Напоследък враждебността и омразата на Запада към Русия станаха толква очевидни, че въпросът за Третата световна война се прехвърли от страниците на фантастичните романи в анализите и коментарите на уважавани аналитици, експерти и политолози.
Ще има ли Трета световна война? Ако „да“ – кой и кога ще я започне? Защо и по каква причина Западът толкова мрази Русия? Може ли това да бъде коригирано? Струва ли си руснаците да се боят от Световна война? Ще успее ли Русия да победи в такава война? Дали ще има съюзници? Къде ще се проведат главните сражения на Третата световна?
Самият живот поставя такива въпроси.
За да се ориентираме в тези проблеми и да разберем какво ни очаква в бъдеще, трябва първо внимателно да се огледаме назад, да анализираме историческите примери и прецеденти.
И така: ще има ли Трета световна война?
В това няма никакво съмнение.
Ще има.
Човечеството винаги е воювало. Въоръженото насилие отдавна е обичайно средство за решаване на проблемите между хората, племената, народите и държавите, културите и цивилизациите.
Но чак до ХХ-ти век развитието на военните технологии не е позволявало въоръжените сблъсъци да придобият глобален характер. Имало е големи и малки войни – но те не успявали да обхванат в огъня на военния пожар няколко континента и океани. Едва през ХХ-ти век хората до такава степен усъвършенстваха средствата за взаимно унищожение, че Световните войни станаха наистина страшна реалност.
Но как и защо възникват Световните войни? Пък и изобщо всички войни?
От чисто християнска гледна точка отговорът на този въпрос отдавна е изяснен. Грехът, който терзае човешката душа, страстите на суетата, сребролюбието, гнева, завистта, властолюбието, омразата и злобата, които пламтят в грешните ни сърца – ето първопричините за всички войни. От момента, когато Каин убива Авел, своя брат – насилието е вечен спътник в човешката история. Започнала с убийство, тази история ще завърши с Апокалипсиса, тоест, с опустошителна, всеобща война, възцаряване на всемирен диктатор-антихрист, страшни природни и социални катаклизми, предшестващи Второто славно пришествия на Господа-Бога и наш Спасител Иисус Христос.
Днес последното препятствие пред плановете за установяване на глобална анти-християнска диктатура е Русия.
Ето защо именно Русия е главната цел на подпалвачите на Трета световна война.
В историята на човечеството духовната основа, мистичната първопричина за войните се проявява твърде разнообразно и специфично за всеки отделен случай.
Геополитиците ще ви кажат, че самата география изисква от народите и държавите да разширяват своята територия до някакви естествени граници (планински вериги, големи реки или морски брегове). Според тях, именно това предизвиква териториалната експанзия, която изисква завоюване на съседите и покоряване на несъгласните. Ще добавят, че страните, чието процъфтяване зависи от контрола върху сухопътните търговски пътища, винаги ще воюват с онези държави, чието благополучие е основано върху морската търговия. Че хилядолетната борба за т. нар. „сърце на света“ – гигантските континентални масиви на Евразия, не може да мине без въоръжени конфликти.
Икономистите пък, говорейки за причините за войните, ще акцентират върху борбата за природни ресурси и пазари за пласиране на продукция, върху различни икономически системи и сблъсък на финансови интереси.
Религиоведите ще ви разкажат за религиозния фанатизъм, който се стреми да разпространи своето „единствено истинно“ вероучение с огън и меч, за естествения стремеж на хората да защитават родните светини и да се борят с чуждото духовно влияние.
Конспиролозите ще слагат ударението върху съществуващите тайни общества и Световното задкулисие, върху стремежа им да манипулират народите и държавите в надпреварата за глобална власт и богатство.
Всеки от тях по своему е прав.
Главната геополитическа причина за Първата световна война е образуването през 1870 г. на Германската империя, която погълнала множеството разпокъсани немски княжества и по този начин се превърнала в естествен политически хегемон на Западна и Централна Европа. Никак не е странно, че новоизпечената империя тутакси влязла в борбата за военно-политическа хегемония на континента и за преразпределяне в своя полза на огромните колониални владения на Англия, Франция и другите европейски държави.
