Визитата на президента на Руската федерация Владимир Путин, осъществена на 27 и 28 май в люлката на европейската демокрация Гърция, вече е история, или казано по-точно, тя влезе по доста забележителен начин в историята.
Може да се добави и че определено надхвърли руско-гръцките отношения и отправи послания, които засягат не само страните от региона, но и останалия свят. Затова няма да се спираме подробно на очевидното в двустранните руско-гръцки отношения – тяхното възходящо развитие, а на онова, което някои от западните и по-голяма част от нашите политици и „правилни” медии не успяха или не искаха да видят.
На първо място, те не искаха да забележат, че руската страна придаде на тази визита изключително голямо значение и тежест. И това, разбира се, не е случайно, като се имат предвид глобалните геополитически икономически и преди всичко енергийни интереси на Русия в региона.
Владимир Путин бе придружаван от шестима министри: външния министър Сергей Лавров, министъра на енергетиката Александър Новак, министъра на транспорта Максим Соколов, министъра на културата Владимир Медински, министъра на икономическо развитие Алексей Улюкаев и министърът на земеделието Александър Ткачев. В делегацията освен това бяха включени десетки крупни бизнесмени начело с изпълнителния директор на „Газпром” Алексей Милер и изпълнителният директор на „Роснефт” Игор Сечин. Програмата на руската делегация започна веднага след кацането на големия президентски самолет. Над тричасовите официални разговори с гръцкия премиер Алексис Ципрас и осъществените през двата дни близо сто бизнес контакти от придружаващия руския президент бизнес елит допринесоха за решаване на поставените цели от двете страни.
Приетата декларация между двете страни по международни и регионални въпроси от общ взаимен интерес потвърждава, от една страна, нарастване влиянието на Русия в региона чрез осъществяване серия от руски инвестиции в инфраструктурата, енергетиката, науката, туризма, селското стопанство, технологиите и пр., и от друга страна, съществена помощ в задвижване на изпадналата в дългова криза гръцка икономика, както и издигане политическата роля на Атина и увеличаване на гръцката тежест при решаването на регионалните проблеми на Балканите и в отношенията ЕС, НАТО-Русия.
В своите разговори с гръцкия премиер Ципрас и на съвместната пресконференция Владимир Путин оцени усилията на Гърция за сближаване на Русия и ЕС, но изрази съмнение, че тя има силата на Херкулес да разчисти Авгиевите обори на европейската бюрокрация в Брюксел.
Той припомни, че добрите отношения между Гърция и Русия датират от векове и многозначително допълни: “Всичко това е много добра база за руско-гръцките отношения. Смятаме също, че Гърция може да даде своя принос и да повлияе при вземането на решения както в Европейския съюз, така и в съседните държави”.
Гръцкият премиер правилно разбра казаното от президента Путин и изхождайки от националния интерес на Гърция, в отговор декларира: „Искам още веднъж да подчертая, че укрепването на връзките ни с Русия е наш стратегически избор. Имаме исторически тесни религиозни и духовни връзки. Пред нас стои възможността да надградим икономическото си партньорство”.
По отношение на най-болезнения за региона въпрос, по който в ЕС под давление на САЩ все още няма решение – доставките на руски газ по дъното на Черно море през трети страни (евентуално България или Турция), руският президент аргументирано посочи виновниците (САЩ, ЕК, България и Турция) за спиране на газовия проект.
От своя страна, Алексис Ципрас потвърди заинтересоваността на страната от неговото реализиране и повтори намерението на гръцкото правителство да не се прекратяват преговорите и да се търси разрешаване на проблемите с всяка от заинтересованите страни.„Енергията е ключов сектор за икономическото развитие на региона и Гърция и ние следваме стратегия за превръщане на Гърция в енергиен център на Балканите”, каза той.
Във връзка с изясняване на проблема за ролята на Гърция и мястото на Турция и България в енергийния пъзел на Балканите обаче е необходимо да обърнем внимание на един много важен факт, който нашите управляващи и медиите не разбраха.
