Руският президент Владимир Путин е доволен от развитието на руско-кубинските отношения и с радост приветства в Москва председателят на Държавния съвет и Съвета на министрите на Република Куба Раул Кастро.
„С удоволствие си спомням за последното си посещение в Куба, колко топло ни посрещнаха“, призна руският държавен глава, приветствайки Кастро в Москва.
Президентът на РФ отбеляза, че „няма нужда да характеризира качеството на руско-кубинските отношения, които имат дълга история“. Путин припомни, че тези дни се отбелязва 55-тата годишнина от установяването на дипломатическите отношения между двете страни.
Кубинският лидер благодари на руския си колега за поканата да присъства в Москва на честванията на 70-тата годишнина от Победата. „Аз просто не мога да отсъствам на такъв празник“, заяви Кастро. Той отбеляза, че в Куба също се провеждат паметни мероприятия.
Общувайки с руския президент, Кастро се обръщаше към него със „скъпи приятелю Путин“.
Преди дни се състоя официалното посещение в Куба на председателят на Държавната Дума на РФ Сергей Наришкин. По време на визитата си той заяви, че Русия оценява позитивно заинтересоваността на кубинския парламент към дейността на военния съюз на ОДКБ (Организация на Договора за колективна безопасност).
„Ние оценяваме позитивно заинтересоваността на парламента на Република Куба към дейността на Организацията на Договора за колективна безопасност и нейната парламентарна асамблея. Ние бихме приветствали участието на парламента на Куба в дейността на парламентарната асамблея в качеството на наблюдател, – заяви председателят на Държавната дума на РФ, като припомни, че кубинските депутати вече са участвали в работата на съвета на парламентарната асамблея на ОДКБ в средата на април в Санкт Петербург.
В Държавната дума не изключват възможността Русия да активизира военно-техническото си сътрудничество с Куба, както и да възобнови работата на радиоелектронния разузнавателен център, разположен в предградията на Хавана – Лурдес, оставен от РФ през 2002 г. Това заяви заместник-председателят на комитета по сигурността Дмитрий Горовцов след посещението на Наришкин в Куба, пише „Известия“. В руския парламент считат, че това може да бъде „студен душ“ за САЩ, които провеждат агресивна външна политика по отношение на Русия. Военните експерти оценяват тази информация положително, определяйки Куба като стратегически важен регион.
„В създалите се днес условия на геополитическата сцена в резултат от натиска на САЩ и санкциите срещу Русия, сътрудничеството с Република Куба ще се развива в посока възстановяване на тези отношения, които са били присъщи за страните ни до средата на 80-те години, до идването на власт на Горбачов, който започна да ограничава това сътрудничество“, казва Горовцов, отбелязвайки, че днес военно-техническото сътрудничество между Русия и Куба ще се увеличава.
Радиоелектронният център в Лурдес е бил основният съветски, а по-късно и руски център извън страната за радиоелектронно разузнаване. Строителството му е завършено през 1967 г., след което той се използва по предназначение до 2002 г. Центърът е играл ключова роля в получаването на информация по времето на Студената война. Оборудването е било модернизирано многократно: възможностите на центъра са позволявали прехващането на данни от американските спътници за връзка, наземните телекомуникационни кабели, както и съобщения от американския център за управление на полетите на НАСА в разположения в близост американски щат Флорида.
Арендата на военната база е струвала на Русия 90 млн. долара през 1992 г. и 200 млн. долара в периода от 1996 г. до 2000 г. Плащането се е извършвало чрез доставка на продоволствия, дървесина, петролни продукти и военна техника. Освен това, на Куба е бил предоставен достъп до получаваната от центъра информация, имаща отношение към нейната сигурност. Издръжката на военните, числеността на които достигала до 1,5 хил. души, е струвала още 100 млн. долара годишно.
През 1990-те години необходимостта от поддържането на руските военни бази извън страната е била поставена на съмнение. Заради икономическите трудности след кризата през 1998 г. и слабите темпове на икономическия ръст през 2000-2001 г., както и с цел да се отговори на изискванията на правителството на САЩ, бе обявено премахването на базата, а окончателното оттегляне на военните от нея се състоя през 2002 г.