Главната икономическа причина за Първата световна война е изострената в началото на ХХ век борба на капиталистическите гиганти за природни ресурси, финансови и стокови пазари, които им били необходими в борбаа за световно господство. Нарастващият еврейски финансов капитал се стремял да смаже своите конкуренти – старата „финансова аристокрация“ на католическа Европа, която за 400 години натрупала огромни богатства чрез грабежа на задморските си колонии. А нямали нищо против да поотръскат и отслабналата по онова време Османска империя, която също била събрала несметни ресурси в продължени на пет века.
Ето защо главната цел на Световното задкулисие (световната финансова олигархия, тоест, свръхбогатата върхушка на еврейската диаспора) в Първата световна война станало разрушаването на традиционните европейски държави, които в една или друга степен били основани върху традиционни религиозни и нравствени ценности. Просто съществуването на такива държави – огромни, могъщи империи и, на първо място, естествено, Руската империя, Руската Православна Държава, било непреодолимо препятствие за построяването на „нов световен ред“, който да бъде основан върху световната власт на парите.
Натрупаното в ръцете на русофобите и анти-християните злато изисквало власт над света. В името на това всички традиционни ценности и религиозни светини трябвало да бъдат разрушени и осквернени.
Резултатът бил, че в безмилостна кървава схватка влезли две големи военно-политически коалиции. Ядрото на едната съставили три империи: Германската, Австро-Унгарската и Османската, турската империя. В основата на другата коалиция залегнал съюзът между Русия, Англия и Фарнция – т. нар. „Антанта“. През 1914 г. тези противоборстващи сили хвърлили едновременно в боя 20 милиона въоръжени бойци. За 4 години във войната били въвлечени десетки страни от всички континенти, общите загуби съставили 30 милиона души, две трети от които – мирно население…
В резултат от Първата световна война били унищожени всичките 4 империи, които, в една или друга степен, били основани върху традиционни нравствени ценности и религиозни светини: Руската, Турската, Германската и Австро-Унгарската. САЩ и Великобритания извлекли най-големи облаги от тази война, която водили само на чужда територия, и се превърнали в главна опора на „новия световен ред, основан върху открито господство на сатанинския култ към златния телец, върху господството на международната финансова олигархия, като самата тя е откровено анти-християнска и затова изпълнена с омраза към Русия.
Русия пострадала най-много от всички. Масонският държавен преврат през февруари 1917 година и последвалият през октомври втори, болшевишки преврат хвърлили страната в поредица от страшни, кървави междуособици, терор и репресии, в които загинали милиони руски хора. Дори Уинстън Чърчил, който винаги мразел руснаците, бил принуден да признае: „Нито към една друга страна съдбата не е била така жестока, както към Русия. Нейният кораб потъна, когато вече се виждаше пристанището. Тя вече излизаше от бурята, когато всичко рухна. Всички жертви бяха дадени, цялата работа бе приключена. Самоотверженият порив на руските армии, който спаси Париж през 1914 г.; преодоляването на мъчителното отстъпление без никакви снаряди; бавното възстановяване на силите; победите на генерал Брусилов; навлизането на Русия в кампанията през 1917 г. непобедима и по-силна, откогато и да било. Тя вече държеше победата в ръце, а падна на земята, още жива гризана от червеите“.
За съжаление, тези смрадливи червеи, които от 25 години действат под вида на „либерална демокрация“, и досега се опитват да разлагат Русия…
Но все пак световната финансова олигархия не успяла да унищожи напълно Русия. Руският народ оцеля – обливайки се в кръв под тираничната власт на не-руснаци и анти-християни, сред чудовищни преследвания срещу Православието, в клещите на масови политически репресии, ограбен, унижен и изтерзан. Руската империя се възроди в новата геополитическа форма на Съветския съюз, чиято комунистическа идеология, макар и безумно богоборческа, си оставаше непримиримо враждебна и към западния култ на златния телец, към онази тотална власт на парите, към властта на международното финансово задкулисие, заради чието световно господство беше и разпалена Първата световна война.
