Южен поток“ предизвика политическа криза. Скандалът около проекта може да свали правителството на България, пише в. „Комерсант“. Въпросът за съдбата на газопровода „Южен поток“ вчера доведе до конфликти в правителствата на България и Сърбия – ключови страни в проекта. Москва видя в решението на София политически натиск от Брюксел и по мнение на експертите ще се опитва да реши проблемите на „Южен поток“ на преки преговори с Еврокомисията, продължава изданието.
И така, спря ли България работите по „Южен поток“, по който руският газ ще потече към Европа, заобикаляйки Украйна, или не, пита изданието. Тази новина взриви енергийния свят, но реално освен изявлението на премиера Орешарски няма нищо. В Министерството на енергетиката на Русия за „Росийска газета“ заявиха, че никакви официални документи по този въпрос ведомството не е получило. Необходими са разяснения, засега е рано да се говори каквото и да било, заяви и прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков.
Ясно е само едно: ситуацията около „Южен поток“ повече напомня за известната руска поговорка – „да обещаеш не значи да се ожениш“. А и самото изявление на българския премиер, формално погледнато, не е така страшно, както изглежда. Нали става дума само за прекратяване на „работите“, а не на „строителството“. И в това има принципна разлика.
По същество строителство на газопровода като такова, полагане на тръби, още няма. Сега страните участнички в проекта само съгласуват маршрутите, сметките, работят над проектодокументацията. Разбира се, неприятно е, че срокът на тези работи може да се проточи, тъй като това ще удари и по Русия, и по европейските потребители, но затова пък веднага става ясно кому спирането на „Южния поток“ може да бъде изгодно – САЩ. Новият свят вече обеща напълно да покрие потребностите на Европа с помощта на своя шистов или втечнен природен газ.
„Америка е готова да замрази европейците, само за да навреди на Русия“, смята изданието.
Ситуацията около „Южния поток“ действително е в полза на САЩ, съгласява се президентът на Руския газов съюз Сергей Чижов. Именно България (а и Сърбия също!) най-много от всички е „завързана“ за руския газ, напомня Чижов – над 80 процента от цялото потребление. И алтернативи на проекта „Южен поток“ за тях няма. Още повече, че тръбата трябва да стигне до тях директно.
Така че във всички случаи ще се наложи да се договаря и да се строи. „Мисля, че сега основната игра ще бъде около подизпълнителите от руска страна“, предполага Чижов. Сред учредителите на една от руските компании, които ще строят, има такива, които попадат под санкциите на ЕС и САЩ. „Предполагам, че ще обсъждат смяна на тази компания с друга руска или ще предложат европейска“, счита експертът.
Може ли Русия да вярва на българската дума след изявлението на премиера на България, пита изданието, отбелязвайки, че главата на българското правителство съобщи за своето решение след закрита среща с американските сенатори Джон Маккейн, Рон Джонсън и Кристофър Мърфи. И цитира думи на Маккейн: „Бихме искали в „Южен поток“ да има по-малко руско участие“.
Колко време ще отнемат новите консултации с ръководството на ЕС, Орешарски не уточни, но е очевидно, че бюрократичните процедури ще се проточат – чак до приключването на антимонополното разследване на Еврокомисията. Предвид патологичната мудност на европейските чиновници, които чувствително реагират на политическите сигнали от Вашингтон и Брюксел, проектът може да се окаже замразен за години, заключава статията в „Росийская газета“.
„Южен поток“ беше блокиран от нечиста политика, пише изданието „Гудок“, според което България е спряла проекта под натиска на Вашингтон, чрез инструментите на ЕС, на фона на отслаблените позиции на кабинета. Досега балканската държава активно и успешно се противопоставяше на натиска на Вашингтон и Брюксел, но изведнъж се предаде. В тази внезапна „капитулация“ преобладава политиката, макар че и икономическият аспект е не по-малко изразен.
Ако ситуацията в България беше поне малко по-спокойна, изиграването на коза с „вашингтонския десант“ можеше и да не спечели, пише изданието и цитира експерта по енергийна политика от Свободния университет на Берлин Матиас Дорнфелдт, че за решението на премиера освен външен натиск може да е повлияла и вътрешната политическа нестабилност.
Все по-активните опити на САЩ да попречат на реализацията на „Южен поток“ може би са свързани с идеята за продажба на украинската газопреносна система ( ГТС) на консорциум от американски и европейски инвеститори, която активно се обсъжда, твърди изданието. Украинският премиер Арсений Яценюк обяви реструктуризация на „Нафтогаз Украина“, в резултат на която от компанията ще бъдат отделени магистралните газопроводи и газовите хранилища, които да бъдат използвани съвместно със САЩ.
Но „лакомият залък“ засега още е прекалено горещ. Ако придобие право върху системата за транспортиране на газа, Вашингтон трябва да си осигури гаранции от „Газпром“, понеже без тях стойността на украинската ГТС е нищожна. Според изданието именно тук проличава основната причина за натиска над България, Сърбия и изобщо над всички страни, участващи в проекта. Ако обиколният път бъде замразен или отрязан, Русия няма да пресуши газовия поток през Украйна, смятат във Вашингтон.
По мнението на заместника на шефа на Фонда за национална енергийна сигурност Алексей Гривач, публикувано в „Комерсант“, България пак може да промени позицията си въпреки натиска, но в такъв случай със сигурност ще поиска от Русия допълнителни отстъпки. Гривач отбеляза, че отказването от Украйна като транзитна страна за „Газпром“ е въпрос на принцип и Русия ще търси алтернативни пътища за доставките на газ за Европа, дори ако „Южен поток“ не бъде построен. Един от вариантите, споменат от президента Владимир Путин, е прокарването на газопровода през Турция.
Италия още не е казала своята дума. Един от най-големите акционери на „Южния поток“ е италианският концерн Eni, който „може да притисне Еврокомисията“ чрез премиера на Италия. „Те са едни от най-големите им данокоплатци и притежават голяма тежест и административен ресурс. Просто засега не са задействали този механизъм“, смятат експерти според изданието.
/БТА/