевременно възможностите на „Газпром“ рязко да увеличи доставките за тази страна. Според него обаче Турция „настоява още сега“ да получи отстъпка в цената на горивото, при все че се очаква цените по действащите договори да спаднат след 6 до 9 месеца. „Газпром“ може да предостави отстъпка, особено ако бъде взето политическо решение по въпроса“, добавя Бочкарьов.
Всъщност Русия смята да гради втори „Син поток“ към Турция и този вариант в икономически план също е по-изгоден за Москва, защото морската отсечка до Турция ще е по-къса – близо 400 километра срещу 925 километра до българския бряг, пресмята електронното издание „Взгляд„.
Съответно морската отсечка до Турция ще струва не близо 10, а само 7 милиарда евро, уточнява финансистът Сергей Аргибалов.
Единственият минус е, че вместо Украйна се появява друга транзитна страна – Турция. А специалното значение на „Южен поток“ бе тъкмо в това „Газпром“ да получи достъп до европейските пазари без посредници. Но Анкара в случая е къде по-добър съюзник от Киев, който няма нито пари, нито желание да купува газ от Русия. Нещо повече, благодарение на тези толкова големи газови договори, Русия получава един по-стабилен геополитически съюзник, заключава „Взгляд“.
„Ненужният поток“ – под това заглавие руският финансово-икономически всекидневник „Комерсант“ коментира отказа на Русия да строи газопровода „Южен поток“.
„Газпром“ се отказва от един от най-мащабните и скъпи проекти в историята си след осем години преговори, подготвителна работа и безкрайни спорове с ЕС, обобщава изданието.
От самото начало проектът не изглеждаше ориентиран към допълнителна печалба, затова отказът от него ще бъде приет позитивно от инвеститорите, ако „Газпром“ не отпише вече извършените инвестиции, коментира анализаторът Константин Черепанов от UBS.
В сегашната ситуация си заслужава Русия изобщо да се откаже от строителството на толкова голям газопровод, смята Валерий Нестеров от Sberbank Investment Research. Според него „Газпром“ се е превърнал в заложник на собствената си негъвкавост след като не е пожелал да направи отстъпки за потребителите, които на свой ред са „силно политически ангажирани“.
Пред РБК Daily, същият анализатор обаче изтъква, че проектът е изгоден за Европа, но напоследък решенията се взимат от „не особено опитните бюрократи в Брюксел“, а тяхната цел била „да се угоди на Украйна“. Европа наказва сама себе си и този жест ще насърчи „Газпром“ да работи по-активно на азиатските пазари, допълва Нестеров.
„Южен поток от сензации“, нарича изявленията на Путин в заглавие официозът „Росийская газета“.
„Не можем да започнем строителство в морето, докато нямаме разрешение от България, а да започнем да строим в морето, да стигнем до българския бряг и да спрем – това е просто нелепо“, цитира „Ведомости“ руския президент.
„Ведомости“ допълва, че през последните три години „Газпром“ вече е финансиран проекти с почти половината от прогнозната стойност – с 4.66 долара като през тази година размерът на инвестициите нараства спрямо първоначалния план с 80% до 135 млрд. рубли. Запитан какво ще се случи с вече подписаните договори за строителството на тръбата и как ще се решава въпросът с компенсациите, шефът на „Газпром“ Алексей Милер предлага въпросите да се решават в хода на възникването им, информира изданието.