„Докато не възникне маниакално отношение към това, което искаш да направиш, нищо няма да излезе” – казва призьорът на Берлинския и Венецианския кинофестивали Сергей Соловьов, който получи и Наградата на София за приноса си в кино изкуството през 2010 г.
Творческият му път започва през 1969 г., веднага след завършването на Руския държавен университет по кинематография (ВГИК), в студията на Мосфилм. Тогава е и дебютът му като режисьор с филма Семейно щастие (Семейное счастье) по разказите на Чехов. Днес Сергей Соловьов е известен руски кинорежисьор, сценарист, продуцент, народен артист на Русия.
Според критиката, важна роля за забележителното му начало в киното изиграва факта, че основен обект на внимание в творчеството на Соловьов e „нежната възраст” от 12 до 25 години. На този ярък период от човешкия живот са посветени и филмите му: Сто дни след детството (1975 г., носител на „Сребърна мечка” за режисура на Берлинския кинофестивал), Спасител (1980 г., отличен с диплом от фестивала във Венеция), Наследници по права линия (1982 г.), както и Чуждата, бялата и сипаничавата (1986 г., носител на Голямата награда на журито във Венеция).
От 1982 г. Сергей Соловьов е преподавател в режисьорския факултет на ВГИК. Сценариите на филмите си пише сам (понякога в съавторство), често и въз основа на големи литературни класики. Най-голяма популярност обаче му носят неговите Три песни за родината – АССА (1987 г., специалната награда на журито в Сан Себастиян), Черната роза – емблема на тъгата, червената роза – емблема на любовта (1989 г.) и Дом под звездите (1991 г.).
През 2000 г. Сергей Соловьов снима още един от най-добрите си филми – поколенческата драма „Нежна възраст“. През 2009 година той завърши екранизацията на Анна Каренина (двучасов игрален филм и 5-сериен телевизионен вариант), както и 2-АССА-2 (сюжетно свързано с киноадаптацията на „Анна Каренина“ продължение на популярния АССА).
Юбилей
Тази седмица на 25-ти август, звездата отбеляза своя 70-годишен юбилей. Голяма част от живота си е посветил на кинематографията.
За Соловьов казват, че той много точно чувства времето. В края на 1980-те неговия филм АССА пречупи всички стереотипи и се превърна в символ на смяната на епохите. Във филмографията на режисьора има десетки творби, а работата продължава и днес.
„Това е моят автопортрет, (показва снимка на две негови лица), – Той ми е много скъп. Той абсолютно е правдив, аз съм си двулик, но всъщност това е малко, аз съм многолик, и всичко това съм аз“, разказва режисьорът.
Стотици застинали във времето мигове. Той самият, героите на неговите филми, на неговия живот. Соловьов се занимава с фотография повече от половин век, казва, че за него това е единствения вид изкуство, което дава свобода.
„За първи път в живота си съм истински щастлив, защото през цялото време съм искал да бъда независим художник. Веднага щом започнах да се занимавам с кино, аз през цялото време мислех как да запазя това чувство за независимост, но цял живот не ми се получаваше“, казва той.
За чувството на свобода и АССА
За вътрешната свобода, която стана знакова за цяла Русия, режисьорът иронично уверява: „Това е абсолютна случайност и изненада“. А всъщност е искал само да снима филми, които да гледат всички. Решава да заснеме ала индийски филм:
“Аз просто намерих модул на индийското кино за филма АССА. Тогава си мислих, ето сега ще направя индийско кино или по-точно руско-индийски филм с лош герой, който съблазнява млада чиста душа, с убийства, с кървища… после си помислих, какво индийско кино ще е този филм, щом в него не пеят и не танцуват“, обясни руският режисьор. Първоначално е трябвало да пеят звездите на съветската естрада, кой е Гребеншчиков, Соловьов тогава не е знаел, а като видял Виктор Цой веднага го бракувал – има специфично лице. А и самото наименование на филма (АССА) се е появило съвсем случайно – бяха разсипали вино върху етикета Массандра, та бяха останали видими само буквите АССА.
АССА е криминален филм от 1987 година на режисьора Соловьов по сценарий, написан от него в съавторство със Сергей Ливнев.
Действието се развива в Ялта в началото на 80-те години, като в центъра на сюжета е опитът на престъпна група да открадне ценна цигулка. Филмът придобива широка популярност заради музикалния фон и участието на други представители на съветската рок музика. Автор на музиката е Борис Гребеншчиков, като тя се изпълнява от рок групи, като Аквариум и Кино (вокал Виктор Цой). Главните роли се изпълняват от Сергей Бугаев (участвал в Аквариум, Кино и Звуки Му), Татяна Друбич, Станислав Говорухин.
С потресаващ нюх за важни случайности, той цял живот снима изказвания за нашето време, преплитайки класиката и съвременността. И дори за мрачното снима с чувство за хумор. В неговите филми често се снимат роднини и приятели, любими хора, а актьорите в последствие се превръщат в добри негови приятели.
С актьора Сергей Безруков по време на снимки
Въпроси и отговори:
– В интервю на въпрос „По какво от съветската действителност изпитвате носталгия?“, отговаряте: „По всичко“. Моля ви, обяснете – какво сте искали да кажете?
