Русия е родината на самоварите

Зелен и черен чай
Има една легенда, че още през 16 век казаците са ходили до Китай и донесли оттам сведения за чая. Но, както е потвърдено документално, чаят за пръв път е бил донесен в двора на първия цар от династията Романови – Михаил, тоест, един век по-късно от времето, за което говори легендата.
Реалната история на пиенето на чая в Русия започва при Петър Първи. По негово време е бил подписан договор, благодарение на който започнал търговски обмен между Русия и Китай. А след 1720 година започнали да внасят чай в Русия вече в промишлени количества. Оттогава той редовно се доставял в Русия именно от Китай – за разлика от Европа, където чаят се доставял от Индия с британските търговски кораби. По време на пътуването чаят се навлажнявал, налагало се да го сушат, и от термичната обработка той променял вкуса си. А в Русия чаят идвал от Китай по суша – през Сибир и Урал. Керванът обикновено е пътувал половин година. Оказва се, че Европа и Русия са познавали два различни вкуса на чая.
„Свикнали сме да свързваме Китай със зеления чай, а на нас са ни продавали черен – разказва Олга Юркина, – Мисля, че това е станало случайно. Отначало са докарали черен чай, и по-нататък започнали да купуват само от него. А ако преди триста и повече години бяха докарали зелен чай, сега в Русия навсякъде щяха да пият зелен чай“.
Откъде е дошъл самоварът
Има няколко версии за появата на самовара. Според първата Петър Първи е донесъл самовара от Холандия, а руските майстори са направили от него копие. Според втората, самоварът е донесен от Китай, а руските майстори …правилно, изкопирали го. Според третата, исторически по-достоверната версия, самовари са започнали да правят през 1740 година в уралските заводи на Демидов. Там са се развивали миннодобивната и оръжейната промишленост, строяли се заводи и родоначалникът на династията на руските индустриалци Никита Демидов е докарал от родния си град Тула майстори, които изобретили самовара.
Впрочем, по-натам из цяла Русия са били популярни именно тулските самовари, тъй като завърналите се от Урал майстори са отваряли свои работилници. Имало е различни самовари – походни – само за една чаша чай, и големи – за десетки литри вода. Имало е самовари-кухни с три части – за готвене на храна и за варене на вода. „Самоварите са били скъпи, през 19 век един средно голям самовар е струвал десет златни рубли – това е била заплатата на един работник за месец. Но за да си купят самовар хората са пестили пари и са си го купували един път завинаги, а след това са го предавали на децата си по наследство“ – разказва Олга.
Между другото, самовари, които се загряват с дърва, се правят и досега. И мнозина ги купуват. Да си свариш чай с дървени подпалки – това не е просто екзотика, но и спазване на традицията. Помислете си само, колко по-вкусен ще ви се стори чаят, ако пиенето му е предшествано от една дълга церемония по загряването на водата и сервирането на масата.
Атрибутите на руската чайна церемония
Задължителният списък на предметите за класическото руско пиене на чай е включвал: самовар или чайник за загряване на водата, поставка или поднос за самовара, сервиз, който се е състоял от чайник за запарването на чая, чаен комплект от чаша с чинийка, съд за мляко и захарница, щипка за захарта на бучки, специални клещи за чупенето на големите глави захар, малка цедка за чайника със запарката, бонбониери и подноси за различните сладкиши.

В Русия е прието да се пие чай по няколко пъти на ден. Като правило, от 4 до 6 пъти, а в дните когато се пости и през зимата – още по-често.
В Тула и досега правят самовари, в които водата се подгрява с дървени подпалки. И мнозина ги купуват.