Русия и САЩ на прага на нова глава в историята на двустранните отношения

Паметник на върховния комисар на ООН по правата на човека Серджио Виере де Мелло, височина - 0,8 м. Женева, Швейцария, 2007 г. На фотографията: синовете на Серджио Виере де Мелло Лоран и Адриан, съпругата на Серджио Виере де Мелло Анни, скулпторът Зураб Церетели и генералният секретар на ООН Пан Ги Мун при откриването на паметника

Западната преса пише за връщане на дипломацията от времената на „студената война”, когато съдбата на трети страни се решаваше във Вашингтон и Москва.

Според експерти, по този въпрос не са уместни паралели, но някои аналогии сами възникват.

Както преди половин век, Русия и САЩ фактически през главите на всички останали държави започнаха преговори по търсенето на пътища за уреждане на кризата в Украйна. Западните аналитици признават, че в противен случай нищо няма да се получи. Според тях, в Европа няма такава фигура, която би се изказвала от името на европейските държави по такъв важен въпрос. Отначало европейците трябва да се говорят помежду си.

В САЩ разбират, че ще им се наложи да взаимодействат с руснаците, подчертават западни експерти. Вашингтон вече не може просто да натрапва крайния резултат, за разлика от 90-те години на миналия век, когато често именно така и ставаше. При това американците не искат продължение на кризата. Оттук произтича тяхната готовност за диалог, въпреки че президентът Обама прави решителни заявления и заплашително поглежда към Москва. Става онова, за което предупреждаваха предвидливите експерти: американците постепенно свикват към новото разположение на силите, смята главният редактор на списание „Русия в глобалната политика” Фьодор Лукянов:

– САЩ вече свикват и с новия статут на Крим и освен това не следва да се очаква бързо възстановяване и обновление на Украйна. И освен това, който и да е конфликт, дори най-острите в условия, когато войната е невъзможна, се превръща в дипломатическа рутина. Сега по друг начин не може да се живее.

При това всяка от страните може да интерпретира ставащото в изгоден да себе си вариант. Например, в сферата на публичната политика Вашингтон е убеден, че само силата на неговите аргументи и заплахата от разширение на санкциите биха спрели Русия от нахлуване в Украйна. Тази теза с удоволствие беше подхваната от западните медии. Сигурно такъв вид идеализация има правото на съществуване, само да не бъде допусната по-нататъшна ескалация на напрежението в Източна Европа.

В определена степен руско-американските отношения станаха по-рационални, смята Фьодор Лукянов:

– Разбира се, това е съвсем друг вид руско-американски отношения в сравнение с годините на „студената война”. И въпреки това е още по-странно, че отново всичко решават Москва и Вашингтон. И никой друг не иска да поеме стратегическата отговорност.

Като цяло, съдбата на мира отново зависи от Русия и САЩ. Иска ни се да мислим, че двете велики държави, определящи геополитическия дневен ред, ще започнат нова глава на двустранните отношения – на базата на взаимно уважение на онази червена черта, която в никакъв случай не трябва да се прекрачва.

.