/Поглед.инфо/ Те оставиха костите си в епохалните битки на Освободителната война. Гробовете им са пръснати край Шипка и Шейново, Плевен и Стара Загора и навсякъде по бойния път на руските богатири. Имената на много от тях са неизвестни. Но 146 години подвигът им не помръква в паметта на всеки честен български патриот. Очертан е и от 450 паметници – мълчаливи свидетели на вечната ни признателност към освободителите, а 41 селища, улици и училища в България носят имената на руски герои, донесли освобождението ни след 485 години тежко робство.
„Знаете ли колко 19-20 годишни момчета-доброволци, бяха убити? Колко мои другари от конната сотня бяха съсечени от турските ятагани? А колко десетки хиляди руски солдати и офицери намериха смъртта си по бойните полета на България? Видял съм руски казаци, които рискуваха своя живот, за да ми помогнат и да спасят моя живот. Ние се биехме рамо до рамо като родни братя срещу общия враг. В най-големия студ и дълбок сняг, през преспите и виелиците, с тях минахме Балкана и разбихме турците при Шейново. Цялата им армия пленихме. Да благодарим на Бога, че ме опази жив и здрав“, разказва в спомените си Петър Цанев Балабанов – участник в Тревненската чета през Априлското въстание, опълченец в Руско-Турската война освободителна война (1877-1878 г.), герой от боевете на Шипка.
Войната свършва. Подписан е Сан Стефанския мирен договор и руските богатири-победители поемат към родината си, пеейки своите закачливи песни. Велика и опияняваща е тръпката на очакването да се завърнат при своите невести, при своите бащи и майки. Но казват, смъртта винаги е в сянката на радостта и дебне. Неподозирайки, че нелеп железопътен инцидент ще отнеме живота на 16 казаци.
Денят е 16 юни 1878 г. Развихря се силна буря и пороят от пролетния дъжд със страшна сила връхлита върху железния път, прекъсвайки отсечката на Барон Хиршовата железница край старозагорското село Любеново. Тренът дерайлира; загиват унтер офицер Иван Яремчук, редниците Андрей Олянин, Василий Панчук, Гаврил Мадур, Евстигней Яковлев, Игнатий Максимец, Лазар Горящук, Леонтий Боровик, Никита Зароверов, Николай Новиков, Прохор Шпачук, Трифон Хлубок, заедно с деншчика Юрий Рауман и още трима от свързочната група.
Преди десетилетия признателните поколения монтират мраморна плоча на метри от лобното място досами жп линията с надпис: „Под този камък почиват телата на нисши чинове от трета рота на шести сапьорски батальон, загинали при катастрофа на влака на 18 юни 1878 година“.
Над мраморната плоча се издига кичест бряст, а когато вятър повее, шумът на клоните като че нашепва: „Пътниче, ти който минаваш покрай това свято място, спри и помълчи в почит на загиналите руски герои!“
Мястото е известно като „Казашки гроб“. Всяка година на 16 юни тук се стичат признателните загорци – най-вече от община Раднево, на чиято територия се намира мемориалът.
Тази година дошли да почетат паметта на загиналите руски герои бяха кметът на Раднево инж. Георги Петров и неговият заместник Красимир Кънев, Ирина Минева – председател на ОбС на Национално движение „Русофили“ в Стара Загора, Николина Танева – секретар на Съюза на ветераните от Втората световна война в Стара Загора, Петър Стоянов – председател на Национално движение „Русофили“ в Гълъбово, множество граждани от Шипка и Тулово, от Казанлък, Стара Загора, Дълбоки, Калитиново и Раднево. Слово произнесе неуморната Стойна Ангелова – председател на Национално движение „Русофили“ в Раднево. Специален гост на паметната проява бе Фаина Усова – представител на посолството на Руската федерация у нас.
От името на Национално движение „Русофили“ и неговия почетен председател Николай Малинов – генерален секретар на Международното движение на русофилите, на партия „Неутрална България“, на вестник „Нова Зора“ и неговия главен редактор Минчо Минчев, д-р Радко Ханджиев положи цветя на гроба на казаците и произнесе кратко слово. Той се обърна към представителката на посолството на Руската федерация с думите.
„Отдавайки почит на загиналите руски богатири, от това свято място искам да ви уверя и моля да предадете на Нейно превъзходителство Елеонора Митрофанова, че мнозинството българи се раждат с любов към Русия в сърцата си и умират с любов към Русия в душите си…“
Мемориалната проява продължи в салона на Картинната галерия в Раднево, където деца от детските градини и училищата изнесоха вълнуващ концерт. А ученичката в Търговската гимназия в Стара Загора Николета Радинова направи блестяща презентация с декламация на стихотворение в памет на руските воини.
„Историческите паметници посветени на Освободителната война предизвикват размисъл, чувства на преклонение и възхищение от саможертвата на героите. Това трябва да предадем с особена сила и на следващите поколения“, изтъкна в словото си кметът инж. Георги Петров.
Нему дължим безупречната организация на мемориалната проява, осигуряването на автобуси за превоз на поклонниците от Стара Загора и околните селища. Кметът, заедно със заместника му Красимир Кънев, връчиха грамоти на отличили се деятели от Радневската община.
Автор:Радко Хаджиев
В. „Нова Зора“, бр. 25/2024
