Цялата афера Русия-Талибани включва огромен пакет – обхващащ петрол, газ, минерали и множество железопътни връзки.
Миналата неделя в Доха имах среща с трима високопоставени представители на Политическото бюро на талибаните в Катар, включително един от основателите на органа (през 2012 г.) и ключов служител на предишното талибанско правителство от 1996-2001 г. По взаимно съгласие имената им не трябва да бъдат оповестявани.
Сърдечната среща беше осъществена с посредничеството на професор Султан Баракат, който преподава в Колежа по публична политика към университета Хамад бин Халифа – разположен в изключителен, безупречен кампус извън Доха, който привлича студенти от целия глобален юг. Проф. Баракат е един от онези малкото дискретни играчи, които знаят всичко, което има значение в Западна Азия, а в неговия случай и в пресечната точка на Централна и Южна Азия.
С тримата ми талибански събеседници говорихме обстойно за предизвикателствата на новата ера на Талибаните, новите проекти за развитие, ролята на Русия-Китай и Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Те бяха особено любопитни за Русия и зададоха няколко въпроса.
Професор Баракат работи по паралелен въпрос. Той ръководи работата на Форума за бъдещето на Афганистан, чиято девета сесия се проведе в Осло в средата на май и в нея взеха участие 28 афганистанци – мъже и жени – както и редица дипломати от Иран, Пакистан, Индия, Китай, Турция, САЩ, Обединеното кралство, ЕС и др.
Ключовите дискусии на форума кръжаха около изключително сложния въпрос за ангажимента на талибаните с тази размита структура – „международна общност“. В Доха директно попитах тримата си събеседници кой е приоритетът номер едно за талибаните: „Прекратяване на санкциите“, отговориха те.
За да се случи това, Съветът за сигурност на ООН трябва да отмени решението си от 2003 г. за определяне на няколко членове на талибаните като терористична организация; и едновременно с това дискриминацията/демонизацията/санкциите от страна на Вашингтон трябва да отпаднат. В сегашния си вид това остава изключително трудна задача.
Форумът – следващата сесия трябва да се проведе в Кабул, вероятно през есента – работи търпеливо стъпка по стъпка. Изграждане на доверие е въпрос на последователни отстъпки от двете страни и за това е от съществено значение да се назначи признат от ООН посредник или „съветник по нормализиране“, който да наблюдава целия процес.
В този случай пълната подкрепа на членовете на Съвета за сигурност на ООН – Русия и Китай, ще бъде от съществено значение.
Ние сме талибаните и имаме сериозни намерения
Напуснах срещата в Катар с впечатлението, че в бъдеще са възможни положителни стъпки – по отношение на нормализирането на Афганистан като цяло. И тогава някаква магическа намеса обърна цялата игра.
В деня след срещата ни, преди да замина от Доха за Москва, както Министерство на външните работи на Русия, така и Министерството на правосъдието информираха Президента Путин, че талибаните могат да бъдат изключени от руския списък на терористичните организации.
Изключително компетентният Замир Кабулов, специалният представител на Путин за Афганистан, мина направо към въпроса: без премахването на талибаните от списъка, Русия не може да признае новата администрация в Кабул.
И точно като по часовник, в същия ден Москва покани талибаните да присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург (МИФСП), който започва следващата сряда.
Кабулов отбеляза, че „традиционно афганистанците са заинтересовани от продължаване на сътрудничеството за закупуване на петролни продукти в Русия и други стоки с голямо търсене. Разбира се, в бъдеще ще може да се говори за транзитни възможности на Афганистан за разширяване на търговския обмен.
И тогава Министърът на външните работи Сергей Лавров, също в този ден, в Ташкент по време на официалното посещение на Путин, почти затвърди сделката, заявявайки, че нормализирането на отношенията с талибаните отразява обективната реалност: „Те са истинската сила. Ние не сме безразлични към Афганистан. Нашите съюзници, особено в Централна Азия, също не са безразлични към него. Така че този процес отразява осъзнаването на реалността.
Казахстан вече прояви своето „осъзнаване на реалността“: миналата година талибаните бяха извадени от списъка на Астана с терористични организации. В Русия на практика талибаните ще бъдат изключени от списъка на терористите, ако Върховният съд го одобри. Това може да се случи дори в рамките на следващите 2 месеца.
