Автор: Юрий Михалков
Владимир Путин ще се кандидатира отново за президент на изборите през март догодина. Общо взето това е средно аритметичното заключение от 4-часовата му „Пряка линия“, състоялата се наскоро.
2017-та е годината, в която трябва да стане ясно дали той ще продължи да управлява с втори 6-годишен мандат. Владимир Путин вече има зад гърба си два 4-годишни мандата и един от 6 години, въведен след промените в конституцията. Мнозина в Русия се надяват той да продължи и с втори мандат, но Путин още не го е обявил в прав текст. Не го направи и в „Пряката линия“. Но между редовете на неговите думи и изречения ясно се четеше, че той ще се кандидатира. Дали е целял скритото му послание да бъде разпознато – не знам. Той все пак не е човек на стаените действия и премълчаните позиции, но в подтекста на отговорите и на цялостното му поведение проличаха няколко белега, че продължава с президентския пост. С тях той сякаш казваше: „Да, аз ще се кандидатирам“.
Колкото и да е странно, но първият от тези белези привидно е далеч от политиката – става дума за внуците му. Ето какво отговори той на зададен за тях въпрос: „Не искам те да растат като принцове, искам те да израснат като нормални хора. За това им е необходимо обичайно общуване, нормално общуване в детски колективи. Кажа ли сега години, имена, те веднага ще бъдат идентифицирани, няма да ги оставят на мира, това просто ще нанесе вреди в развитието на детето“. След още една кратка фраза, той се обърна с молба: „Моля да бъда разбран правилно и да се прояви разбиране към тази позиция“.
Тези му думи масово се тиражираха в медиите по света, но те „клъвнаха“ на тях заради любопитния, „жълтия“ момент. А не заради политическия им подтекст. А с тях Путин показва, че от март 2018-та се вижда все така в Кремъл. До края на сегашния му мандат остават грубо 9 месеца. Ако не смяташе да се кандидатира, интересът към него неизбежно щеше да спадне и той нямаше какво да се притеснява от идентификация на внуците си или че няма да ги оставят на мира. Вниманието на страната и обществото щеше да бъде насочено към друг кандидат (или кандидати), евентуално и към неговите (или техните) внуци.
Виждаме обаче, че Путин се притеснява и не иска да разкрива кои са внуците му, спестява им неизбежните вредни моменти в израстването им заради статута на дядо им. Това не е поведение на човек, който смята да напусне властта. Ако я напускаше, той нямаше да има притеснения за невръстните си внуци. Той обаче изпитва опасения за тях, защото вече е взел решение за бъдещето си: „Да, аз ще се кандидатирам“, това всъщност ни каза Путин с думите за внуците си. Да, той не каза всичко за близките си, но пък разкри индиректно политическите си намерения.
Останалите белези малко или много са политически и свързани с управлението на държавата. Най-напред едно общо впечатление. В „Пряката линия“ нямаше и нотка на равносметка от управлението му, каквато би трябвало да има, ако той не смяташе да се кандидатира – все пак това щеше да бъде последната му „Пряка линия“ като президент.
Напротив, той говореше и излъчваше поведение на човек, възнамеряващ да решава проблемите, част от които, впрочем, неприятно го учудиха. „За мен е важно друго – да разбера настроението на обществото, да разбера какво днес най-много безпокои хората“. Така ли би казал човек, който смята да напусне политическата сцена?
Например, по повод поставен конкретен проблем той уверява: „Трябва да се внесат промени в тези закони. Аз си отбелязах. Ще поработим заедно с Вас“ (с лицето, което му постави конкретния въпрос). Закони може и да се променят за деветте месеца до края на сегашния му мандат, но за такова време е невъзможно те да бъдат задействани, при това в такава огромна и сложна държава като Русия. За това се изисква повече време, което неминуемо ще се прехвърли и във втория 6-годишен мандат на Путин. А и това „Ще поработим заедно с Вас“ не изрича от човек, който се е настроил след няколко месеца да сдаде пълномощията на следващия държавен глава.
В отговор на зададен демографски въпрос Путин каза: „Трябва да се помисли по темата как да се стимулира раждането на второ, трето дете при по-възрастните майки, от 30 години нагоре“. Това обаче „мислене“ не е еднократно действие, не става за ден-два. И то не е само мислене. То изисква обсъждане и съгласуване с министерства, с местните власти, с обществени организации, включително и тясно профилираните, с бизнеса, вероятно и на законодателно равнище. Изисква проверка на цифри, отчети, коригиране на баланси, защото нещата опират и до пари. Всичко това е работа, която няма как да се свърши до края на сегашния му мандат. Това е работа и за следващ мандат.
На друго място той обещава на жена останала без дом от пожари: „Ще решим вашия проблем“. Не държавата ще реши нейния проблем, а ние – тоест и той ще решава нейния проблем. И това не беше единствената му лична съпричастност в „Пряката линия“. На няколко пъти той заръча на едни или други институции (губернатори, прокуратура, градски или областни власти) да е заловят с поставените въпроси, което означава, че той ще провери какво е свършено. Тоест той не се гласи да стане от президентското кресло.
Така че сега остава само президентският говорител Дмитрий Песков в близките месеци да потвърди вече в прав текст това, което Путин ни каза в подтекст от „Пряката линия“.
Източник: БГНЕС