Тази война и последвалата след нея европейска смута оголиха язвите и противоречията, които разяждаха обществения и държавния живот на континента. Бацилите на духовната зараза, която порази Русия, отдавна бяха заразили и другите страни. Безумната касапница на Първата световна война, която не донесе успехи и ползи никому, освен на транснационалния финансов капитал, само задълбочи конфликтите. Дори при най-бегъл поглед върху политическите, социални и икономически последици от войната за всеки добросъвестен наблюдател беше ясно: така не може да продължава дълго време.
Големият руски духовен авторитет от ХХ-ти век, митрополит Йоан Сничев писа през 1994 г.:
„В онзи период два успоредни процеса определяха живота в Европа.
Първо: навсякъде, използвайки следвоенната разруха, политическия хаос и всеобщото разочарование, спекулирайки с житейските трудности и социалното разслоение на обществото, надигаха глава организации и движения, подобни на онези, които доведоха Русия до крах. Едновременно с това световното задкулисие, вдъхновено от разрушаването на традиционния европейски политически баланс, пристъпи към активни опити да внедри в Европа наднационални, над-държавни структури, които с времето трябваше да стана зародиши на властовите институции на единното световно масонско свръх-правителство.
Второ: в дълбините на националното самосъзнане на народите зрееше все по-ясно разбиране за опасностите, ако събитията продължаваха да се развиват в същата посока. Това разбиране създаде цял ред политически движения, които си поставиха за цял да попречат на разрушаването на националната държавност и на традиционните ценности на народния живот.
Първата тенденция бързо се въплъти в серия неудачни „социалистически“ – от типа на руската, революции.
Втората тенденция формира идеология и политическа практика, известни днес под общото название „фашизъм“. Това явление, погрешно възприемано понякога като някакъв идеен монолит, всъщност представляваше доста пъстър конгломерат от национални движения, които се проявяваха твърде различно в различните страни. Официално появил се в Италия през 1919 г. и най-пълно развит в Германия, фашизмът започна съществуването си като идеология на народното единство и християнския консерватизъм – но не съумя да се удържи на първоначалната си висота и се изроди в идеология на откровения расизъм в неговите най-лоши, езически форми…“
В същото време, по промисъл Божий, комунистическият СССР – дори против желанието на управляващата там анти-руска партийна върхушка, стана не по-малко препятствие за слугите на настъпващия антихрист, за глобалните планове за световно преустройство, отколкото беше православната Руска империя.
Науката геополитика гласи, че съюзът на двете големи континентални държави – Русия и Германия, е непреодолима сила в Евразия. Ето защо в последните 150 години (от момента на образуването на единната Германска империя) англо-саксите (първо Великобритания, после САЩ) смятаха, че за тях е въпрос на живот и смърт да не допуснат такъв съюз. Да насъскат Хитлер срещу СССР – тази задача залегна в основата на цялата политическа стратегия на „демократична Европа“ през 30-те години на ХХ век.
Сталин, от своя страна, беше съвсем прав, когато – независимо от всички разлики в идеологиите и икономическите бази, се опитваше да намери с Германия приемлив геополитически компромис, да раздели сферите на влияние в Европа, да насочи териториалната експанзия на Третия райх не срещу Съветския съюз, а на юг, към района на Магреба и Близкия изток, в зоната на британските колонии. И прословутият пакт Молотов – Рибентроп, обявен от лъжливите псевдоисторици за „вероломен сговор на двама тирани“, на практика беше последен опит на Русия да спаси Европа от страшна война, да не допусне превръщането на континента в арена на кървава битка между многомилионни армии…
Уви, това не можа да бъде избягнато. САЩ и Великобритания искаха война. Но война по свой сценарий, в резултат на която да видят своите врагове – Русия и Германия, взаимно отслабени, обезкървени, разпокъсани и деморализирани, обречени на вечно робство под петата на новите господари на света, на жреците на новата религия на златния телец.
