Президентът Реджеп Тайип Ердоган спечели решителна победа на турските парламентарни избори, като неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) спечели мнозинството от депутатските места и победи другите три опозиционни партии.
След преброяването на 98 на сто от подадените гласове ПСР спечели 49,4 на сто и 316 места в 550-местния парламент, далеч по-добро представяне от прогнозите на допитванията до общественото мнение. Мнозинството от анкетите прогнозираха, че ПСР няма да успее да възстанови мнозинството си, което загуби на изборите от 7 юни.
„Днес победиха демокрацията и нашият народ..Надявам се, че ще ви служим добре през следващите четири години и ще се изправим отново пред вас през 2019 г.“, каза премиерът и лидер на ПСР Ахмет Давутоглу през нощта срещу понеделник. Прокюрдската Народна демократична партия (НДП) изненадващо отбеляза рязък спад в подкрепата за нея от 13% на последните избори, с което тогава лиши ПСР от мнозинство, и стигна опасно близо до 10-процентната бариера за влизане в парламента, с представяне под която губи присъствието си в меджлиса. Това щеше да остави кюрдското малцинство в Турция, което има дълга история на конфронтация с държавата, без никакво ефективно представителство в парламента.
Теоретично Ердоган като президент е над политическите крамоли, но той ясно ръководеше и насочваше стратегията на ПСР, която посрами всички прогнози. Те допускаха с голяма вероятност повторение на безизходното положение от последните избори и вероятността от коалиционно правителство или дори трети избори.
В резултат на грандиозната победа на ПСР, той ще бъде в силна позиция да поеме контрола над всички останали лостове на властта: армията, службите за сигурност и медиите. Откакто формира първо правителство през 2002 г., ПСР постепенно отстранява всички противници на властови позиции в светската турска държава, основана от Кемал Ататюрк. Почти всички държавни и частни медии вече са под контрола на ПСР, което е един от факторите, обясняващи печеленото на гласове. Държавната телевизия даде плътно покриване на Ердоган и ПСР, и до голяма степен игнорира техните опоненти.
Стратегията на Ердоган през петте месеца след последните избори търсеше конфронтиране с кюрдите и демонизиране на НДП като васал на Работническата партия на Кюрдистан (ПКК), която води партизанска война срещу турската държава от основаването си през 1984 г. Привърженици на ПСР твърдяха през миналата нощ, че консервативни и религиозни кюрдски гласоподаватели за изоставили НДП, защото била опетнена от връзките си с „терористичната“ групировка.
Конфронтацията с кюрдите даде възможност на ПСР да разиграе националистическата карта, взимайки много гласове от дясната антикюрдска Партия национално движение (ПНД). Известна със своето неефективно ръководство и липса на политики, гласовете за нея паднаха от 16 на 12%. Центристката и светска Републиканска народна партия (РНП), която е най-голямата опозиционна сила, видя повторение на резултата си и оставане на подкрепата за нея на 25%, но никога не е успявала да вземе политическата инициатива и да представи себе си като убедителна алтернатива на ПСР.
ПСР е със силни позиции от 2002 г., тъй като в Турция се гласува за дясноцентристки партии от 1950 г. Но в миналото имаше други центрове на властта, които й попречиха да упражнява пълна власт. Много либерали и секуларистите видяха във възхода на ПСР демократична алтернатива на система, в която армията и съдебната система многократно са се намесвали. Много от тях вече определят себе си като „полезни идиоти“, които улесниха пътя на ПСР към монопола във властта. Един каза точно преди последната изборите, че „ние мислехме, че ПСР иска да промени държавата, а не да я превземе“.
Ердоган ще укрепи позициите си чрез новия си мандат за влияние върху събитията в Сирия. Той определено не е претърпял загуба в съзнанието на турските гласоподаватели поради неуспеха си да свали от власт президента Башар Асад, неизменен приоритет за Анкара. През последните три години също така се наблюдава възход на де факто сирийската кюрдска държава в североизточната част на Сирия, контролирани от разклонение на ПКК. Тя има армия от около 25 000 бойци, които действат в тясно сътрудничество с ВВС на САЩ, въпреки многократно осъждане от Ердоган и Давутоглу като „терористи“. Давутоглу дори заплаши с реакция на турската армия, ако сирийските кюрди напреднат западно от р. Ефрат.
Има твърдения, че в миналото Ердоган е подкрепял директна турска военна намеса в Сирия, но е бил възпрян от турската армия. Но сега след впечатляващата подкрепа на избирателите, той обаче ще бъде в по-добри позиции да настоява за по-широко военно участие в Сирия.
Като знак за засилването на турското правителство с края на политическата несигурност се приема рязкото повишаване на турската лира спрямо американския долар през миналата нощ. Много гласоподаватели казаха, че те желаят край на несигурността и поредицата от зле композирани коалиции с ограничен като времетраене живот.
В същото време засилващите се етнически, верски и религиозни разделения в Турция няма да изчезнат. Лошите резултати на НДП ще засилят позициите на тези сред кюрдите, които държат на мнението, че въоръжената борба е единственият път напред. Също така ще има и много хора, които ще твърдят, че Ердоган и ПСР са спечелили, тъй като те насадиха страх сред избирателите чрез подклаждане на кризата и атмосферата на страх, на които те обещаха да сложат край.
Последните седмици от кампанията бяха изпълнени не от митинги, с изключение на тези на ПСР, заради взривяването на бомба на 10 октомври на демонстрация в Анкара, при което загинаха 102 души. Много гласоподаватели в Истанбул казаха, че се притесняват насилието да не се задълбочи.
Много светски избиратели не крият отвращението си от управляваната от ПСР държава, налагаща все повече ислямски норми в Турция. Айнур Оланлар, чийто съпруг работи в банка в Истанбул, каза „Не искам повече тези хора с фереджета“. Веднъж тя е гласувала за ПСР и от тогава непрекъснато съжалява. Сега гласува за центристката светска РНП. И пак ще се разочарова.
Източник: БГНЕС.