Автор: Велислава Дърева
6 минути. Толкова беше речта на Президента на 3 март. Заедно с протоколните обръщения. За 6 минути ген. Радев срина грантоносната кула от фалшиви мантри, истерични клетви и зловредни заклинания, произвеждани близо 30 години от една орда хонорувани деконструктори на българската история, титулувани русофоби и всякаква непорината соросоидална воня.
30 години тая орда скверни олтара на народната памет, избожда очите на нашите икони, на нашите светци и първоучители, на нашите апостоли и революционери, пришива им думи и дела, които нито са казвали, нито вършили, и даже – обявява ги за автори на евроатлантизма, за основатели на ЕС и НАТО, едва ли не!
И гъгне, и дудне маниакално, с една студенокръвна надменност, и трови обществото, и го разяжда, и го развращава, и повтаря до припадък едно и също, едно и също, едно и също: Турското робство е благоденствие, рахатлък под сянката на падишаха; Османската империя е мила и любезна, тя е И наша империя, а Истанбул е И наша столица; няма българи – българите са (сме!) най-чисти османлии; Батак е мит; Априлското въстание е стилистична фигура, изобретена от нашите историци, Възраждането – и то; Ботев е терорист, неговата публицистика предизвиква ужас и отвращение; Левски е детеубиец и лайно; граф Игнатиев обеси Апостола, а хаджи Иванчо – светъл пример; „Под игото“ е националистически идиом; 3 март 1878 г. няма нищо общо с България; Русия не ни е освободила, а ни е поробила…
И страдае, и се тръшка, и горко ридае таз орда, че не сме случили на освободители; че не храбрите американски рейнджъри или поне – английските лордове, а руските солдати наритаха тъй благотворната и любезнейша империя…
30 години продължава това. 30 години – един безкраен атентат, един организиран, скъпоплатен терор срещу българската история, срещу българския народ, срещу българския дух и българската душа, срещу българското достолепие, срещу българската държава. И особено – срещу българската памет и признателност към Русия. Името на Русия, самото съществуване на Русия, докарва иждивенците на „Америка за България“ до неистов, неудържим изблик на Delirium rusofobicus, който, прочее, е тяхното естествено патологично състояние. И всеки, който не мисли като американските и неоосманистките стипендианти, е „путинист“, „русофилитик“, „рублояд“, „ватник“ и „боклук“.
На 3 март, точно за 6 минути, Президентът изрина тая непорината, токсична воня и я изхвърли на бунището. Така завърши 30-годишната война срещу българската памет.
Източник: Поглед.инфо