Докато гръцкият премиер Ципрас, а напоследък всички данни сочат, че и турският президент Ердоган, активно работят и лобират пред САЩ и ЕК за реализация на южния газопровод, премиерът Борисов някак бездейно очаква решението на господарите отвъд океана и васалите им от Брюксел. „Ще чакаме да видим какво ще реши Европата… Ако те желаят, нека докарат газ до нашия бряг”, заяви пред БГНЕС Борисов. И допълни, че ако това не стане, ще се разчита на добив на газ от собствени източници. „Находищата в Черно море високо се ценят. Най-големите компании дойдоха тук. Това, което ни беше мечта и дето се вика на шега Томислав Дончев го кръсти „Балкан”, никой не го вярваше”, заяви самоуверено той. Нашите „независими” журналисти съчиниха и друга безумна теза, че при това положение едва ли не руснаците сами ще ни молят да се включим в проекта „Южен поток”, който сега вече били прекръстили на „Посейдон”.
Според Юрий Ушаков обаче, помощник на президента Владимир Путин по енергийните въпроси, за да се организира южния маршрут за доставките на руски газ за Европа, страните възнамеряват да използват резултатите от предварителната работа, извършена от компаниите “Едисон” и “DEPA” в рамките на проекта ITGI Poseidon (Междусистемната връзка Турция – Гърция – Италия).
Значи „Посейдон” не е това което ни внушават, а е част от проекта ITGI за преминаване на газопровода през Турция и Гърция до Италия през Йонийско море. САЩ и ЕК също са склонни и имат геополитически интерес при евентуално положително решение за южния газов тръбопровод да отдадат предпочитания към транзита по дъното на Черно море през Турция. От своя страна, и при сегашната си визита руският президент потвърди, че остава отворен и за такова решение, с което показа, че е наясно, че Западна Европа има нужда от газ, но ще изчака удобния за Русия политически момент.
По отношение на въпросите, зададени му на пресконференцията в края на първия ден от визитата, отнасящи се до международната политика на Русия, както и отношенията с НАТО и ЕС, президентът Путин, недвусмислено показа, че е наясно за водената от Запада хибридна война срещу Русия. Той демонстрира твърдото намерение на своята страна да се противопостави адекватно:
• Москва смята въпроса за Крим за окончателно решен по волята на народа на Крим и Русия не възнамерява да преговаря с никого по този въпрос.
• При решаването на кризата с Украйна, Минските споразумения нямат алтернатива. Гръцкият премиер също го подкрепи и допълни, че без Русия в Европа не може да съществува система за сигурност.
• Руско-турските отношения може да се нормализират при положение, че новото турско правителство обяви, че иска това, ако се извини, накаже виновниците за военното престъпление срещу Русия и компенсира руската страна за нанесените щети.
• Що се отнася до разполагането на американските инсталации за ПРО в близост до руските граници, руският президент ясно и твърдо подчерта, че Москва не е имала друг избор, освен да отвърне на удара срещу американския противоракетен щит в Европа, и предупреди, че правителствата на Румъния и Полша би следвало да знаят последствията. „Ако до вчера хората в Румъния бяха спокойни и не знаеха какво означава да са под прицел, днес ние ще трябва да предприемем конкретни стъпки, за да се гарантира нашата сигурност”, каза той и допълни: „същото ще се случи и с Полша!”
На това изявление западните, а и нашите медии отделиха специално внимание. Това, което не видяха и не разбраха обаче, се отнася и до България заради командния център на НАТО в България, както и заради опасните българо-американски заигравания в акваторията на Черно море.
Наскоро руските медии съобщиха, че посланикът на САЩ в България Ерик Рубин е заявил, че стратегическото планиране на Пентагона, работи по разполагането на основни подривни и разузнавателни звена за специална операция на военноморските сили на САЩ в непосредствена близост до република Крим и конкретно в Бургас и Варна. От думите на посланика станало ясно, че тези единици вече са структурирани и се подготвят.
Нещо повече, от пресцентъра на ВМС във Варна стана известно, че от 13 до 30 април тази година в района на Бургас и Варна са проведени съвместни българо-американски учения на морските командоси, в които нашите сили играели само поддържаща роля.
