„Под „Политбюро 2.0″ ние подразбираме неформална мрежова структура за съгласуване на интересите на основните елитни кланове, в която арбитър и най-влиятелна фигура е Владимир Путин“, казва Кирил Петров, един от авторите на доклада, и отбелязва, че този „неформален орган на властта“ е основният механизъм за решаване на апаратните и отрасловите противоречия.
„Заложник на своето обкръжение“
В доклада се говори за прегрупиране на силите във висшите и средните ешелони на руската номенклатура. Изследователите отбелязват напусналите постовете си ярки представители на „старата гвардия“ на Путин (например бившия ръководител на администрацията на президента Сергей Иванов, началника на РЖД Владимир Якунин); „активизирането на антикорупционната тема и използването ѝ във вътрешните борби на елита, в това число и срещу антикорупционните подразделения“, ротацията и реформите в правоохранителните структури; обновяването на състава в Държавната Дума.
В доклада се определя като една от основните причини за промените „нежеланието на Путин да става заложник на обкръжението си“. Президентът, според авторите на изследването, се стреми самостоятелно и на конкурсна основа да формира предизборната си коалиция и бъдещата конфигурация на властта. А за това е необходимо да бъде отслабено самото „Политбюро 2.0“.
Сред елита стана прегрупиране на силовия ресурс. Болшинството от членовете на „Политбюро 2.0“ в това отношение отслабнаха, а набралият сили във военно време министър на отбраната Сергей Шойгу бе балансиран с ръководителя на новосъздадената Руска Гвардия Виктор Золотов. Както отбелязват авторите на доклада, Путин традиционно действа по логиката на „възпирането и противотежестта“.
Млади технократи за следващия мандат
В момента Путин проучва различни варианти за „идеологическо подсигуряване и набиране на кадри“ за своя следващ президентски мандат.
Авторите отбелязват, че президентът тества млади технократи (ръководителят на администрацията Антон Вайно, министърът на промишлеността и търговията Дмитрий Мантуров), „принцове“ с произход от елитни семейства, но позициониращи себе си като технократи (губернаторът на Московска област Андрей Воробьов), близки познати (губернаторът на Тулскa област Алексей Дюмин, дълго време работил в охраната на президента), а също така обществени и партийни активисти.
„При това, съдейки по последните кадрови решения, за еталон (но не задължително постижим) се определя първият президентски мандат на Путин, с успешни либерални икономически реформи и с нормализация на отношенията със Запада“, казва се в доклада.
Ефективна комуникация със Запада
В една от прогнозите си авторите на доклада смятат, че в условията на безплодни опити да се намери диалог с колективния Запад по-голям потенциал за растеж имат кадри, притежаващи способността „ефективно да провеждат външна комуникация с Европа и Съединените щати“.
В качеството им на такива изпъкват ръководителят на Центъра за стратегически разработки Алексей Кудрин и бившият ръководител на президентската администрация Александър Волошин, се отбелязва в доклада.
Политологът Алексей Макаркин отбелязва, че в момента системата се опира не само на принципа на възпиране и противотежест: „Аз имам предвид, че на Путин не са му нужни силни кланове. Щом задачата бъде решена, назначените се разотиват. За него сега такава система е най-подходяща“.
Превод: Руски дневник