„Видяла съм пустинята, която остава след добив на шистов газ. Когато бях в Европейския парламент ни отведоха на място в Канада, за което се твърдеше, че е добиван шистов газ и 10 години след това са извършвани рекултивационни дейности. Повярвайте, беше истинска пустиня“.
Това разказа лидерът на НДСВ Антония Първанова по време на инициираната от нея кръгла маса на тема „Не на шистовия газ в България!”, която се проведе през септември 2014 г. във Варна, пише offnews.
На срещата присъстваха представители на НПО-та, екологични организации и партии, които са против проучванията и добива на шистов газ.
„В Канада има огромни територии, които не са населени. Нашата Родина е прекалено малка и гъсто населена, за да си позволим да превърнем която и да е част от нея в пустиня“, обясни Първанова.
Тя обясни, че когато една държава като Франция, която е с доста по-развито гражданско общество разреши добива на шистов газ, тогава „ще предположим, че тази дейност е еднакво доходоносна и безвредна, за да го направим и у нас“.
„Когато надупчат френската Ривиера, тогава ще приема, че е нормално да се прави това и на българската Ривиера“, допълни тя.
Природозащитници, който участваха в дискусията коментираха, че Италия преди дни забрани проучванията и добива на шистов газ. Те обясниха, че такава забрана има във Франция, Германия и Австрия и очевидно има причина за това.
Еколозите подчертаха, че са обединени от една цел – да не се допуска добив на шистов газ, който ще застраши живота в България. Те споделиха, че в Австралия, където е добиван въглищен газ през 53-а година все още от земята изригват пушеци и дим.
„Ние не сме на страната нито на Русия, нито на САЩ, просто трябва да се разбере, че икономическите интереси на определен кръг от фирми нямат нищо общо с обществения и национален интерес в тази област“, категорични бяха природозащитниците.
„Трябва да решим дали да развиваме туризъм и производство на храни, или да унищожим природата си, която е възпята дори и в химна на Републиката, след което да предприемем стъпки корпоративните интереси да не са за сметка на човешките и обществените. Хората си мислят по този въпрос, че държавата ги защитава, но тя не ги пази, след като цяла Добруджа е раздадена за проучване, а за част от парцелите вече се сключват 35-годишни договори за концесия“, заключи Първанова.