Шефът на “Газпром” Алексей Милер държи в ръцете си най-силното оръжие на Русия. Но това явно е още едно предизвикателство могъщият довереник на Путин да разшири още повече влиянието си, твърдят германски издания.
Който има газ, има и власт. Шефът на “Газпром” Алексей Милер знае това много добре. Цели държави треперят пред него заради огромните количества газ, които са под негов контрол. Кризата в Украйна, на която той междувременно врътна кранчето, изстреля 52-годишния Милер и неговия “Газпром” право в центъра на руската власт. Когато Милер каже нещо, му отговарят вече не конкурентите от “Бритиш петролиъм” или “Шел”, а държавни ръководители. На гости му ходи не шефът на ЕОН Йоханес Тайсен, а германският министър на икономиката Зигмар Габриел. “Газпром” вече говори вместо Кремъл, а газът е “новото ядрено оръжие на Русия”, по думите на украинския премиер Яценюк, цитиран от “Зюддойче Цайтунг”.
Шефът на “Газпром” управлява огромна империя: синьото гориво не само отоплява цяла Русия, но е и суровината, от която се произвежда половината от необходимото на руснаците електричество. От Москва Милер
ръководи
компания с над 400 хиляди
служители
160 хиляди километра тръбопроводи и около хиляда дъщерни фирми.
Когато през май 2001 година застана начело на гиганта “Газпром”, дори експертите в бранша не знаеха нищо за Милер. Днес не е много по-различно светът знае много за шефовете на “Епъл” и “Майкрософт”, но почти нищо за боса на “Газпром”. Милер е изключително потаен човек и до днес съществува една-единствена негова снимка от личния му живот, на която шефът на “Газпром” е заедно със своя лабрадор.
Алексей Милер е родом от Санкт Петербург, както и президентът Путин. Двамата се познават още от времето, когато са работили в местната градска администрация: Милер е бил шеф на отдел в Комитета за външноикономически отношения, а Путин негов пряк началник. През 1996 година Милер се издига до шеф на пристанищния комплекс в Санкт Петербург, а три години по-късно вече е генерален директор на местно газово дружество. През 2000 година Путин, вече президент на Русия, го изтегля в Москва и го назначава за заместник-министър на енергетиката. Година по-късно Милер вече е начело на “Газпром” компанията, която за Москва е по-важна от всеки друг концерн Природните ресурси са истинската валута на Русия, а най-големият в света износител на суровини разполага с огромни количества от тях. “Нашата цел е да станем номер едно на глобалния енергиен пазар”, казва Милер, знаейки много добре колко силен е козът, който държи в ръцете си. Това пролича ясно в хода на украинската криза: “Без руския газ Украйна не може да оцелее”, каза Милер в прав текст. И є завъртя кранчето, след като Киев отказа да купува газ по предложените му завишени цени. “Няма никакво основание да правим на Украйна отстъпки, с каквито се ползват приятелите на Русия”, поясни Милер и добави: “Който не плаща, остава на сухо”. Провалът на тайните преговори в Берлин, Брюксел и Киев събужда спомена за 2006 и 2009 година, когато Москва също беше спряла доставките на газ за Украйна. Стотици хиляди източноевропейски домакинства мръзнаха през зимата на 2009 година заради газовата война между Москва и Киев. Сега експертите
се опасяват
от нова
подобна криза
С едно щракване на пръстите шефът на “Газпром” е в състояние да спре “топлото” и “светлото” в обширни части на Европа, тъй като много страни са изцяло зависими от руските енергийни доставки. Германия е едно от изключенията федералната република покрива едва 1/3 от потребностите си с доставки от Русия, припомня агенция ДПА.
Макар че и сега е свръхмогъщ, Милер иска да разшири още повече влиянието си. Това лято “Газпром” се надява да финализира сделката по придобиването на германската фирма “Wingas”, която държи 1/5 от германския пазар на природен газ. Така руснаците ще управляват 2 хиляди километра тръбопроводи и няколко газови хранилища, сред които е и най-голямото в Западна Европа хранилището край германския град Реден. Неговият капацитет е достатъчен за снабдяването на 2 милиона домакинства в продължение на цяла година. Милер напредва и на друг важен фронт изграждането на спорния газопровод “Южен поток”, който е трън в очите на ЕС.