Светият Кръст
Разпятие Христово от Евграф Сорокин
Под Светия Кръст разбират този кръст, на който, съгласно християнските вярвания е бил разпънат Исус Христос. Съдбата на кръста след екзекуцията на Исус остава неизвестна на протежение 3 века. След това, съгласно историческите хроники на църковните историци, кръстът е бил открит при Ерусалимската царица Елена – майката на византийския имперaтор Константин Велики. Въпреки това в първите хроники се е говорело, че Елена е намерила под храма, издигнат на мястото на разпятието на Христос, цели три кръста, като един от тях е бил истинската реликва. Заедно с кръста, царицата взела от Ерусалим четири гвоздея и табелката с думите „Исус от Назарет, Цар на Юдеите“.
След откриването на тези реликви Европа е наводнена от фрагменти на «Светия Кръст» и няколко десeтки чудотворни гвоздеи… С течение на вековете броят на такива реликви продължил да расте… Църковният реформатор Жан Калвин през XVI век писал следното:
«…ако всички фрагменти на Светия Кръст се съберат заедно, то може да се построи цял кораб…»…
Американският изследовател Джо Никел в своята книга «Реликвите на Христа» пише, че следите от гвоздеите, върху някои фрагменти свидетелстват за това, че така не се приковава човек. Броят на дупките е твърде голям. Никел пише, че разпънатият с 20 гвоздеи Христос би приличал на „възглавничка за игли“…
Титлата INRI
Говорейки за Светия Кръст, не може да не се упомене и титлата INRI (IESUS NAZARENUS REX IUDAEORUM) — табелка с надпис «Исус от Назарет, Цар на Юдеите», която твърди, че е била намерена от кралица Елена, заедно с кръста. Според легендата, надписът на трите езика – гръцки, арамейски и латински върху табелка е нанесъл прокуратор Пилат Понтийски.
Подобно на Светия кръст, табелката била разделена на няколко части. До наше време се е запазил само един артефакт, признат от църквата, който се съхранява в храма Санта-Кроче-ин-Джерусалемме в Рим.
Учените, които са били в състояние да изследват артефакта, твърдят, че е фалшификат. Според тях, нанесеният върху табелката надпис съдържа езикови форми и шрифтове, които не съвпадат с тези, използвани в I век. Освен това, надписът на гръцки съдържа палеографически грешки, което също говори в полза на това, че този артефакт е фалшив. Впоследствие е извършен радиовъглероден анализ на фрагментите, според който те са направени от кедър, който е растял между 980 и 1146 години.