С фашистка Германия, която отхвърли своите християнски корени в угода на човеконенавистническата нацистка доктрина за расово превъзходство, така и се случи.
Но с Русия всичко стана по съвсем друг начин. Руската доблест, храбростта и мъжеството на руския народ отново извършиха чудо с Божия помощ. За кой ли път вече руснаците промениха течението на световната история. Вместо отслабена страна, лежаща в развалини, великата Руска Победа от 1945 година представи на изумения свят невижданата по размах и могъществото Червена империя СССР, разгърнала се със своите съюзници от „соцлагера“ върху половината свят: от Куба до Китай, от Арктика до Африка…
Тази империя изглеждаше непреодолима преграда за т. нар. „глобализация“ и за опитите на Световното задкулисие да разруши суверенните държави, да смеси всички народи и култури, да създаде политически, икономически и идеологически предпоставки за формиране на Световно Свръх-правителство – този прототип на страшна апокалиптична диктатура, диктатура на „последните времена“ начело със световен тиранин-антихрист.
И чак до момента, когато през 1991 г. Съветският съюз рухна под товара на гнилата комунистическа идеология, заради предателството на партийната номенклатура и непомерната тежест на военните разходи от времето на Студената война, именно той оставаше онази сила, която спираше световното зло и за която се говори в Светото писание. Докато съществуваше СССР, архитектите на „новия световен ред“, инженерите на анти-християнската глобализация нямаха никакъв шанс да осъществят своята многовековна богоборческа мечта.
Разпадането на СССР беше възприето от Запада начело с Вашингтон като тяхна окончателна историческа победа над Русия и руския народ.
Либералната демокрация с нейната содомитска „толерантност“ беше обявена за висша и окончателна политическа, идеологическа и мирогледна ценност – а руските хора бяха отписани като „исторически боклук“, безполезен и даже вреден при построяването на глобалния човешки мравуняк под управлението на световното свръх-правителство.
В продължение на 20 години след рухването на СССР на всички се струваше, че е точно така.
Че руснаците вече никога няма да се изправят.
Че времената на руската слава са останали в миналото и навеки са предадени на забрава.
Но събитията от последните години опровергаха тази заблуда.
Въпреки всичко, напук на всички беди и нещастия, Русия оцеля.
Руският народ отново устоя.
Извърши се поредното историческо чудо – и пред слисаните западни русофоби и богоборци се появи, както Феникс от пепелта, възкръсналата Русия, кипяща от свещена ярост и праведен гняв заради всички минали обиди, унижения и измами.
Възраждането на нашата военна мощ и референдумът в Крим, с който той се завърна в своята родина, показаха на цял свят сериозността на намеренията на тази нова, възкръснала Русия.
А Западът?
Задкулисните западни стратези отговориха на това по обичайния си начин: с подготовка на поредната, Трета световна война. Според техните замисли, в нейния огън Русия трябва окончателно да загине, а руските хора – завинаги да изгубят своята Православна вяра, историческите си идеали и светини, своите нравствени ценности. И, след като за тях вече историческото им съществуване ще изгуби всякакъв смисъл, някои да се претопят в глобалния свят на содомитската толерантност, а другите – просто да изчезнат завинаги.
На 7 февруари 2015 г. пред конгреса на Федерацията на независимите профсъюзи, Президентът Владимир Путин заяви:
– Русия никога няма да се съгласи да бъде „замразен“ световния ред с един безусловен лидер, оформен през последните десетилетия след разпадането на Съветския съюз – който лидер смята, че на него му е разрешено всичко, а на другите им е разрешено само онова, което той им разреши. Ако някому харесва да живее в условията на полу-окупация – това не сме ние! И ние никога няма да живеем в такива условия!
Твърдата риторика на руския лидер, която той напоследък използва неведнъж, показва решимостта на Кремъл да защитава националните интереси на Русия, независимо от всичко.