Тази любовна афера идва с огромен пакет
Нормализирането на руско-талибанските отношения е неизбежно по няколко причини. Основният приоритет безусловно е свързан с регионалната сигурност, което предполага съвместни усилия за борба с мъглявата, тъмна, дестабилизираща роля на ИДИЛ-Хорасан, терористичен клон на ИДИС, която е активно подкрепяна в сянка от ЦРУ/МИ6 като инструмент на „разделяй и владей“. Директорът на ФСБ Александър Бортников е напълно наясно, че стабилен Афганистан означава стабилно талибанско правителство.
И това мнение се споделя напълно от Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Афганистан е наблюдател в ШОС. Неизбежно е той да стане пълноправен член през следващите две години, което ще консолидира неговото нормализиране.
След това предстои изграждането на проспериращият коридор за свързаност – което има значение както за Русия, така и за Китай. Пекин изгражда още едно чудо на пътното инженерство по коридора Вахан, за да свърже Синдзян със североизточен Афганистан. А след това се планира Кабул да стане част от Китайско-пакистанския икономически коридор (CPEC): светкавична геоикономическа интеграция.
Москва, както и Ню Делхи, се стремят да се възползват от мултимодалния Международен транспортен коридор „Север-Юг“ (INSTC), който свързва Русия, Иран и Индия. Пристанището Чабахар в Иран е важен възел за индийския Път на коприната, за да го свърже с Афганистан и по-нататък с пазарите в Централна Азия.
Има и все още неизползвани афганистански минерални богатства на стойност поне 1 трилион долара. Включително литий.
Кабул също така планира да построи руски хъб за износ на енергия за Пакистан – всичко това е част от предстоящото стратегическо енергийно споразумение между Пакистан и Русия.
Това, което Путин каза на пакистанския премиер Шебхаз Шариф в кулоарите на срещата на върха на ШОС в Самарканд през 2022 г., е изключително важно: „Целта е да се доставя газ по тръбопровод от Русия до Пакистан (…) Част от инфраструктурата вече е изградена в Русия, Казахстан и Узбекистан.“ Сега на сцената излиза Афганистан.
Според Меморандума за разбирателство, подписан в Ташкент през ноември 2023 г. в рамките на Международния транспортен форум на ШОС, сред транспортните коридори се появи нов голям проект: това е транспортният коридор Беларус-Русия-Казахстан-Узбекистан-Афганистан-Пакистан.
Липсващият елемент в този завладяващ пъзел е да се свърже това, което вече съществува – железопътните линии, обхващащи Беларус-Русия-Казахстан-Узбекистан – със съвършено новата железопътна линия Пакистан-Афганистан-Узбекистан. Строителството на последните две секции от този проект Пакистан-Афганистан-Узбекистан започна само преди няколко месеца.
Именно този проект беше представен в съвместното изявление на Путин и Президента на Узбекистан Шавкат Мирзийоев по-рано тази седмица в Ташкент.
Както съобщава ТАСС, „Путин и Мирзийоев оцениха положително първата среща на работната група по развитието на мултимодалния транспортен коридор Беларус-Русия-Казахстан-Узбекистан-Афганистан-Пакистан, която се проведе на 23 април 2024 г. в узбекския град Термез.”
Така че цялата афера между Русия и талибаните обхваща огромен пакет – включващ нефт, газ, минерали и множество железопътни връзки.
Няма съмнение, че на предстоящия форум в Санкт Петербург ще се появят много допълнителни пикантни подробности – тъй като там ще присъства делегация на талибаните, включваща техния Министър на труда и ръководителя на Търговско-промишлената палата.
И това не е всичко: Афганистан под управлението на Талибаните 2.0 със сигурност ще бъде поканен на предстоящата среща на върха на БРИКС+, която ще се проведе следващия октомври в Казан. Говорим за мегастратегическо сближаване. Съветът за сигурност на ООН е по-добре да побърза и да нормализира ситуацията в Афганистан за „международната общност“. О, чакате: какво от това, след като Русия-Китай, ШОС и БРИКС вече го правят.
Автор: Пепе Ескобар