Защо русофобите мразят президента на Русия?
Безспорно, ако В.Путин не беше успешен лидер, то той щеше да бъде одобряван от неприятелите на Русия и русофобите. Достатъчен атестат за успеха на руския президент е фактът, че той беше обявен за „Мъж на годината“ (2013) не от кой да е, а от американското списание „Тайм“. Това стана след една много напрегната година за руския лидер, която в крайна сметка завърши успешно след серията от успехи на международната арена срещу най-големите конкуренти на Русия и най-вече Съединените щати. Последните проучвания също са повече от красноречиви. При проведено социалогическо проучване в САЩ 33% от анкетираните американци считат, че Владимир Путин е „силен лидер“, докато едва 14% считат същото за собствения си президент – Барак Обама, в графата „доста силен“ 45% от американците посочват руския президент.
Сравнението между рейтинга на Обама и Путин също е показателно. В последното проучване Путин се радва на одобрението на 70% от руснаците, като рейтинга му скочи значително след присъединяването на Крим в рамките на Руската Федерация и след успешно проведената Олимпиада в Сочи. Рейтингът на Обама пък се топи постоянно: вече близо 50% от американците не одобряват своя президент.
Всички помним в какво тежко състояние се намираше Русия след краха на СССР и след управлението на Елцин.
Какво се промени за тези дванадесет години, в които Владимир Путин управлява Русия?
Резултатите от управлението на Владимир Путин
За 12 години Путин увеличи бюджета на Русия 22 пъти.
Увеличи военните разходи 30 пъти.
Увеличи брутния вътрешен продукт 12 пъти (по ниво на брутния вътрешен продукт Русия се издигна от 36-то на 6-то място в света).
Увеличи златно-валутните резерви на Русия 48 пъти.
Върна 256 залежи на полезни изкопаеми под руска юрисдикция (под чужда останаха само 3).
Национализира 65% от нефтената промишленост и 95% от газовата.
Вече пета година поред Русия заема 2-ро или 3-то място в света по износ на зърно (в момента САЩ са на 4-то място).
Средната заплата в на държавните служители се увеличи 18,5 пъти. Средната пенсия се увеличи 14 пъти.
Намаляването на населението спадна от 1,5 млн годишно през 1999 г. на 21 хил. през 2011 г. – тоест, 71,5 пъти.
Забрани депутатите в Държавната дума да имат сметки в чужбина.
Предотврати американското нападение срещу Сирия.
Прекрати войната в Чечня.
От януари 2000 г. до днес курсът на рублата се промени от 28 рубли за долар на 29 рубли за долар.
Днешна Русия е нормална европейска държава – а не онази просяшка страна, в която средната пенсия беше 20 долара и където господари бяха финансовите пирамиди и Международният валутен фонд.
През 1992 г. режимът на Елцин отмени ИЗЦЯЛО износното мито на нефтопродуктите .
На 23 януари 1999 г. правителството на Е. Примаков въведе отново такова мито.
При износна цена на нефта от 9,5 долара/барел митото беше 2,5 евро на тон, а при цена над 12,5 долара/барел – 5 евро на тон. Това не беше кой знае колко обременително за износителите, но веднага даде 14 милиарда рубли в празната хазна.
През август 1999 г. Елцин назначи Путин за министър-председател.
Само след месец Путин увеличи митото на 7,5 евро/тон, а от 8 декември – на 15 евро/тон.
Митото все повече се увеличаваше – и днес износителите отчисляват в държавния бюджет около половината от цената на експортирания нефт. От януари до ноември 2007 г. митниците на Русия предадоха в държавния бюджет 2,57 трилиона рубли – около половината от всички приходи в бюджета.
Рязко се увеличиха и доходите на гражданите . Това се отрази най-вече върху строителството на жилища. Цяла Русия днес на практика е една огромна строителна площадка: от януари до септември 2007 г. са построени 375,9 жилища с обща площ 34 млн. кв. метра
Циментовите заводи в Русия не успяват да задоволят търсенето и се налага внос на цимент от Китай.
Нарасналите доходи на населението доведоха до увеличаване на търсенето на жилища , това увеличи цената има, което пък на свой ред повиши доходността от строителната дейност. Резултатът е, че в строителството се вливат огромни средства и се наблюдава истински строителен бум.
Увеличените доходи на гражданите повишиха търсенето на автомобили . Само за 2006 г. обемът на автомобилния пазар в Русия се увеличи с 45% и достигна 32 милиарда долара, а броят на продадените нови коли – 2 милиона броя. По този показател Русия е на 5-то място в Европа след Германия, Великобритания, Италия и Франция. В момента се строят няколко нови автомобилни завода, а досегашните увеличават обема на производството си. Всичко това е последица от увеличаване на търсенето, което означава – от повишаване на доходите на населението.
За 10 години бюджетните разходи за социална политика (пенсии и помощи) се увеличиха с 30%.
Преди Путин пенсиите бяха под екзистенц-минимума с около 25%, а през 90-те години и въобще не се изплащаха. Сега са с 50% над екзистенц-минимума и постоянно се увеличават.
През 2000 г. средната заплата в Русия е била 2223 рубли (около 80 долара). Сега средната заплата в Русия е 19174 рубли (около 660 долара).
Закупуването на домашни потребителски стоки за 10 години се увеличи 10 пъти. Броят на личните автомобили се увеличи 3 пъти.
