В Русия активно се коментират съобщенията на германски медии за новата редакция на „Бялата книга“, която на практика е доктрина по въпросите на сигурността на страната, в която Руската федерация не е партньор, а съперник. Оценките се разминават диаметрално: от декларации, че това „абсолютно не е признак за конфронтация“, до констатация за преход на Берлин към стратегия на „военно противопоставяне“ с Москва.
Германското издание „Ди Велт“ (Die Welt) съобщи на 4 юни, че ведомствата на Германия подготвят нова редакция на „Бялата книга“ – на официалния документ по въпросите на сигурността на страната. В проекта се посочва, че Русия вече не е „приоритетен партньор“, както това бе посочено в досегашната редакция от 2006 година, а е съперник на Федерална република Германия.
Смяната на подхода се обяснява с действията на Москва, насочени към „насилствено гарантиране на нейните интереси“ в Крим и в Източна Украйна, „нарушаване на международното право“ и „едностранно променяне на граници“. „Без фундаментална промяна на курса, Русия е източник в обозримо бъдеще на предизвикателства за сигурността на нашия континент“, подчертават авторите на проекта за текста на документа.
„Съжаление и тревога“
Кремъл не подмина информациите за новото съдържание на „Бялата книга“, заявявайки, че то предизвиква „съжаление и тревога“. „Такава позиция, разбира се, може да доведе до някакви конфронтационни действия, което по никакъв начин няма да допринесе за отношения на взаимно доверие и сътрудничество“, заяви президентският прессекретар Дмитрий Песков.
Известно е, че Русия цени връзките с Германия, които за Москва са „опорни“, по мнение на някои експерти, още от края на 60-те години. На този фон оценките, съдържащи се в „Бялата книга“ не могат да не огорчават руските власти.
Самата германска страна обаче призова да не се избързва с изводите. Посланикът на Германия в Русия Рюдигер фон Фрич подчерта, че „Бялата книга“ още не е публикувана. „Хайде да не обръщаме внимание на пропагандата…“, заяви посланикът, без да пояснява чия пропаганда има предвид. По-категорично изявление направи министърката на отбраната Урсула фон дер Лайен. По думите ѝ в новата доктрина не присъства думата „съперник“ или „противник“: спрямо Москва Берлин „има работа с предизвикателство“.
Крачка към атлантизма
Някои руски експерти от самото начало призоваха да не се драматизира информацията на „Ди Велт“. Владислав Белов, ръководител на Центъра за германски изследвания на Института на Европа, заяви, че в документа изобщо не става дума за противник, а за конкурент. При това експертът, твърди, че новите определения са свързани изключително с желанието на германското отбранително ведомство да увеличи бюджета си за сметка на „руската заплаха“.
Обаче и той признава, че отношението на Германия към Русия се променя. Сега Берлин възприема Москва като предизвикателство, а това очевидно е главното в цялата история около новата редакция на „Бялата книга“.
Какво променя заемането на такава позиция на Германия спрямо Русия в отношенията между двете страни? Като се има предвид важността на този документ като „оценка с претенции за стратегическа значимост“, проектът „Бяла книга“ свидетелства за крачка на Берлин към атлантизма (по-тесни връзки със САЩ), предполага Фьодор Лукиянов, главен редактор на изданието „Русия в глобалната политика“ (Россия в глобальной политике).
Този избор, чието следствие ще станат едни по-напрегнати отношения с Русия, все още не е направен. В Германия, според експерта, се води борба какъв да бъде стратегическият курс на страната.
Спасяването на германското лидерство
Сергей Караганов, учен и ръководител на неправителствената организация „Съвет по външна и отбранителна политика“, твърди, че наистина се води такава борба. Част от германското ръководство – обкръжението на канцлера Ангела Меркел – „иска изостряне на отношения с Русия и по-голямо равняване по САЩ“.
А Вашингтон на свой ред тласка европейците към „структуриране на военната конфронтация в Европа“. В отношенията си с Русия обаче Берлин има и по-амбициозна задача. Като използва конфронтацията с Москва, Германия се стреми „да насочи енергията [на противоборството] навътре, за спасяването на разклащащия се ЕС и отслабването [в условията на сложна икономическа ситуация и криза с миграцията] на германското лидерство“.
Не си струва да се чакат някакви практически последствия от промяната на подхода на Берлин към Русия, отбелязва Лукиянов. „Бялата книга“ не е указание за пряко действия, а някакво общо положение“, отбелязва експертът. В перспектива обаче може да се очаква, че Берлин ще играе по-активна роля в НАТО, за да укрепва военните възможности – собствените си и на Алианса. Германия ще използва „руския фактор“, за да възроди статута си на военна държава, от който бе лишена след 1945 година.
Автор: Алексей Тимофейчев, „Руски дневник“