Руските войски от въздушно-космическата отбрана получават на въоръжение ново оръжие за далечно прихващане. Това съобщи в края на август заместник-главнокомандващият на ВКС генерал-лейтенант Виктор Гуменний. „Това ще позволи всяка поставена задача от Върховния главнокомандващ или министъра на отбраната към войските на ПВО или ПРО да бъде изпълнена в установените срокове“, каза той в ефира на радио „Руска новинарска служба“.
За новото оръжие за първи път се заговори в края на 2015 г. след неговите успешни летни изпитания. Изображение на боеприпаса се появи в календара на концерна ПВО „Алмаз-Антей“.
Новата руска ракета е обект на висока степен на секретност. Не се назовава дори точното име на модела. От публичната информация е известно, че става дума за разработка, която няма аналог в света.
Нейният електронен „пълнеж“ няма аналог сред руските разработки, а двигателят по замисъла на конструкторите би трябвало да я направи най-бързата от съществуващите на въоръжение по света. Според командването става дума за ракета с широк обсег на действие. Това може да означава, че в зоната на нейния обхват ще се окаже близкият космос.
Виктор Литовкин / ТАСС
Първите предшественици
Историята на руските противоракети, способни да се противопоставят на балистичните ракети и спътниците, води началото си отпреди 40 години. Още тогава в главите на конструкторите се ражда смела мисъл – заплахата от страни с ядрен потенциал може да бъде сведена до нула, ако се противопоставим на техния ракетен щит. За да се премахне възможността за подкопаване на ядрения паритет между супер-силите, през 1972 г. СССР и САЩ подписват споразумение, което ограничава възможността за създаване на национални системи за противоракетна отбрана. Поставянето им е възможно само в рамките на ограничена географска зона. Съветският съюз разтвори ядрен чадър над Москва.
Основната ракета, прикриваща столицата, е модел 53Т6 (според натовската класификация това е „Газела“). Принципът на действие е същият като при американците – това е няколкометрова ракета на твърдо гориво, оборудвана с ядрена бойна глава. Въпреки това, изпълнението на съветския аналог е в пълния смисъл на думата уникална разработка. Със своята маса от 10 тона и мощни двигатели той се издига в стратосферата и поразява балистичните ракети на противника. Освен това създателите на оръжието са заложили в разработката си сериозен потенциал за модернизация. Работата по него тече и във времената на СССР, и след разпадането му. Именно благодарение на този факт 53Т6 представлява страхотен съперник на нискоорбиталните спътници.
Технологии за космическо заглушаване
Въпреки това, ракетата като средство за поразяване на спътници има редица недостатъци. В много случаи могат да бъдат по-ефективни тези средства, които не водят до непосредствено унищожение на обекта, а само до изваждането му от строя. Към тях принадлежат наземните прибори за заглушаване. Метални съоръжения, поставени на автомобилна платформа, и снабдени с електроника, която е смъртоносно опасна за спътниците. Руският комплекс за радиоелектронна борба и противодействие на спътникови системи в ниска орбита е снабден с особени антени, които представляват монтирани електронни елементи за приемане и предаване на сигнал. Те бият нискоорбиталните спътници в ахилесовата им пета. Ако системата успее да изпрати само няколко слаби сигнала, то от строя излиза цялата група от прибори.
Последните изпитания показват, че разработката на Московския научно-изследователски радио-технологичен институт е дори по-ефективна от очакванията на нейните създатели. Нейното разполагане в руската част на Арктика може да покрие космоса над по-голямата част от северното полукълбо. Борбата за космоса влиза в активна фаза и изисква все по-съвършени технически иновации.
Източник: Руски дневник