Путин национализира ЮКОС, без да изнервя зараждащия се руски бизнес, по съвсем пазарен начин – чрез фалит и търг. Това стана в рамките на законите, приети от демократичния парламент. Президентът няма право да използва други средства. Формален повод за арестуването на Ходорковски бяха данъчните машинации на ЮКОС. С такива машинации се занимават практически всички големи частни фирми и затова никой не вярва в този предлог. То не е и за вярване. Но Путин защити интересите на държавата. Доказателство за това е предаването на активите на ЮКОС на държавната компания „Роснефть“. По-справедливо би било тези активи просто да бъдат конфискувани, но… има си закони. И Путин просто се придържа към тях. Президентът не може да излезе от рамките на своите пълномощия. Може само да се добави, че след като Ходорковски влезе в затвора, събираемостта на данъци от бившите активи на ЮКОС се увеличи 80 ПЪТИ!
През 2004 г. Путин окончателно премахна закона „Споразумение за дележ на продуцията“. Този закон беше приет от режима на Елцин, за да забогатяват олигарсите ( Ходорковски, Гусински, Березовски и т. н.) и за да може руските нефтени залежи да бъдат заграбени от западни (американски и британски) нефтодобивни корпорации. По този закон руските залежи на природни ресурси минаха под международна юрисдикция, съответно парите от добива на руския нефт постъпваха не в бюджета на руската държава, а в западни фирми. Парите от добива на нефт отиваха най-вече в британската компания „Шел“ за покриване на фирмените й разходи. Чак когато останеше нещо, те го предаваха на Русия. През 2006 г. Путин заяви следното по този повод: „ Ние и сега нищо не получаваме от тях, а ако те увеличат разходите си, няма да получаваме и през следващите 10 години „. Фактически до този момент Русия не получаваше никакви пари от собствения си нефт. След като законът беше премахнат през 2004 г., постъпленията в бюджета се увеличиха от 3 до 4 пъти.
След развалянето на договорите по залежите „Сахалин-1″ и „Сахалин-2″ Русия остана с дългове към американски фирми в размер на 700 млн. долара. За онзи момент това беше твърде много. Целият англо-саксонски свят настръхна срещу Путин по една проста причина: Великобритания планираше да осигури петролните си резерви за дълги години напред за сметка на Русия – единствено Германия и Франция, които нямаха пряк интерес в този процес, останаха неутрални…
През 1992-1995 г. държавният апарат на Русия се формира според вижданията на чуждестранни съветници. Цялото законодателство на Русия от 90-те години, в това число данъчното, беше написано от тях. В руските министерства работеха около 10 хиляди чужди съветници. Джордж Сорос финансираше написването на учебници по история, където за битката за Сталинград се споменаваше на 2 страници, а за срещата на Елба между съветските и американските войници – на 10. Върху тетрадките на руските ученици се мъдреха портретите на четирима президенти на САЩ. За съжаление, и до ден-днешен в правителството са останали реликти от онази епоха – но да се надяваме, че постепенно Путин ще ги изхвърли окончателно.
Но защо Путин не може веднага да уволни всички тези враждебно настроени към Русия чиновници? Причината е проста: Конституцията на Русия, написана под диктовката на западните съветници, не позволява бързата им замяна.
Сега Президентът е само един от многото хиляди чиновници, при това с доста ограничени пълномощия. Вярно, малко по-големи, отколкото на другите чиновници – но държавният глава не може да влияе върху всичко. Той дори не може изцяло да определи състава на Министерския съвет, макар по закон това да е в сферата на пълномощията му.
Преизпълнението на бюджета по времето на Путин позволи да бъде създаден Стабилизационен фонд . Сега е натрупан огромен златно-валутен резерв – и практически Русия няма външен дълг.
Войната в Кавказ е приключена, сепаратистите са унищожени. Всички що-годе известни лидери на терористите са ликвидирани физически. Даже е убит и Яндарбиев в Катар, да не говорим за всякакви там басаеви и умарови. Путин обеща да ги „удави, ако трябва, и в тоалетната чиния“ – и изпълни обещанието си. Разбира се, сепаратизмът не е унищожен напълно, такива конфликти не се решават бързо. Но сегашното положение в Кавказ е оптималният вариант. Ако чеченският елит чувства силата на Москва и ползите от сътрудничеството си с нея – тогава сепаратизмът ще изчезне от само себе си. Именно това се случва. Опитите на западните шпионски централи да захранват терористите все още водят до отделни терористични актови, но това е максимумът. Война вече няма да има.
За 10 години Путин увеличи политическото влияние на Русия в света и издигна нейния имидж. Днес тя следва собствените си интереси, а не тези на Запада. Путин беше признат за най-влиятелния световен политик за 2013 г. Той предотврати унищожението и разрушението на Русия, като я изведе от катастрофата, причинена от Горбачов и Елцин. Затова и западните медии го ненавиждат и го сравняват с дявола.
Всеки, който се интересува от политическия живот в Русия, вижда, че борбата срещу корупцията придоби невиждани мащаби. Поне 2-3 пъти седмично телевизиите показват арести на чиновници или полицаи, и съобщават за поредните присъди срещу държавни служители.
Да не забравим и Крим. Ето как беше предаден той на Украйна. През 1992 г., на подписването на Беловежките споразумения за разпадането на СССР, украинският представител Леонид Кравчук забелязва, че Борис Елцин се е заиграл с водката и бави подписването. Затова го подканва:
– Боря, ако искаш, вземи Крим – само подпиши най-после договора!
Пияният Елцин великодушно махва с ръка:
– За какво ми е Крим? Ето, подарявам ти го!
И подписва, като по този начин с едно драсване зачеркна усилията на княз Потьомкин, Екатерина Велика, героите от отбраната на Севастопол през 1856-та, героите от отбраната на Севастопол през 1941-ва…Преди няколко дни Путин премахна последиците от тази подигравка с историята – и хората в Крим пееха и танцуваха по площадите, завръщайки се в Родината си.
Източник:gotoviproekti.eu
Пламен Пасков