Щом разбраха това, западните политици изпаднаха в паника. Американците бързат час по-скоро да разпалят нов пожар в Европа, като смятат с основание, че голям конфликт на континента ще отслаби както Русия, като и Евросъюза – и така отслабващата Америка ще получи нов шанс да продължи своята световна хегемония и да извлече максимум изгоди от новата Голяма война по същия начин, по който го е направила вече през Първата и Втората световна.
Европейците на свой ред се уплашиха не на шега, защото почувстваха, че в дома им сериозно мирише на барут.
С две думи: суматохата е сериозна. Обикновеният човек трудно се ориентира в нея. Но зад цялата тази бъркотия вече съвсем ясно се очертава една страховита картина, върху която не могат да окажат сериозно влияние нито Вашингтон, нито Москва, нито Париж, нито Берлин.
Съдържанието на въпросната картина пред буря може накратко да се опише по следния начин.
1. Количеството и напрежението на световните противоречия и конфликти – геополитически, социални, културни, религиозни, национални, днес са толкова големи, а интересите на противостоящите страни – толкова противоречиви, че е технически невъзможно тези конфликти да бъдат решени мирно, по дипломатически път и без използване на сила. Може само да се положат старания взривът да бъде отсрочен, да се отслабят ожесточението и интензивността на бъдещите конфликти, да се намали донякъде тяхната разрушителност, продължителност и кръвопролитност.
Именно това трябва да направи Русия по пътя си към своето бъдещо световно лидерство.
2. През 2014 г. Путин каза, че смяната на световните формати винаги се е съпровождала или със световна война, или с верига от високоинтензивни локални конфликти. Изглежда, ние ще станем свидетели и на едното, и на другото, тоест: верига ожесточени регионални сблъсъци, които, така или иначе, ще прераснат в Голяма международна война.
Вече никой не е в състояние да спре наближаващата историческа буря.
Човечеството не е способно да върне обратно разбудените световни стихии. Може само да се правят опити да не се застава на пътя им, като се маневрира умело и максимално дълго се остава извън епицентъра на главните битки.
Именно това е свръх-задачата на висшето политическо ръководство на Русия.
3. С други думи: Третата световна война е неизбежна.
Въпросът е само кога ще започне, какви военно-политически коалиции ще се оформят на международната арена непосредствено преди нейното начало, в кой момент и при какви условия Русия ще бъде въвлечена в нея, доколко ще бъдем подготвени във военната, икономическата, духовната сфера и т. н.
Никой не може да предвиди всичко това.
Може само да се направи всичко, което е по възможностите на страната, та с максимална скорост и ефективност да бъде преустроен животът, като се отчитат предстоящите сурови времена и тежки изпитания.
4. Конфликтът в Украйна от тази гледна точка е важен за бъдещето на цяла Русия.
От изхода на войната в Новорусия зависи къде ще се разположи главният театър на военните действия на Третата световна война.
5. Ако Западът начело с Вашингтон успее да въвлече Русия директно в този конфликт, да превърне вътрешноукраинската гражданска война в открит руско-украински сблъсък – това с висока степен на вероятност ще доведе до рязка ескалация на конфликта, до превръщане на Украйна в преден пост на НАТО, а Русия – в главен театър на военните действия на Третата световна война, както вече се е случило в предишните две световни войни.
И кървавият валяк на войната отново ще мине през земите на Смоленск и Брянск, а Източно-европейската равнина и Средноруските възвишения ще се превърнат в арена на ожесточени и кръвопролитни сражения, точно както по време на Великата Отечествена.
6. Ако обаче Путин успее да замрази конфликта в Новорусия, или опълченците с помощта на Москва удържат решителна победа над киевските фашисти, Русия ще стане почти недостъпна за пряка военна интервенция.
Тогава главните сблъсъци на предстоящата световна война ще се изместят към периферията на Евразия и ще се разиграят по широката дъга от Западна Европа, Средиземноморието, Близкия и Средния изток до Юго-Източна Азия и Тихия океан. В този случай територията на Русия е най-вероятно да остане незасегната от бойните действия.
