Откъде са произлезли руснаците? Кои са техните предци? Какво е общото между руснаците и украинците? Дълго време отговорите на тези въпроси са можели да бъдат само спекулативни. Докато не са се захванали генетиците.
Адам и Ева
С изучаването на генетичните корени се занимава популационната генетика. Тя се базира на показателите за наследственост и вариации. Генетиците са открили, че съвременното човечество води началото си от една жена, която учените наричат Митохондриална Ева. Тя е живяла в Африка преди повече от 200 хиляди години.
Всички имаме в генома си еднаква митохондрия – набор от 25 гена, които ги има всеки човек. Те се предават по майчина линия. Y-хромозомата при днешните мъже също води началото си от едни мъж, наречен Адам, в чест на библейския първи човек. Ясно е, че става дума за близки общи предци на днешните хора, техните гени са достигнали до нас в резултат на генетичен дрейф. Трябва да се отбележи, че са живели по различно време – Адам, от който съвременните мъже са получили своята Y-хромозома, е бил със 150 години по-млад от Ева.
Разбира се, тези хора доста условно могат да бъдат наречени наши «предци», тъй като от тридесет хиляди гена, които има човек, от тях имаме само 25 гена и Y-хромозомата. Популацията се е увеличавала, другите хората са се смесвали с гените на техните съвременници, видоизменяли са се, мутирали са заради миграциите и условията, в които са живеели. В резултат на това са се получили различни геноми на различните, образували се впоследствие народи.
Халогрупи
Именно благодарение на генетичните мутации можем да определим процеса на разселването на човечеството, а също така генетичните халогрупи (това са общности от хора с подобни халотипове, които имат общ прародител, който има и в двата халотипа една и съща мутация), свойствени на тази или онази нация. Всеки народ има свой набор от халогрупи, които понякога си приличат. Благодарение на това, можем да определим, чия кръв тече във вените ни и кой е най-близкият ни генетичен роднина.
Според изследване от 2008 година, проведено от руски и естонски генетици, руският етнос се състои от две основни части: жителите на Южна и Централна Русия са близки с народите, говорещи славянски езици, а коренните северняци – към угро-фините. Разбира се, става дума за представителите на руския народ. Но, което е удивително, те почти нямат гена, присъщ на азиатците, в т.ч. и на татаро-монголците. Така че, известната поговорка: «Изтъркай руснака, ще намериш татарин» – се оказа невярна. При това азиатският ген не се е отразил особено и върху татарския народ, генофондът на съвременните татари в по-голямата си част е европейски.
Ако се изхожда от резултатите на изследванията, то в кръвта на руския народ почти няма следи от Азия, зад Урал, но пък в пределите на Европа предците му са изпитали много генетични влияния от своите съседи – поляци, угро-фини, народите на Северен Кавказ или етноса татари (не монголци). Между другото, халогрупата R1a , която е характерна за славяните, според някои версии, се е появила преди 1000 години и е била често срещана у предците на скитите. Част от тези праскити са живели в Средна Азия, част са отишли в Причерноморието. Оттам са стигнали тези гени до славяните.
Прародина
Някога славянските народи са тръгнали от една територия. Оттам са се пръснали по света, воювайки и смесвайки се с местното население. Затова населението на днешните държави, в основата на които е славянският етнос, се различават не само по културни, езикови признаци, но и генетично. Колкото по-далеч са географски, толкова повече са различията. Така у западните славяни се откриват общи гени с келтското население (халогрупа R1b), у балканските – с гърците (халогрупа I2 ) и древните траки (I2а2), у източните – с балтите и угро-фините (халогрупа N). При това, междуетническият контакт при последните е ставал за сметка на славянските мъже, които са се женели за местни жени.
Въпреки многото различия и нееднородността на генофонда, руснаците, украинците, поляците и белорусите съответстват точно на една група в така наречената диаграма MDS, отразяваща генетичната дистанция. От всички народи, те са най-близки един до друг.
