„Не се влюбих в никого, когато снимахме „Димитровградци”, защото бях влюбена в целия екип“, това каза забележителната руска артистка Инна Макарова преди много години в свое интервю за в. „Дружба”, издание за българите, работещи на територията на Съветския съюз
Великата Инна Макарова, народната артистка на СССР, носителката на българско отличие за участие в наш филм, навърши 85 години. Неотдавна актрисата влиза в болница в много тежко състояние заради разхлопаното си сърце, но най-добрите лекари в Русия успяват да я върнат към живота. А и Инна Макарова обича живота и дори не мисли да му обръща гръб. Тя заявява това свое намерение пред най-близките си хора и пред многобройните си почитатели…Сложна е съдбата на тази невероятна актриса, а най-странното е, че
нейната шеметна кариера тръгва от България
През 1955 г. режисьорът Никола Корабов снима филма „Димитровградци” в т.нар. Град на младостта – Димитровград. Тогава Инна Макарова e на 30 години и има зад гърба си само две участия във филми. Корабов я кани за ролята на електроженистката Людмила Кузнецова, но я предупреждава, че ще трябва да се катери по високите комини на изграждащия се тогава Химкомбинат. Ще се кача, отсича Инна и пристига в Димитровград. През 1981 г. имах щастието да се срещна с нея в киностудиото на „Мосфильмовская” в Москва.
В интервюто си за българския вестник „Дружба” тя разказа за участието си във филма „Димитровградци”. Преди да тръгна за България, спомня си актрисата, казах на приятелките си, че непременно ще се влюбя в български колега, защото вече ми бяха подшушнали за изневярата на съпруга ми Сергей Бондарчук с актрисата Ирина Скобцева. Не се получи – влюбих се в целия екип, с който работех…
В този филм Инна Макарова има щастието да играе с великите български актьори-легенди Иван Димов и Владимир Трандафилов. С умиление си спомня за баба Нона, в чийто образ тогава влиза актрисата Елена Хранова, за майтапите на съвсем младите Георги Калоянчев и Коста Цонев, които непрекъснато предизвиквали смях. Сприятелява се с колежката си Мария Русалиева, дори и по-късно през годините продължават да се чуват.
Остава съпруга на Бондарчук само 10 години
Животът на великата руска актриса въобще не е осеян с цветя и рози, както си мислят нейните почитатели. Тя и до днес не може да преглътне предателството на човека, първи завладял сърцето й, баща на единствената й дъщеря Наталия – големият руски режисьор Сергей Бондарчук. Романът им започва по време на снимките на филма „Млада гвардия”, в който тя изпълнява ролята на Любов Шевцова. След дълго и страстно ухажване от страна на Бондарчук двамата се женят, а след година се ражда дъщеря им, която днес е известна актриса и режисьорка, снимала е филма „Соларис”. Когато Инна Макарова тръгва за снимки в България, Бондарчук и Скобцева заминават за Ялта, за да снимат филма „Отело”. Там техният роман става известен на целия екип, защото Скобцева започва да организира пищни вечери с много скъпо вино. Кани всички от екипа, за да може да демонстрира публично връзката си с Бондарчук.
Нова любов изпълва с радост живота на актрисата
12 години след развода с Бондарчук, Макарова не иска да погледне друг мъж. Всяка сутрин, излизайки от дома, тя си казва: „На мен никой не ми е нужен…” А в нея е влюбен важен човек от Министерството на външните работи, който я преследва при всичките й пътувания. В любов й се обяснява и един режисьор, който е с 10 години по-млад от нея. През всичките тези години обаче Макарова не може да се освободи от любовта си към Бондарчук. По време на снимките на „Война и мир” той отива в дома на Макарова, пада на колене и пита: „Инна, кажи ми какво да правя? Не я понасям Ирина, да я зарежа ли? Тя е долу в колата с детето…” Боже опази, му отговаря Макарова, не си го и помисляй!…” А сама вижда, че той е толкова нещастен. Идва при нея, за да се убеди, че тя не страда от раздялата. Веднъж Инна го пита: „Серьожа, а ти обичаш ли Ирина?” и той, без да се замисля, отговаря: „По моему, не!”.
И до днес Макарова е благодарна на съдбата, че точно по това време в живота й се появява хирургът Михаил Перелман. Той вади камък от жлъчката й и я изправя за кратко време на крака. По време на това общуване между пациентка и лекар се ражда любовта. Онази любов, която спасява Макарова от мислите за Бондарчук. Става така, че нейният втори съпруг пръв поставя диагнозата на режисьора: „Рак на стомаха”
И звъни на актрисата с думите: „Сергей стои в коридора с последни сили, ще дойдеш ли да го видиш?”, а тя отговаря: „Не, не искам, а и какво ли бих могла да му кажа”. След една седмица Бондарчук умира, а Инна дори не отива на погребението му. Не искам панаирите на Скобцева, казва тя и се затваря в стаята си за няколко дни…
През 1985 г. Макарова получава званието „Народна артистка на СССР”. Тежък момент за Бондарчук. Колко време Скобцева му трие сол на главата, разказва по-късно Макарова, за да отиде той да пада на колене пред министъра на културата, за да дадат и на жена му такова звание. Секретарката му после разказва как министърът крещял: „За какво да я правим народна, Сергей, кажи ми? Какви толкова роли е изиграла?…”
Днес, дори и на 85 години, великата Инна Макарова не се отказва да пътува и чака нови роли. Докато се възстановява в болницата, има достатъчно време да се върне към спомените. Важен момент в живота ми е филмът „Димитровградци”, споделя тя в поредното си интервю от бялата стая, жалко, че всички, с които тогава станахме толкова близки, не са между живите. Но пък са живи в мен, в душата и сърцето ми…
Автор: Тодорка Николова