Според Леонид Решетников, директор на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ), излизането на Великобритания от ЕС вещае само неприятности.
Излизането на Великобритания от ЕС вече разлюля целия океан на световната геополитика, но голямата буря може би все още предстои. Ще послужи ли това събитие като прецедент за други държави от ЕС или точно обратното – ще накара Брюксел да се сплоти и да направи всичко възможно, за да усложни механизмите за напускане на блока до степен, че този процес да стане невъзможен?
На тези и други въпроси отговаря директорът на Руския институт за стратегически изследвания Леонид Решетников в интервю за телевизия „Царград“.
Л. Решетников: Да се осъществи непосредственото излизане на Великобритания от ЕС ще бъде много сложно. <…> Определени сили ще сторят всичко възможно, за да стартират механизъм, който да не позволи на Острова така лесно да напусне блока. Смятам, че провелият се във Великобритания референдум трябва да се оценява преди всичко от гледна точка на това какво се случва в ЕС конкретно. Доколко тази организация е единна, доколко там се е запазил стремежът ЕС да продължи да се развива.
ЕС бе замислен като единна европейска държава. И изведнъж – победа на евроскептиците във Великобритания! Това е тревожен знак за Брюксел. Не просто тревожен – бих казал, че това е знак за бойна тревога за ръководството на Евросъюза. Та днес практически във всяка държава в Западна Европа (тук Източна Европа трябва да се разглежда отделно) движението на евроскептиците придобива масов характер. Участниците в него организират масови акции – те набират популярност, влизат в парламента. И на фона на сегашната икономическа криза (по-точно икономическа стагнация) това движение само ще се засилва. Плюс миграционната криза – текат много силни миграционни процеси.
Или пък да вземем санкциите. Въпросът за санкциите предизвиква най-различни подходи. Някои държави – Франция, Италия – се опитват някак да попречат на удължаването на санкциите или да издействат пълната им отмяна. А най-важното е, че тук-таме се появява желание за избавяне от диктата на Брюксел. И на САЩ, разбира се. Но преди всичко – от диктата на Брюксел, на чиновниците от Евросъюза.
Т.е. в ЕС центробежните тенденции в момента са много повече, отколкото центростремителните. Центростремителните тенденции вече почти изчезнаха. Всичко това е знак за бойна тревога за Брюксел: трябва да се направи нещо!
И какво да се направи?
Л.Р.: В момента трябва преди всичко да се анализира – накъде вървят обществените сили в останалите държави. Преди всичко в Германия. Тя от дълго време е локомотивът на ЕС, а преди 3-4 години там активно започна да се обсъжда въпросът за трансформирането на ЕС. По-специално, за създаването на нов Евросъюз – от най-развитите западноевропейски държави. И за отрязването на всички останали, които са на дъното.
Смятам, че тези идеи в момента отново се активизират. Те се обсъждат и на ръководно ниво в страните…
Да, по отношение на Германия има и материален аспект. Ако Великобритания напусне ЕС, то с нея ще си тръгне и финансовата ѝ вноска. Следователно Германия като локомотив на европейската икономика ще бъде натоварена допълнително, включително и с издръжката на практически безпомощните източноевропейски „тигри“?
Л.Р.: Да, разбира се. Но всъщност и в източноевропейските страни разочарованието от Евросъюза е много голямо. То все още не е оформено политически във всички държави, но има такива, където подобно политическо оформление вече е в ход. Например в страни като Чехия, Словакия, вече и на политическата сцена излизат сили, които говорят, че ЕС не носи нищо на тези държави и трябва да се постави въпросът за търсене на други пътища. А освен това, този акт на Великобритания ще накара и страните от ОНД да се замислят: накъде всъщност сме тръгнали? Какво ще получим в Европа, ако там започне процес на разпад?
Зад това, което казахте, не прозира ли един окончателен разпад на тази Европа, която се появи след ликвидацията на СССР? Не означава ли това, че в перспектива се открива път за разпад на Европа – отново на Западна и Източна?
Л.Р.: Да, днес в Западна Европа се замислят за нов вариант на ЕС. Но трябва да изхождаме от това, че резултатите от референдума (във Великобритания) все още не означават, че Лондон днес, утре или след половин година ще излезе фактически от ЕС. За момента това означава само едно: ЕС е на стадий на много силно развитие на центробежните сили. Бъдещето му действително е под голям въпрос. Това е най-важният извод. А как ще се държат едни или други държави… Тук вариантите могат да са много различни. Но за момента няма центростремителни идеи.
От друга страна, ако допуснем, че Великобритания все пак напусне ЕС физически, то това означава, че Германия ще стане едноличен, вече неоспорим лидер на съюза…
Л.Р.: Ако предположим, че Великобритания реално излезе от ЕС в близките години, то върху Германия наистина ще падне много тежката роля на едноличен лидер, единствен локомотив. И аз смятам, че в този случай ще избуят идеите, които възникнаха преди няколко години, когато започна гръцката криза: ЕС трябва да се реформира, да се създаде „стар ЕС“, „малък ЕС“ и т.н. Иначе Германия няма да издържи, ще се умори. Особено заради държавите от Естония до България, които са по руската граница. Дърпайки ги, тя може да затъне заедно с тях.
Напоследък, особено през последните две години, САЩ упорито се обвързват с ЕС икономически – чрез споразумението за Трансатлантическа търговия, чрез солидарното участие в санкциите и т.н. Сега, с излизането от ЕС на най-близкия съюзник на САЩ, забелязва ли се разкол между Щатите и Европа?
Л.Р.: Повтарям: не бива да се говори, че Великобритания е излязла от ЕС. Това все още не се е случило. Процесът на излизане може да отнеме и година, и две. А след това може играта да започне отново – да се проведе още един референдум.
Но на мен ми се струва, че Щатите все още няма от какво да се боят в този смисъл. Те продължават да се надяват, че Европа, останала без мощна страна като Великобритания, просто ще се изплаши. ЕС заедно с Англия бе изключително мощна сила в световния ред, която дори претендираше за конкуренция със САЩ. И ако излизането на Великобритания се състои фактически, то такива претенции вече ще са невъзможни. Освен това, един такъв ЕС трябва да се опира на някого. И полето за маневри на САЩ там остава голямо. На практика Европа ще се окаже по-слаба и САЩ ще имат още по-голяма свобода да ловят риба в мътна вода там. Вие сте слабички и ние ще ви „помагаме“ – в кавички, разбира се. Такава е играта на американците: не изцяло без загуби, но такава, която им дава възможност да извлекат своите ползи в тази ситуация.
Накрая бих искал да кажа, че сега ще бъде направено всичко възможно реалният процес на излизане на Великобритания от ЕС или да се проточи, или, както казваме на руски, да се „замотае“. Много сили ще бъдат хвърлени именно за това…
Оригиналният текст на статията на сайта http://tsargrad.tv/article/2016/06/24/realnyj-brekzit-mozhet-i-ne-sostojatsja
Източник: „Руски дневник“