Под Свeтия Граал подразбират чашата, от която Исус Христос е пил вино на Тайната вечеря и в която неговият ученик Йосиф Ариматейски е събрал кръвта на Исус, след като е бил разпънат.
Светият Граал и неговото търсене на протежение на много време са били основа за рицарски романи, а също така за политически противопоставяния.
През XIII век Свети Людвик донесъл от Византия множество реликви, свързани с Христос, което повишило престижа на Франция. В същото време във Великобритания не смятали да се примирят с тази ситуация и пристъпили към търсене на Граала, който отсъствал сред реликвите на Людвик. Всички тези търсения, описани в различни произведения в жанра белетристика, са без успех.
Полемика предизвиква, например етимологията на думата „Граал“ и нейното значение. Лингвистите твърдят, че първоначално тя е означавала не чаша, а чиния.Освен това първото споменаване на Светия Граал и историята на Йосиф от Ариматея се появяват през XII век в поемата на френския поет Робърт де Борон.
Впоследствие, разпространение получили и реликвите, символизиращи кръвта на Христос, с която била напълнен Граалът. Изследванията показват, че кръвните проби принадлежат на хора, които са живели дълго след Исус.
Към XVI век в различни храмове на Европа са се намирали до 20 граала. Във връзка с това, Ватиканът взел ситуацията под контрол и броят им намалял до осем. Но консенсус относно останалите осем, църковните иерархии не могли да постигнат. През XIX век за истински Свети Граал приели чаша, която се намира в Катедралния събор на Валенсия. По-късни изследвания показали, че тя произхожда от Близкия изток и е създадена в началото на I век, което води до заключението, относно автентичността на купата.
През март 2014 испански историци-арабисти издали сензационната книга „Кралете на Светия Граал“. В нея те описват собствените си изводи, направени на основата на проучване на два египетски документа от епохата на ранния Арабски халифат. Съгласно този манускрипт, автентичният граал е чаша, която се съхранява в Базиликата Сан-Исидоро-ел-Реал в испанския Леон. Този съд се нарича „Купата на донна Ураки“ – своето название е получила в чест на кралицата на Кастилия и Леон. Официалният Ватикан все още не е коментирал тази находка.