Генетичният анализ позволява да се намери «прародината, където всичко е започнало». Това е възможно, защото всяка миграция на племената се е съпровождала от генетични мутации, които все повече и повече са изкривявали първоначалния набор от гени. Така че, изхождайки от генетичната близост, може да се определи и първоначалната територия.
Например, според генома поляците са по-близки до украинците, отколкото до руснаците. Руснаците са близки с южните белоруси и с източните украинци, но са далече от словаците и поляците. Това позволило на учените да направят извод, че първоначалната територия на славяните е била някъде в средата на днешния ареал на разселване на потомците им. Условно това е територията на сформиралата се впоследствие Киевска Рус. Археологически това се потвърждава с развитието на пражко-корчакската археологическа култура от V—VI век. Оттук са тръгнали южните, западните и северните вълни на разселване на славяните.
Генетика и манталитет
Изглежда, че след като е известен генофондът, може да се разбере, откъде идва народният манталитет. Да, ама не. Според Олег Балановски, сътрудник в лабораторията за популационна генетика към РАМН, няма никаква връзка между националния характер и генофонда. Това са «исторически стекли се обстоятелства» и културно влияние.
Грубо казано, ако новородено бебе от руско село със славянски генофонд се вземе и се отнесе в Китай и се възпита според китайските обичаи – в културен план ще бъде типичен китаец. Но, що се отнася до външността, имунитета към местните болести, всичко това си остава славянско.
ДНК-генеалогия
Заедно с популационната генеалогия, днес се появяват и развиват частни направления в изучаването на генома на народите и техния произход. Някои от тях се отнасят към псевдонауките. Така, например, руско-американският биохимик Анатоли Клесов създал така наречената ДНК-генеалогия, която според него е «практически историческа наука, която се създава на базата на математическия апарат на химическата и биологическата кинетика». Иначе казано, това ново направление се опитва да изучи историята и времевите рамки на съществуване на тези или онези народи и племена на базата на мутациите в мъжките Y-хромозоми.
Основни постулати на ДНК-генеалогията са: хипотеза за неафриканския произход на Homo sapiens, която противоречи на изводите на популационната генетика, критика към норманската теория и удължаване историята на славянските племена, които Анатоли Клесов ги смята за потомци на древните арии. Откъде идват тези изводи? Всичко идва от споменатата вече халогрупа R1А, която е най-разпространена сред славяните.
Този подход е предизвикал много критика както от страна на историците, така и от страна на генетиците. В историческата наука не е прието да се говори за славяни-арии, тъй като материалната култура – основният източник в този въпрос, не позволява да се определи приемствеността на славянската култура от народите на Древна Индия и Иран. Генетиците са против да се асоциират халогрупите с етнически признаци.
Докторът на историческите науки Лев Клейн подчертава, че «Халогрупите не са народи и езици, и да им се дават етнически названия е опасна и недостойна игра. Независимо с какви патриотични намерения и възклицания те се прикриват». Според Клейн, изводите на Анатолий Клесов за славяните-арии са го превърнали в аутсайдер в научния свят. Как ще се развива по-нататък дискусията около новообявената наука на Клесов и въпроса за древния произход на славяните, остава само да гадаем.
0,1%
Въпреки, че ДНК на всички хора и народи е различна и няма двама еднакви човека, от генетична гледна точка ние много си приличаме. Всичките разлики в гените ни, които са ни дали различния цвят на кожата и формата на очите, според руския генетик Лев Житовски, е само 0,1% от нашата ДНК. В останалите 99,9% ние сме генетично еднакви. Колкото и да е парадоксално, но ако сравним различни представители на човешките раси с най-близкия ни роднина шимпанзето, ще излезе, че хората много по-малко се различават, отколкото шимпанзетата в стадото. Така че, в някаква степен, ние всички сме едно голямо генетично семейство.
Татьяна Шингурова
Источник: Русские гены: что говорит наука
© Русская Семерка russian7.ru