– Няма нищо за обясняване. Наистина изпитвам носталгия по всичко. Епохата беше ужасна, дива, безумна, жестока. Но във всичките тези безумия имаше нещо човешко. Как да не бъде уважаван Съветският съюз за националния въпрос например? Където и да попаднеше човек – в Узбекистан, в Грузия, в Армения, в Туркменистан – винаги усещаше, че това е неговият евразийски свят. По своята същност СССР беше кошмарна държава. Но нейната имперска идейна платформа бе изцяло човечна: „Всички хора са братя“ и т.н. Когато сядахме да вечеряме, си говорехме: „Защо постъпват (ръководителите на държавата) така? Та нали всичко беше другояче измислено?“.
А сега идеологическата база се свежда до едно-единствено свещено правило: „Всичко, което е забранено, е разрешено! Стъпиш ли на трупа на приятел, издигаш се с 19 см по-високо.“ Отвратително!
– Днес ни замерят като с пуканки с филми, в които участват телевизионни звезди, участници в риалити шоута, певци еднодневки. Това някакъв нов формат ли е?
– Да, това е като „Бърза закуска“. Отиваш в „Макдоналдс“, тъпчеш се някакви втръснали от рекламиране боклуци и разстройството не закъснява – хукваш към тоалетната. Такава е и съвременната икономическа система на родното филмопроизводство: бързо кино. Глобална кинематографична диария!
– Възниква въпросът за какво им е на хората тази „диария“, както наричате руското кино.
– Спомням си себе си като млад. Ние се стараехме да правим хубави, добри неща. Например двамата с Льова Додин (руски театрален режисьор, роден през 1941 г., поставил на различни сцени в Русия стотици пиеси; носител на множество награди – бел. ред.) учехме заедно в училище, седяхме на един чин, пеехме в хора, стараехме се. Никога не е срамно човек да си спомни онези години. Напротив, трогателно е. После постъпихме в ленинградския Театър за младежко творчество. Негов ръководител беше незабравимият Матвей Григориевич Дубровин (известен руски театрал – 1911–1974 г., създател и директор на театъра, за който Соловьов разказва). Никога няма да забравя как ни четеше „Сънят на Татяна“ от „Евгений Онегин“. Всички ние, млади и надъхани, го слушахме прехласнато, с приведени глави. И ни се искаше не просто да споделим страданията на Пушкиновата Татяна, но и някак да станем част от епохата, в която се развива действието. Това беше модерно тогава – да не си съвсем голям глупак и поради някакви причини да си съпричастен към страданията на Татяна. А сега, за съжаление, модата е съвършено различна: колкото по-голям мерзавец си, толкова по-големи са шансовете ти да се превърнеш в герой. „Форматният“ зрител – и в киното, и в театъра – е следствие на тази именно мода. Затова тичат да гледат „диарийно“ кино.
– Осъждате ли младото поколение, което се отнася с презрение към собствената си страна и я напуска, повеждайки след себе си лавина от емигранти? Статистиките сочат, че между тях има страшно много образовани хора.
– Аз не разбирам добре термина „поколение“. Във всички възрасти има глупци и напълно нормални хора с глави на раменете си. Повярвайте ми, възрастта далеч не е на първо място в решаването на проблемите. Колкото повече остарявам, с толкова по-голямо уважение се отнасям към по-старото поколение и смятам, че у всички развити нации цивилизационните основи започват от уважението към възрастните. У нас този статус се изгуби в сякаш небитието. Напротив, стремежът е по някакъв модерен начин старото поколение вежливо и без насилие да бъде пратено по-бързичко в гробищата. Държавата, уви, също често действа по този начиин: „На колко години е той? Аха. Е, стига му толкова“. Не мисля, че това звучи особено прогресивно. Все пак ние не сме кучета. „На колко години е кученцето ви? О… вече е доста старо.“
– Поставяхте „Война и мир“ миналата година. Като се има предвид, че и в театъра днес има маса „диарийни“ зрители, смятате ли, че Толстой ще бъде актуален?
– Би било добре този въпрос да се зададе на самия Толстой. Както много други, и аз не бях чел „Война и мир“ докрай. Спрях в момента, в който Пиер Безухов се жени за Наташа Ростова. Сега заедно с повечето мои студенти я дочетох. Удивителен край на тази безкрайна история! В частност там се казва, че няма по-глупава химера за човечеството от стремежа към „абсолютна свобода“. Важно е да разберем от какво се чувстваме „несвободни“, за да не ни се наложи да живеем трудно и безперспективно и да умрем като „инвалиди на абсолютната свобода“.
Соловьов и неговият свят
Неговият дом е смес от творческо ателие с музей. На пода лежат фотопортрети, по стените – картини на неизвестни художници. Тук всеки предмет има някаква история. На дивана например, някога е обичал да седи популярният руски актьор Александър Абдулов, а преди него самият поет Жуковски.
Любимият филм на Соловьов е АССА-2. По негово мнение, той е най-честен. Филм, който мечтае най-накрая да започне е за две френски момичета от Сребърния век. Проектът над който работи в момента е огромна фотоизложба.
Най-важното по време на снимки, според режисьора, е да се хване съставката на въздуха, а в живота – понякога всичко да се остави на течението.
„Най-важното е, да не се насилва Рождения Ден – нека всичко в този ден да се образува от само себе си. Като цяло, най-доброто е, когато нещото се е образувало от само себе си, а не с усилия на нашата воля”, убеден е юбиляра.
в. „Русия днес“