7. Самият характер на бъдещата война ще бъде високотехнологичен (тоест, с използването на различни видове „умни“ оръжия), най-вероятно, само в първия етап. След като професионалните военни кадри излязат от строя, центровете на промишлената инфраструктура бъдат разрушени, а запасите от „умни“ оръжия – изчерпани, войната ще придобие черти, които бяха присъщи на предишната, Втората световна война: „килимени“ бомбардировки, масирано използване на бронирана техника и артилерия, борба за територия, атакуване на градове с големи маси сухопътни войски, които все по-често ще влизат в пряко, непосредствено огнево противоборство едни с други.
8. Използването на ядрено оръжие в такъв конфликт изглежда практически неизбежно. Но, все пак, най-вероятен е сценарият, при който стратегическите ядрени потенциали на САЩ, Русия, Китай, Франция и Великобритания ще си останат незадействани, а използването на тактическо ядрено оръжие ще бъде най-интензивно върху територия на трети страни, в периферията на евразийския свръх-континент.
Главният извод е следният: Русия не може да предотврати световната буря.
Но Русия може да да се подготви за нея, да оцелее и нещо повече: да победи!
Москва може да избере правилния момент и да се включи в основните събития тогава, когато й е най-изгодно. Да, Русия може да съкруши враговете си и да стане победител в бъдещите битки. За това е необподимо да се запази вътрешно единство, хладен разум и готовност при необходимост без колебания да е използва сила, да се дават жертви, смело да се посрещат най-суровите и трудни предизвикателства на времето.
Бог да помага!
Светият преподобен старец Паисий Светогорец (Езнепидис, +1994), прославен в Светата планина Атон с многобройни чудеса и предсказания, казваше:
– Светът изгуби контрол върху самия себе си. Наближават трудни години. Необходими са упоритост, смелост и мъжество. Котелът кипи. Светът е заразен. Виждам как нараства циреят. Той ще се спука, тялото ще се очисти. Ще се разрази гневът Божий! Чакат ни велики изпитания. В часа на изкушение ни трябва смелост. Сега или се сражаваме на страната на Христос – или на страната на дявола. Кой срещу кого е – това е пределно ясно. Предстои ни да видим страшни събития. Ще има велики битки. Чака ни буря, защото сега наш враг е самият дявол. Затова и нашата награда ще бъде небесна.
Но засега и тук, на земята, има какво да вършим. Внимателният наблюдател може да забележи как търпеливо и постепенно Русия, Москва, президентът Путин изграждат по периферията на Евразия верига от опорни пунктове за новата руска политика, верига от съюзници за новата, възродена Велика Русия.
Парадът на Победата на 9 май 2015 г., когато по Червения площад след руските войски преминаха войски на Китай, Индия, Монголия, Сърбия, Армения, Азербайджан и други страни, се превърна в истински преглед на силите на съюзниците от бъдещия военно-политически блок. Блок, който ще пречупи гръбнака на американския империализъм и ще сложи край на геополитическото господство на лъжливия, циничен, порочен и алчен Запад.
Бъдещият свят – това е свят на народите, на националните култури и велики цивилизации, основани върху религиозни духовни традиции.
Либерализмът и космополитизмът са мъртви.
Т. нар. „демокрация“ – тази форма на западното господство над човечеството, умира пред очите ни.
Настъпва великият ренесанс на национализма!
Възраждат се националните традиции – духовни, културни, политически, стопански, които се превръщат в идейни основи на нови империи, нови военни съюзи, нова геополитическа архитектура на света.
За лицемерния, содомски Запад няма място в тази архитектура!
Континенталното ядро на Евразия, което класиците на геополитиката наричат „сърце на света“ – географски принадлежи на Русия. А огромните простори на евразийската периферия са заети от множество племена. Ключова роля сред тях играят 5 велики субетноса: араби, тюрки, перси, индийци и китайци – именно те са стопаните на евразийската периферия.
И Путин се стреми всеки от тези велики народи да направи съюзник на Русия, приятел на великата Руска цивилизация.
