Автор: Джордж Бийб, бивш началник на бюрото по анализ на Русия към ЦРУ и специален съветник на бившия вицепрезидент на САЩ Дик Чейни относно Русия и страните от бившия съветски съюз.
Как ще реагира Москва, докато САЩ предприемат серия от мерки, които трябва да накажат Русия за намесата ѝ в американската вътрешна политика, в Украйна и в Близкия изток? Прието е, че Вашингтон смята, че президентът на Русия е грубиян, играещ слаба ръка. Когато той се сблъска с реалността на американския икономически натиск, военна мощ и кибер-напредналост, той ще отстъпи. Но сигналите от Москва – и с думи, и с действие, рисуват различна картина. Разбирането им ще бъде критично, ако САЩ искат да избегнат опасна спирала на ескалация на действия и реакции с Русия.
В издаденото в петък официално заявление на руското МВнР, специално преценено да пристигне в пощенските кутии на конгресмените във Вашингтон и на директорите на разузнавателните служби на сутринта, след като Конгреса изпрати проектозакона за санкциите в Белия дом за подпис, се съдържат сигнали за менюто от контрамерки на Москва. Повече внимание се фокусира върху две мерки : отказването на достъп до два дипломатически имота на САЩ в Москва и намаляването на размера на американския дипломатически персонал в Русия до 455 – броят, който е равен на броя на руските служители в САЩ. Тези две мерки са определени като реципрочен, макар и забавил се отговор спрямо решението от миналия декември на решението на администрацията на Барак Обама да изгони 35 подозирани служители на руските разузнавателни служби и да отнеме два руски дипломатически имота в САЩ.
По-слабо забелязани са, обаче, загатванията за допълнителните мерки, които Москва може да предприеме, ако двустранните отношения продължат да се влошават. В изказването САЩ са обвинени, че използват санкциите, за да създадат „нечестни конкурентни предимства за САЩ в световната икономика“, които биха „изнудили много страни и международни фирми“, които в момента работят с Русия – ясна индикация, че Москва се надява да вкара клин между Вашингтон и европейците, мнозина от които се притесняват, че санкциите могат да ги накарат да купуват по-скъпи американски алтернативи на руските газови доставки. В изказването също така се „запазва правото по редица реципрочни и други мерки, които ще повлияят на интересите на САЩ“ и се изброяват серия от въпроси, включващи „тероризма, разпространяването на оръжията за масово поразяване, наркотрафика, нелегалната миграция и киберпрестъпността“ като сфери, които изискват руско-американско сътрудничество. Не са изказани естествените последици от това: при липса на руско-американско сътрудничество, Москва може активно да попречи на целите на САЩ във въпросните сфери.
Как ще изглеждат тези пречки? Заглавие в уважавания руски ежедневник „Комерсант“ сочи, че въпреки, че Москва най-вероятно ще наложи допълнителни икономически санкции към своите собствени спрямо САЩ – симетричните санкции биха били неефективни предвид липсата на баланс между двете икономики. Твърди се, че „асиметрични действия“ ще са необходими и се сочи, че Москва може да „откаже сътрудничество с Вашингтон по въпроси, които са особено важни за него“. Статията изрично сочи желанието на САЩ за нова резолюция на Съвета за сигурност на ООН, притискаща Северна Корея и твърди, че Русия може да наложи вето относно проекта. Подчертавайки тази заплаха, руската национална телевизия обяви, че Северна Корея ще присъства на общите военни учения на Китай и Русия от тази седмица в Балтийско море като наблюдател – първият случай на подобна покана от съветски времена насам, ясен сигнал, че Москва може да прецени военна, както и дипломатическа и икономическа подкрепа към Пхенян, да не говорим за Иран и другите неприятели на САЩ.
Освен предвиждането как ще отговорят на действията на САЩ, руснаците също сигнализират и дълбочината на своите намерения да се противопоставят на действията на САЩ, които те смятат, че заплашват руската сигурност. Агресивните военноморски и военновъздушни маневри в близост до американските въоръжени сили, не само че позволяват на Москва да предизвиква американска реакция, но и изпращат силни сигнали относно руската готовност да рискува военна конфронтация в защита на жизненоважните си интереси. Грозното тормозене на американските служители в Москва е често определяно в САЩ като нищо по-различно от бандитизъм, но то също така е предупреждение срещу възприеманата американска намеса в чувствителните руски дела. САЩ трябва да очакват допълнителни руски сигнали, докато обмислят потенциални ответни мерки в киберсферата и в Украйна.
Предвид променения вътрешен климат във Вашингтон и в Москва, спиралата на ескалация, водеща до сблъсък между САЩ и Русия се затяга, но нова не е неизбежно. Освен обявените мерки срещу дипломатическото присъствие и собственост, Русия си оставя вратата отворена към компромис. Президентът Путин даде коментар по време на необичайно, излъчено по националната телевизия интервю за руското меню от ответни мерки, заявявайки, че засега е срещу допълнителни мерки срещу Вашингтон. Фактът, че Русия дава на САЩ срок до 1 септември да намали персонала си в Русия, в контраст на тридневния срок за екстрадиране наложен върху руското посолство от администрацията на Обама през декември, предполага, че Русия все още има някакви последни надежди, че президентът Тръмп ще използва това време, за да омекоти ударите от Конгреса и че ще избегне допълнително влошаване на двустранните отношения.
Погрешното тълкуване на руските сигнали е най-пряката опасност за САЩ докато те обмислят следващите си действия. Готовността на Путин да остави място за преговори може да се интерпретира погрешно като слабост. Руските агресивни действия и подкрепа към враждебни режими може да подкрепи американската склонност да гледа на Москва като на неумолим враг, решен да подкопава демокрацията в САЩ и в чужбина. Разгледани заедно, обаче, тези неща предполагат, че Кремъл се опитва да постигне баланс между прагматичен компромис и непреклонна отбрана на своите неподлежащи на обсъждане интереси. Откриването на подобен баланс в американската политика може да бъде ключа при избягването на двустранно бедствие.
Източник: National Interest/ Фокус