Това, което обаче пропуснаха да ни кажат, а го съобщават руските средства за масова информация, е, че на масите на ръководителите на ученията е имало топографски карти на кримското крайбрежие.
Недостатъчно разбрано и оценено остана и знаковото посещение на руския президент в Света гора по случай 1000-годишнината от руското монашеско присъствие в Атон. В своята същност то бе сериозен опит за отговор на водената срещу Русия от страна на Запада хибридна война с използване оръжието на “меката сила” – публичната дипломация
В православната Светогорска република Путин заяви: „Атон е един от източниците на нравствените устои на нашето общество”. Руският президент беше обявен от светите старци на Атон за духовен защитник на християнските ценности. На лидера на православието бе предложено да застане в трона, на който са седели само византийските императори. Може би няма да е пресилено, ако кажем, че руският президент Владимир Путин надмина Екатерина Велика. Израз на това заключение бе поведението на рехавата неолиберална опозиция в Русия. Традиционно критична и открито против всички негови изяви, сега тя оцени подчертано положително визитата на Путин. Случилото се е безпрецедентно, няма аналог и вещае промени, които може би имат потенциала да прераснат в катаклизми.
Дипломацията на президента Путин отчита факта, че в Западна Европа вече набира сила общественото движение за завръщане към християнските ценности, от които ЕС се отрече в името на индивидуалните свободи и химерните евроатлантически ценности. Определено може да се твърди, че на Запад сега има носталгия по истинските християнски ценности, понеже хората там са отвратени от процеса на деградация на обществото и налагане против волята им от страна на управляващите и обслужващите ги медии на фалшивите либерални ценности, които работят срещу интересите на обществото и нациите.
Особено сега, след войната и гоненията на християните в Сирия и ислямисткото нашествие и терор в Европа, хората на Запад губят доверие във възможностите на своите правителства да ги защитят от надвисналата опасност.
Гражданите на ЕС виждат, че управляващите ги неолиберални върхушки са импотентни пред ислямистката заплаха. Те не само не се противят, но дори оказват подкрепа на ислямските радикалисти, като открито действат християнството да бъде заличено от лицето на земята.
По тази причина общественото недоволство на Запад расте и хората вече открито се опълчват срещу продажната политиката на своите правителства. Германците дори бяха готови да линчуват своя канцлер Ангела Меркел, след като в медиите беше публикувано изявлението на срещата й при закрити врата с представители на Европейската народна партия, на което тя буквално заявила: „Кои сме ние да защитаваме християните от останалата част на света и да кажем, че няма да приемем мюсюлмани или джамии в нашите държави”.
Някои от гражданите на западноевропейските страни дори се обръщат към православието, каквито случаи по думите на гостуващи в Русия френски парламентаристи има вече не малко във Франция.
Връщането към ценностите на православието е особено характерно за хората в източноевропейските страни. Те в преобладаващата си част са против налаганите им чужди неолиберални и изпразнени от съдържание евроатлантически ценности, които рушат моралните устои на обществото и държавата.
В този смисъл изявлението на руския президент в светия Атон за ролята на православието в укрепване нравствените устои на обществото са източник на надежда за православните християни и удар срещу чуждите и родните източноправославни фарисеи, които постоянно богохулстват, не знаят пътя до Атон, но ходят да носят „големи яйца” на римския папа, да му се кланят, за да ги погали по празните глави…
В заключение: от родината на демокрацията Гърция и от светия Атон гражданите на Европа отново и ясно чуха от руския президент Владимир Путин гласа на истината и причините за сполетелите ги беди, засилващото се напрежение и противопоставяне в света. Само това обаче е недостатъчно.
Посланията му са ясни и категорични. Ако гражданите на ЕС не се изправят срещу агресивността и недалновидността в политиката на собствените им васални на световния агресор САЩ правителства, спасение от надвисналата заплаха за нова война няма.
Автор: Митко ШОПОВ
Източник: zora-news.com