Това е изключително важно именно сега, в навечерието на наближаващия глобален катаклизъм, в преддверието на геополитическата буря от световно-исторически мащаб. Русия вижда нейното приближаване, съсредоточава се, трупа сили, търси съюзници.
Тази стратегия на Кремъл тревожи силно враговете.
Командващият войските на САЩ в Европа, генерал-лейтенант Фредерик Ходжис, заяви неотдавна в интервю за „The Wall Street Journal“:
„Мисля, че точно сега руснаците се мобилизират за война, която, според тях, ще избухне в следващите 5-6 години. Русия явно увеличава своя потенциал и само след 2-3 години Москва ще достигне онова ниво на военна мощ, към което се стреми. Руснаците вече са тръгнали по пътя да направят онова, което искат да направят!“
Какво пък, няма защо да разочароваме американските генерали
Да, Русия вече е решила за себе си как вижда своята бъдеща съдба.
Това е съдба на велика, наистина световна империя – Третият Рим от последните времена!
Съдба на глобален геополитически балансьор. На евразийско „сърце на света“, призвано да уравновесява световните везни и да се противопостави на напора на сатанинското зло, като пази от него всички, които са готови да потърсят нашата закрила.
Съдба на пазителка на евангелските истини и християнските светини, на закрилница на неизопачените, истински нравствени начала в човешката душа – любовта, милосърдието, щедростта, праведността, целомъдрието, самопожертвуванието…
Така, че дали си струва да се страхуваме от наближаващата война, след като разбираме, че е неизбежна?
Православните християни са наясно, че външната канава на нашия индивидуален живот, на личната ни биография, както и на световната история като цяло, няма никакво самостоятелно значение. Всички наши възходи и падения, радости и несгоди, богатството и бедността ни, здравето и болестите – също както мирът и войната, сблъсъците между народи и държави, между цивилизации и култури – всичко това е суета на суетите, по думите на мъдрия Еклезиаст.
Смъртта на един човек или на милиони – сама по себе си е еднакво безсмислена, безполезна и безразлична от нравствена гледна точка, защото в крайна сметка смъртта е наша обща и неизбежна съдба. Всичко това: перипетиите на нашия живот, всички бури в човешката история придобиват своя висш, скъпоценен смисъл само в Църквата, само в Христос, в рамките на чудния Промисъл Божий. Само в процеса на промислителното ни спасение чрез Божията Благодат.
Да, духовните интеграли на спасителното житие твърде много се различават от нашата земна, житейска аритметика. Сметките в небесния офис се водят не така, както в нашето ежедневно човешко счетоводство. Светият отец Йоан Кронщадтски пише в своя прочут дневник „Моят живот в Христос“:
„Светът се намира в състояние на дрямка, на духовен сън, спи. Бог го разбужда чрез войни, епидемии, пожари, разрушителни бури, земетресения, наводнения и слаби реколти…“
Какво, ще се опитваме ли като щрауси да крием главата си в пясъка през лицето на тези спасителни Божии лечения и промислителни хирургически операции, които помагат да се премахнат разложените тъкани и да бъде удължен животът на здравите клетки?
Във всеки случай, нашата суета не може да повлияе върху съдбата на човечеството, което е изгубило вярата си. Онова, което трябва да се случи – ще се случи!
Безумният свят – развратен, безбожен и отдал се на сатанинска горделивост, на бесовски егоизъм, бързащ да изпробва всеки грях, всяко беззаконие, по-скоро да изпие до дъното цялата чаша на „мерзостите земни“, нима сам не призовава върху обезумялата си глава меча на Божието правосъдие, гнева Господен, страшните ангели на Апокалипсиса?
Нима ще бъдем толкова безумни, че да се съпротивляваме на онова, което Господ-Бог ни е отредил?
Светата Рус е непобедима.
Амин!
Автор: Константин Душенов
Превод: Любомир Чолаков
Източник: http://lyubomircholakov.blog.bg/politika/2015/05/24/.1363845